Определение № 627 от 05.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3942/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Д. Б. против решение № 1025 от 14.07.2022г., постановено по въззивно гр.дело № 881/2022г. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 173 от 01.12.2021г. по гр.дело № 729/2021г. на Районен съд-Асеновград, с което Б. Б. е осъден да плати на В. С. В. сумата 7 250 лева, получена на отпаднало основание (представляваща дадена сума за прехвърляне собствеността върху л.а. „Мерцедес 280 С" с рег. [рег.номер на МПС] ), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-08.04.2021г. до окончателното плащане. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок от процесуално легитимирано лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281, т.3 ГПК са нарушения на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Ответникът по касационната жалба-В. С. В. не взема становище по жалбата. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът иска да бъде допуснато до касационно обжалване въззивното решение, на основание чл. 280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди, че съдебният акт е явно необоснован, тъй като фактическите констатации и правните изводи на въззивния съд са в явно противоречие със събраните по делото доказателства. Касаторът поддържа също, че е налице предпоставката за допускане до касация и по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради очевидна неправилност на решението. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното: Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата 7 250 лева получена от ответника на отпаднало основание. По делото е установено, че л.а. „Мерцедес 280 С" с рег. № ***** е бил обявен за продажба в интернет при цена 4 500 лева; на 21.09.2020г. страните по спора подписали документ, наименуван „предварителен договор" за покупко-продажба на л.а. „Мерцедес 280 С"; на 21.09.2020г. - при подписването на предварителния договор ищецът В. платил на ответника Б. сумата 1 000 лева; 1 750 лева платил на 28.09.2020г.; 2 000 лева платил на 16.10.2020г.; 2 000 лева платил на 02.11.2020г. и 500 лева на 11.11.2020г.; многократно ищецът В. канил ответника Б. да прехвърли собствеността върху автомобила или да му върне получената сума 7 250 лева. От представените по делото два констативни протокола на нотариуси Е.Н. и Р.Й. е установено, че ответникът не се е явил на посочените дати. Въз основа на така очертаната фактическа обстановка въззивният съд е приел, че страните по спора са били обвързани от валидно сключен предварителен договор по смисъла на чл.19 от ЗЗД, който съдържа основните елементи на окончателния договор-вещта е достатъчно индивидуализирана в договора (л.а. Мерцедес 280 С" с рег. № РВ ****), а след тълкуване на волята на страните е установил, че е постигната устна договорка за цената на автомобила в размер 4 000 лева. След анализ на събраните в производството писмени и гласни доказателства съдът е установил, че въз основа на възникналите договорни отношения между страните, ищецът платил на ответника общо сумата 7 250 лева срещу задължението на последния да му прехвърли собствеността върху лекия автомобила. Въпреки платените от ищеца суми, включващи продажната цена на автомобила и разходи за ремонтни дейности по него ответникът не прехвърлил собствеността в предвидената форма. Въззивният съд е споделил изводите на районния съд, че ищецът като изправна страна е развалил договора, доколкото Б. не се явил след отправените му покани пред нотариус на 29.12.2020г., 12.01.2021г. и на 25.01.2021г., поради което и дължи връщане на сумите, тъй като е получил нещо на отпаднало основание-разваления договор. Поради съвпадане изводите на двете инстанции съдът е потвърдил обжалваното пред него първоинстанционно решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО намира, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационен контрол по следните съображения: Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1 ГПК - да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК независимо от предпоставките по ал.1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В задължителното за съдилищата ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСГТК се приема, че касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Посочването на съответната разпоредба на чл. 280, ал.1 ГПК от касатора или цитирането на съдебна практика, без да е изведен конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, не е достатъчно да обуслови наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Липсата на формулиран правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби, съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т. 3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е достатъчно основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. В случая в изложението към касационната жалба не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който правен въпрос да съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. В изложението си касаторът бланкетно се позовава на чл. 280, ал.1, т.1, т.2, т.3 ГПК и излага твърдения, които касаят необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации и неправилен анализ на събраните доказателства. Съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 от цитираното ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, оплакванията за неправилност на въззивното решение представляват касационни основания (основания за касационно обжалване) по чл.281, т.3 от ГПК, а не основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Не е налице и твърдяната очевидна неправилност на атакуваното решение, по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, защото от съдържанието на мотивите не се установява въззивният съд да е допуснал нарушение на императивни норми или основополагащи правни принципи, да е приложил несъществуваща или отменена правна норма, както и правна норма в смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО