Определение № 331 от 02.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1117/2024 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 21764/13.12.2024 г. от „Пловдивска консерва“ АД, чрез адв.С. С., за допълване на определение № 3100/25.11.2024 г. по т.д. № 1117/2024 г. на ВКС в частта за разноските, като на молителя бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1900 лв. Ответникът по молбата Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, [населено място] оспорва същата, като възразява, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Върховният касационен съд, I т.о. констатира следното: С определение № 3100/25.11.2024 г. по т.д. № 1117/2024 г. на ВКС е оставена без разглеждане касационната жалба на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ срещу въззивно решение № 334/11.03.2024 г. по в.гр.д. № 3354/2023 г. на Пловдивски окръжен съд. В отговора на касационната жалба, депозиран от „Пловдивска консерва“ АД чрез адв.С. С., е заявено искане да се заплатят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Представеният към отговора договор за правна защита и съдействие от 15.05.2024 г. е с предмет изготвяне на отговор на касационната жалба и процесуално представителство пред ВКС, като е посочено договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1900 лв. Касационната инстанция не се е произнесла с постановеното определение по искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, поради което е налице хипотеза по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на съдебния акт в частта за разноските. По отношение на размера на адвокатското възнаграждение: С разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК законодателят е възложил в правомощие на съда, при направено искане от насрещната страна, да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в намален до съответния минимален размер, определен с Наредба № 1/2004 г., когато констатира несъответствие между платеното такова и действителната фактическа и правна сложност на делото. Следва да се съобрази и Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, с което е прието, че чл.101, § 1 ДФЕС във връзка с чл.4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договарят възнаграждение в размер по – нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по – нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед на това, доколкото минималните размери на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/2004 г. не са обвързващи за съда, прекомерността на адвокатското възнаграждение се определя след преценка на комплекс от фактори, сред които са спецификата на производството, видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената от процесуалния представител работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Отнасяйки посочените критерии към конкретния случай, а именно че касационното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, предвид обстоятелството, че касационната жалба е оставена без разглеждане, тъй като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК, както и че осъществените от пълномощника процесуални действия се изразяват в депозирането на отговор на касационната жалба, без явяване в съдебно заседание, настоящият състав намира, че кумулативната преценка на тези обстоятелства обосновава определяне и присъждане на справедливо адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. По тези съображения, молбата по чл.248 ГПК следва да се уважи за сумата от 150 лв., като за разликата над този размер същата следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд