Определение № 50365 от 09.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 940/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, чрез процесуален представител държавен инспектор Р. И., против решение № 152 от 22.12.2021 г., постановено по в. гр. д. № 304/2021 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 29/26.02.21г. по гр.д.№ 1558/2019 г. на Бургаския окръжен съд, последното изменено в частта за разноските с определение № 260649/24.03.2021 г. С решението на Окръжен съд -Бургас са отхвърлени предявените от КПКОНПИ против Д. А. Я. и А. Д. Я., действаща чрез своята майка и законен представител Р. Р. Д., искове за отнемане на имущество в полза на Държавата на обща стойност 231 557,12 лв., както следва: от Д. А. Я. на основание чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ сумата в размер на 200 лв., представляваща равностойността на придобитите от Д. А. Я. 100 дружествени дяла от капитала на „ЕВС КОРЕКТ“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК]; сумата в размер на 3500 лв., представляваща равностойността на придобитите от Д. А. Я. 35 дружествени дяла от капитала на „КЛИМА БУЛ - БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК[ЕИК] и сумата в размер на 5000 лв., представляваща равностойността на придобитите от Д. А. Я. 100 дружествени дяла от капитала на „САМИТ“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК], от Д. А. Я., на основание чл. 151 във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ сумата в размер на 5000 лв., получена от продажбата на 100 дружествени дяла от капитала на „КРИСТАЛ ГЛАС“ ЕООД, с ЕИК[ЕИК]; сумата в размер на 2300 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „525 ТДС“, рег. [рег.номер на МПС]; както и суми по подробно посочени в диспозитива на решението сметки в банки, и от А. Д. Я., действаща чрез своята майка и законен представител Р. Р. Д., на основание чл. 151 във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, сумата в размер на 150 лв., представляваща вноска на каса по спестовен влог в лева № 21406894 в „Банка ДСК“ЕАД с титуляр А. Д. Я. и сумата в размер на 14,56 лв., представляваща изплатени лихви върху средства с неустановен законен източник по спестовен влог в лева № 21406894 в „Банка ДСК“ЕАД с титуляр А. Д. Я.. Решението е обжалвано и в частта му, с която е потвърдено определение № 260827/21.05.2021 г. по гр.д.№ 1558/2019 г. на БОС, с което е оставена без уважение молба на КПКОНПИ, с правно основание чл.248 ГПК за изменение на решението от 26.02.2021 г., в частта относно дължимата държавна такса, която ищецът е осъден да заплати по сметката на БОС. Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Иска се допускане на касационно обжалване и поради очевидна неправилност на въззивното решение. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по жалбата са подали писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, трето гражданско отделение при данните по делото намира следното: По делото е прието за установено, че ответникът Д. А. Я. е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление за извършено престъпление по чл.209, ал.1 НК, което попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 10 ЗПКОНПИ. През проверявания период Д. Я. е закупил л.а. марка „БМВ“ модел „525ТДС“ с рег. [рег.номер на МПС], със справедлива пазарна цена на придобиване 2840 лв. към датата на покупката - 27.07.2015 г. и справедлива пазарна цена към датата на отчуждаване - 14.10.2015 г. – 2750 лв. През проверявания период Я. е придобил дружествени дялове на обща стойност от 19 100 лв., а общият размер на имуществото му възлиза на 266 657,35 лв., от които постъпили суми от трети лица по негови сметки в банки - 240 267,56 лв. Към началото на проверявания период - 01.12.2007 г., а също и към края на периода - 01.12.2017г., експертизата не е установила наличности на парични суми по банковите сметки на Я.. Не се установило придобито недвижимо имущество за проверявания период, нито на други МПС, с изключение на посоченото по-горе. Според заключението на вещото лице, за процесния период проверяваните лица имали доходи, приходи или източници на финансиране в размер на 18 507,99 лв., в които не са включени постъпили от трети лица суми по банковите сметки на въззиваемия, с посочено основание за превод: „захранване на сметка“. Общо обичайните и извънредните разходи, според заключението, възлизат на 78 396,88 лв., като съдът не е кредитирал показанията на св. А. Я. - баща на въззиваемия, че през целия проверяван период Д. Я. е живял, и бил издържан от родителите си. Нетният доход на проверяваните лица възлизал на минус 59 888,89 лв. Въззивният съд е приел, за доказано възражението на въззиваемите, че в имуществото Комисията е включила суми, които не са налични по сметките на проверяваното лице и не представляват негово имущество по смисъла на разпоредбата на § 1, т.4 ДР на ЗПКОНПИ, според която "имущество" е всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него. Приел е, че придобитото от Я. имущество представляват придобитите от него дялове от търговски дружества на обща стойност от 19 100 лв. и посоченото МПС. Т.е., като се пресметне недостигът на средства за доходи на проверяваните лица и разходите за придобиване на дялове от дружества, независимо от това дали ще се прибави разликата между покупната и продажната цена на придобитото през 2015 г. МПС от страна на Д. Я., не може да се формира несъответствие, надвишаващо 150 000 лв. за целия проверяван период, защото в имуществото не се включват преминалите през сметките на лицето суми. С оглед установеното, че по активните сметки в банки Я. няма налични средства, не е придобил недвижими имоти, няма МПС, въззивният съд е приел, че липсва значително несъответствие между нетните доходи на проверяваните лица и имуществото им на стойност над 150 000 лв. и това води до отхвърляне на предявените искове, каквото било и разрешение на спора дадено от първоинстанционния съд. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът е формулирал е следните въпроси: 1. Представляват ли „имущество“ по смисъла на §1. т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?; 2. Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?; 3. Дължи ли КПКОНПИ държавна такса при отхвърляне на жалба подадена от Комисията срещу решение по предявен иск с правно основание чл.153 ал.1 или ал.2 от ЗПКОНПИ?; По отношение на тези въпроси се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като сочи че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност?. По този въпрос твърди противоречие с практиката на ВКС, изразена в: ППВС №7/1965 г.; ППВС №1/1985 г.; ТР №1/04.01.2001 г. по тълк.д. №1/2000 г. на ОСГК; решение №212/01.02.2012 г. по т.д. №1106/2010 г. на II т.о.; решение №94/13.09.2016 г. по т.д. №3768/2014 г. на II т.о.; решение №161/04.10.2016 г. по т.д. №2220/2015 г. на II т.о. и др.; и 5. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните?. Твърди се противоречие с практиката на ВКС, изразена в: решение №222/06.04.2017 г. по т.д. №425/2015 г. на II т.о.; решение №134/30.12.2013 г. по т.д. №34/2013 г. на II т.о.; решение №212/01.02.2012 г. по т.д. №1106/2010 г. на II т.о. Първите два от повдигнатите от касатора въпроси, са предмет на образуваното Тълкувателно дело № 4/2021 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия за приемане на тълкувателно решение по въпросите: 1. Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?; 2. Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество? и настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2021 г. по описа на ОСГК на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение