Определение № 60427 от 01.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1946/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Национална електрическа компания“ ЕАД / НЕК ЕАД/,,гр. София против решение № 1446 от 02.07.2020г. и касационна жалба против решение № 583 от 06.03.2020г. постановени по т.д. №3546/19г. на Софийски апелативен съд Ответникът по двете касационни жалби- „Топлофикация София „ ЕАД, [населено място], чрез пълномощниците си – адв. А. К. и адв. Д. Д. са на становище, че касаторът не обосновава основателни доводи за допускане на решенията до касационно обжалване. По същество жалбите са преценени като неоснователни. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и са процесуално допустими. По жалбата против решение № 583 от 06.03.2020г. по т.д. №3546/19г. на Софийски апелативен съд: Касаторът е уточнил, че жалбата е подадена в частта, с която Софийски апелативен съд с обжалваното решение е потвърдил решение № 688/11.04.2019г. на СГС, в частта му, с която е отказано заличаване на присъждането в полза на „Топлофикация София“ЕАД на сумата 2102418.09лв. – мораторни лихви по 12 фактури, които са предмет на разглеждане по друго дело, като по същество е отказал да уважи молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната по решение № 827/18г. по по т.д. №3014 в частта му по иска по чл.309а ТЗ.Съдът, с оглед оплакванията срещу решението на първостепенния съд по чл.247 и чл.250 ГПК, в посочените части е разгледал оплакванията на въззивника НЕК ЕАД за нищожност и недопустимост на решението в същата част. Отчел е яснота в изводите на първостепенния съд, като е приел за вярна констатацията в мотивите на основаното решение по спора, че вземанията по посочените 12 фактури са предмет на друго дело, че същите са присъдени с решение №827 от 23.04.2018г. и по отношение на това присъждане не са налице предпоставки по чл.247 ГПК, както съдът е приел с влязлото в сила решение №1789 от 30.08.2018г. С оглед това, решаващият състав е достигнал до извода, че решението не е недопустимо, нито нищожно. Съдът е отчел още, че предмета на проверка пред него е единствено решението за отстраняване на очевидни фактически грешки и за допълване но не и решението постановено по спора, тъй като срещу него не е подадена своевременно въззивна жалба и същото е влязло в сила включително и в обжалваната от страната част. С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си –адв. С. Ц. е поддържал основание по чл.280,ал.1, т.1 и ал.2,предл.3-то ГПК. Страната е развила своето разбиране за правното съдържание на факултативното касационно обжалване, като е възпроизвела текстово основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК.Развити са и кратки оплаквания за неправилност на решението в атакуваната част, като отново е посочено, че по делото не е било спорно, че 12- те фактури са предмет на друго съдебно производство, като това е констатирано от всички съдебни състави. Заявено е оше, че „трябва да се отговори на въпроса“ – „ Очевидно неправилно ли е решение, по което се присъждат суми аз обезщетение за забава, които са обект на отделно производство, при установена недължимост на главното задължение от което произтичат“. Изложено е кратко оплакване, че като е приел решението на първостепенния съд за ясно и разбираемо, въззивният съд е се е произнесъл по процесуалноправен въпрос – „ Разбираемо ли е решение за поправка и допълване, в което се извежда общ извод за грешно включени в диспозитива на поправено решение присъдени суми и заедно с това грешното присъждане се потвърждава“. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване съобразно поддържаното от нея основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставените въпроси / макар и неуточнено, че са свързани с това основание/ не са релевантни тъй, като са изведени от фактически твърдения на страната, неустановени по спора и съставляващи част от нейната защитна теза, а не свързани с правните изводи на състава.Извън това, не са развити каквито и да било доводи, свързани с допълнителния критерий като не са посочени съдебни актове на ВКС, нито е обосновано противоречие, с оглед конкретен съдебен акт, с който е прието нещо различно от приетото като решаващ извод от въззивния съд. Касаторът е поддържал и основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК.Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност. С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, само е маркирано, в контекста на фактически невярното твърдение, че решението на първостепнния съд било неясно и оплакването, че с постановяването му се е стигнало до прилагане на закона „в обратния му смисъл“, обосновано от общо оплакване за неправилност. Следва да се отбележи още, че и неясния въпрос, поставен с оглед това основание е без правно значение, поради липсата на необходимост от общо основание, с оглед изясненото му вече съдържание. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд по разгледаната касационна жалба. По касационната жалба срещу решение № 1446 от 02.07.2020г. по т.д. №3546/19г. на Софийски апелативен съд: С обжалваното решение е оставена без уважение молбата на касатора по реда на чл.250 ГПК за допълване на разгледаното вече по повод предишната жалба решение № 583 от 06.03.2020г. по т.д. №3546/19г. на Софийски апелативен съд, с искане за постановяване на диспозитив за прогласяване на частична нищожност на решение № 827 от 23.04.2018г. по т.д. 3014 /17г. на СГС. Със същото решение е върната въззивната жалба на НЕК ЕАД като просрочена, в която част страната не сочи да обжалва.За да постанови този резултат, съдът е приел, че въззивната жалба, с която се иска прогласяване на нищожност на решението на първостепенния съд, с което е разрешен основния спор между страните - №827 /18г. на СГС е обжалвано от страната с въззивна жалба, подадена година и половина след изтичане на срока по чл.259 ГПК. Съдът, с оглед това е направил извод, че той не може да упражни правомощията ди по чл.270, ал.1 ГПК, с оглед именно това нередовно сезиране по отношение на вече влязъл в сила съдебен акт. За процесуалната възможност по чл.270, ал.2 ГПК, съдът е посочил, че действително, нищожността на съдебния акт може да се иска да бъде прогласена,при липса на ограничение в сроковете, но само чрез иск или възражение, а не и по реда избран от касатора – чрез просрочена въззивна жалба.Така е посочено още, че тези съображения не изискват нарочен диспозитив, тъй като касаят проверка по реда на инстанционния контрол, поради което молбата по чл.250 ГПК е оставена без уважение. С изложението си касаторът, чрез пълномощника си – адв.С. Ц. е поддържал основания по чл.280, ал.2, предл 3-то ГПК.Страната подробно е развила разбирането си за същността на поддържаното основание. Лаконично е заявила, че необосновано и в противоречие с изразената от страната воля, съдът е констатирал, че във въззивната жалба не се съдържа изрично искане за прогласяване на нищожност и че неоснователно било прието, че по въззивната жалба е направено това искане, а не като „ иск, предявен в условията на евентуалност“. Поставен е въпросът „ Очевидно неправилно ли е решение, което оставя без уважение и не разглежда изрично искане за прогласяване на нищожност на обжалваното решение, с мотив че същото е инкорпорирано в недопустима жалба“. Други доводи не са развити. Касаторът не обосновава довод за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване. Страната, както и по разгледаната вече жалба е въвела довод за очевидна неправилност на решението. Съгласно подробно разгледаната дефинитивност на това основание, обаче се налага извод, че при така депозираното изложение, такава не е налице. Оплакването на страната за това, че била предявила иск е фактически невярно и съответно неотносимо към изводите на състава, който изрично е посочил как се реализират правата по чл.270, ал.2 ГПК- не по избрания от касатора ред. Т.е. съобразно основанието страната не е изложила нито едни довод, водещ до извод за очевидна неправилност на решението, а само е възпроизвела оплакванията си за неговата неправилност. С оглед така депозираното изложение ,следователно не следва да се допусне касационно обжалване на решението. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение