Определение № 587 от 18.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 439/2012 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Й. Б. от [населено място], против въззивно определение № 1884 от 29.05.2012 г. по ч.гр.д. № 163/2012 г. на Русенския окръжен съд, с което е върната на жалбоподателя частната му касационна жалба срещу определение № 172 от 14.02.2012 г., постановено по делото, подадена на 06.03.2012 г. с вх. № 2534. Жалбата е върната поради това, че цената на исковете, по които е постановено въззивното определение, е под 5000 лв. и е процесуално недопустима. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска и намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да върне частната касационна жалба като недопустима, на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 274, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК, според която не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а именно въззивните решения по дела с цена на иска до 5 000 лв., а в случая двата издадени изпълнителни листа са за сумата от 253,06 лв. главница, 27,50 лв. разноски и 100 лв. юриск. възнаграждение, както и за 125 лв. разноски. В. определението е правилно. С определение № 172 от 14.02.2012 г. по в.ч.гр.д. № 163/2912 г. въззивният съд е потвърдил разпореждане на Русенския районен съд за издаване на изпълнителен лист от 11.11.2011 г. по гр.д. № 10418/2010 г. за сумата от 125 лв. разноски по делото, както и разпореждане на Р. за издаване на изпълнителен лист от 25.11.2011 г. по ч.гр.д. № 7445/2010 г. за сумите – 253,06 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода 01.07.2009 г. до 30.06.2010 г., ведно със законната лихва, както и 27,50 разноски и 100 лв. юриск. възнаграждение. Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от касатора на 06.03.2012 г., която с обжалваното определение на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК е върната от въззивния съд като процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК. Касационното обжалване е ограничено само от един установен от законодателя формален критерий – цената на иска/чл. 280, ал. 2 ГПК/. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК въззивните решения, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. са изключени от обхвата на касационния контрол. С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Както се посочи по-горе, в случая двата издадени изпълнителни листа са за сумата от 253,06 лв. главница, 27,50 лв. разноски и 100 лв. юриск. възнаграждение, както и за 125 лв. разноски, т.е. под 5 000 лв., а частната касационна жалба е подадена на 06.03.2012 г. с вх. № 2534 и към тази дата не е допустима на основание редакцията на чл. 274, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК и тъй като цената на всеки един от исковете е под предела, определен в закона, въззивното определение не подлежи на касационно обжалване, както е приел въззивният съд в обжалваното определение. Ето защо обжалваното определение на въззивния съд, с което е върната като процесуално недопустима частната касационна жалба е правилно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,