Определение № 68 от 12.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2465/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Примус Карс“ ЕООД срещу определение № 2741/30.09.2025 г. по ч. т. д. № 1554/2025 г. на ВКС, II т. о., с което е оставена без разглеждане частна жалба на дружеството, подадена срещу определение № 9034/2025 г. по ч. т. д. № 164/2025 г. на 164/2025 г. на Софийски градски съд. Жалбоподателят „Примус Карс“ ЕООД прави оплакване, че атакуваното определение е неправилно и моли за неговата отмяна. Твърди, че предходният състав на ВКС не е отчел липсата на доказателства, че не му е било връчено съобщение за указания да внесе държавна такса по въззивната жалба. Не е съобразил и, че срокът се счита за спазен, ако изпращането на молбата е станало по пощата, или когато тя е подадена в друг съд или прокуратура в срока, като това правило се прилага и за куриерските услуги, извършвани от лицензирани пощенски оператори. Заявява твърдение, че са налице съществени процесуални нарушения, свързани с оценката и проверката на събраните по делото доказателства. От ответната страна не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима. С обжалваното определение предходният състав на ВКС в приложение на чл. 274, ал. 4 ГПК е отказал да разгледа по същество подадена от дружеството частна касационна жалба срещу определение на Софийски градски съд, с което е било потвърдено разпореждане на Софийски районен съд за връщане на частна жалба, подадена от „Примус Карс“ ЕООД. Като е преценил, че исковото производство е било образувано въз основа на искова молба, обективираща търговски спор по кумулативно съединени искове с цена под 5 000 лв., предходният състав на ВКС, ТК, II т.о. е приел, че постановеното по спора решение не подлежи на касационно обжалване, поради което и постановените по такъв спор определения също не подлежат на касационно обжалване. Изложените в обжалваното определение мотиви следва да бъдат споделени. Производството по ч. т. д. № 1554/2025 г. е било образувано по жалба на „Примус Карс“ ЕООД срещу определение на Софийски градски съд № 9034/2025 г. по ч. гр. д. № 164/2025 г., с което е било потвърдено разпореждане на първоинстанционния съд за връщане на подадена от дружеството частна жалба срещу разпореждане за връщане на въззивна жалба срещу постановеното по гр. д. № 71834/2019 г. на СРС решение. С определение № 2741/30.09.2025 г. състав на ВКС, ТК, II т.о. е оставил жалбата без разглеждане в приложение на чл. 78, ал. 4 ГПК, преценявайки размера на предявения иск, който попада под прага за касационно обжалване. Оплакванията на дружеството на практика са насочени към правилността не на акта на касационния състав, а на този, постановен от въззивната инстанция. Въпреки това, в изпълнение на задължението си да провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, настоящият състав на съда преценява, че той е валиден, допустим и правилен, доколкото с оглед ниския имуществен интерес делото попада под прага за касационно обжалване, регламентиран от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, както на търговски дела, така и на граждански дела. Извършената от първия тричленен състав на ВКС преценка относно приложението на чл. 274, ал. 4 ГПК е правилна. Предвид изложеното, обжалваният акт като правилен следва да бъде потвърден. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС