Определение № 283 от 10.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3893/2019 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА | срещу решение от 4193 от 07.06.2019г по в. гр.дело № 330/2019г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение №475040 от 22.08.2018г на СРС,126 състав п о частично уважен искна Б. С. Ц. за ангажиране отговорността на МОН с присъждане обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.78, ал.1 ЗДСл. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 5 000 лева, при поискани 20 000лв. На свой ред въззивният съд, като е възприел изцяло фактическите изводи на първоинстнационния съд въз основа на заключение на медицинска експертиза и разпит на свидетели ,е приел за установени травматичните увреждания при ищцата и свързаните с тях болки, страдания ,неблагоприятни последици и битови неудобства ,претърпяни в резултат на злополука призната на за трудова по надлежния ред от съответното териториално поделение на НОИ .На 21.09.2017г, на работното си място Ц. се подхлъзнала по стълби и в резултат на падането получила контузии на лакътя на дясната ръка, на опашната кост и на врата,наложили лечение и обездвижване.Травмите са били болезнени, но не са тежки. Болките са били по- интензивни първата седмица, до два месеца са отшумели, без да са установени трайни увреждания на здравето понастоящем. В касационната жалба и приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва,че размера на присъденото обезщетение надхвърля справедливият, предвид общото състояние на ищцата. Софийски градски съд е приел обезщетението от 5000 лв без задълбочен анализ на конкретните обстоятелства и характера на увреждането Тези оплаквания по същество са изразени във формулиран въпрос – за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в съответствие с чл. 52 ЗЗД. Сочи се основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по него ,тъй като различията при определяне на размера обуславял необходимост от уеднаквяване на съдебната практика. В отговор ответницата оспорва допустимостта на жалбата до разглеждане и претендира разноски за адвокатска защита .Не е формулиран ясен и конкретен въпрос, свързан с решаващите съображения на съда. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. На поставения въпрос в изложението,за определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди от съда по справедливост(чл. 52 ЗЗД),е даден отговор в установена практика на ВКС,включително задължителна за съдилищата тълкувателна съдебна практика на ВС на РБ ,поради което изтъкнатото от защитата основание на по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК не се обосновава .Както в ППВС №4/1968г, така и в множество постановени по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС ,от които реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009, ІІІ г.о, реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009г,ІV г.о; реш.от 06.04.2011г,гр. д.№951/2010,ІІІ г.о ,реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г.ІІІг.о, Реш.№ 38 от 13.03.2013 г. по гр. д. № 323/2012 г., III г. о.,ГК реш. № 15 /2014 г. по гр. д. № 3246/2013 г., IV г. о., ГК, реш. № 749 /2008г по т. д. № 387/2009 г. на II т. о. ТК ;реш. №99 /2013г по т. д. № 44/2012 г на II т. о, ТК .;реш. № 95 по т. д. № 916/2011 г. на I т.О,,реш. № 88 от 17.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 2974/2013 г., II т. О на ВКС и много други са дефинирани параметрите на обществения критерии за справедливост и се указва на съдилищата за обстоятелствата, на които се осоновава критерия .Обжалваното решение е в съответствие с установената задължителна практика ,след като са приети за установени и изтъкнати конкретните обстоятелства по смисъла на ППВС №4/1968г - възраст на пострадалата, вид и естество на травматичните увреждания, установени посредством заключения на вещи лица, период и продължителност на понесените болки, страдания и битови затруднения, провежданото лечение и протеклият оздравителен процес ,т.е всички обстоятелства относно състоянието на ищцата след инцидента. В обжалваното решение въззивният съд е обсъдил обстоятелствата, изтъкнати като мотив при определяне на обезщетението в конкретния случай, при установената степен на увреждане на здравето и това прилагане на нормата е в съответствие с установената практика. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди, включва винаги конкретни факти,относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие,а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики.Тези обективни характеристики са безпротиворечино изяснени в практиката на ВКС включително за случаи, при които на обезщетяване подлежат неимуществени вреди в резултат на травматични увреждания на здравето и свързаните с тях болки и страдания(ППВС №4/1968г,Решение № 38 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 323/2012 г., III г. о., ГК, реш. № 407 от 26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г. О, Реш. № 211 от 29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 719/2009 г., IV г. о., ГК и др.)Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства, не само с отражение върху здравето и психиката му, но създаващи и социален дискомфорт за определен период от време. Справедливостта изисква съдилищата да прилагат при обезщетяването еднакъв подход при еднакво пострадалите, но уравниловка при неимуществените вреди е изключена с оглед проявата им в неимуществената сфура на всеки увреден ищец, която проява е винаги конкретна. Доколкото определени обективни признаци от значение за критерия могат да се укажат обобщаващо като значими при определяне на обезщетенията по размер ,необходимите разяснения и насока дава ППВС №4/1968г и вече установената съдебна практика на ВКС. Различните по размер обезщетения,присъждани от съдилищата в различните случаи при спазване на указаните в практиката на ВКС критерии, не обосновават основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по правен въпрос заради номиналната разликата на присъденото в паричен еквивалент,а обосновката на касатора се изчерпва с този единствен довод Следва да се присъдят разноски, установени в размер на 1000 лева Воден от горното, Върховен касационен съд, ІІІ г.о.