Определение № 1804 от 16.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1122/2023 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд София-град с протоколно определение от 25.01.2023 г. по адм.д.№10272/2022 г. по описа на съда и Върховен административен съд. Съдебното производство е образувано пред Върховен административен съд по жалба на „Сдружение на филмовите и телевизионни режисьори“ и „Асоциация на българските филмови продуценти“ срещу Заповед №РД 09-371/08.06.2022 г. на министъра на културата, с която, на основание чл.5, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия, е одобрен списък на професионалните организации и юридически лица в областта на филмовата индустрия, вписани в регистъра по чл.19, ал.1 от ЗФИ, които да предложат членове на Националния съвет за кино. Жалбата е срещу отказа на министъра да включи жалбоподателите в този списък. С Определение № 11470 от 13.12.2022 г. по адм. дело № 9430/2022 г., Върховен административен съд, седмо отделение, приема, че делото му е родово неподсъдно и тъй като е образувано друго административно дело пред ВАС, предмет на което е същата заповед, но оспорвана от друг жалбоподател- Фондация „Българска филмова комисия“ и делото е изпратено по подсъдност на АССГ, то съдебният състав е прекратил образуваното пред него административно дело №9430/2022 г. и е изпратил същото по подсъдност на АССГ. Производството пред АССГ е образувано в адм.д.№10272/2022 г., на основание Определение № 10035 от 09.11.2022 г. по адм. дело № 9431/2022 г. на Върховен административен съд, по жалба на Фондация „Българска филмова комисия“ срещу Заповед №РД 09-371/08.06.2022 г. на министъра на културата, към което дело е присъединено и адм.д.№11294/2022 г. на АССГ, с предмет същата заповед и с жалбоподатели „Сдружение на филмовите и телевизионни режисьори“ и „Асоциация на българските филмови продуценти“. С протоколно определение от 25.01.2023 г. по адм.д.№10272/2022 г., Административен съд София- град е приел от своя страна, че не е родово компетентен да се произнесе по жалбите срещу процесната заповед, тъй като актът попада в категорията актове, издадени при упражняване на конституционните правомощия на министъра на културата по ръководство и осъществяване на държавното управление, а в разпоредбата на чл.132, ал.2, т.2 от АПК изрично е предвидено, че оспорванията на тези актове са подсъдни на ВАС. Предвид тези си изводи, административният съд е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност между АССГ и ВАС, като е изпратил делото на петчленен състав на Върховния административен съд за определяне на родово компетентния административен съд, който да разгледа жалбите на Фондация „Българска филмова комисия“, „Сдружение на филмовите и телевизионни режисьори“ и „Асоциация на българските филмови продуценти“ против Заповед № РД 09-371/08.06.2022 г. на министъра на културата. Настоящият съдебен състав счита, че делото е подсъдно на Административен съд София- град. Разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК повелява, че на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление; в случаите, предвидени в закон, както и когато тези органи са делегирали правомощията си на съответните длъжностни лица, издадените от тях административни актове се оспорват пред съответния административен съд. Анализът на цитирания текст намира своето реципрочно отражение в мотивите на Решение № 8 от 23 април 2018 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 13/2017 г. досежно разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията, която „задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерски съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление“ и в чиито мотиви е прието, че Върховният административен съд осъществява пряк контрол за законност като първа инстанция по отношение на актовете на Министерски съвет и министрите, които са определени като административни такива и са израз на политическите им концепции за управление. Това са актове, издавани при упражняване на публична власт в изпълнение на конституционно установените им правомощия по ръководство на държавно управление, като тези актове могат да засягат както публичния интерес, така и права, свободи и законни интереси на отделните граждани или организации. Заповед № РД 09-371/08.06.2022 г. на министъра на културата е в изпълнение на правомощията на органа по чл. 9, ал. 2 от ЗФИ и чл. 5, ал. 1 от ППЗФИ да одобри списък на професионалните организации и юридическите лица, осъществяващи дейност в областта на филмовата индустрия, които да предложат свои представители за участие в Националния съвет за кино към министъра на културата. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗФИ указва, че към министъра на културата се създава Национален съвет за кино като консултативно-експертен орган. По този начин процесната заповед е постановена в производство по конституиране на един консултативно-експертен орган към министъра на културата и по своята същност не попада в категорията актове, постановени в изпълнение на компетентностите, произтичащи от Конституцията на Република България по ръководство и осъществяване на държавното управление. Цитираното от съда като идентично административно производство по дело №3380/2020 г. на ВАС, разгледано по същество от Върховния административен съд, касае оспорване на заповед, която е издадена на различно правно основание, при различна фактическа обстановка и имаща за последица различен правен резултат, поради което паралел, а още по-малко пълно съответствие между двете, не може да бъде търсен. Оспорването на Заповед № РД 09-371/08.06.2022 г. на министъра на културата не попада в хипотезата на чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК, поради което делото не е родово подсъдно на Върховния административен съд, а на административните съдилища, съгласно чл. 132, ал. 1 от АПК. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че компетентен да се произнесе по жалбите е Административен съд София- град, на когото делото следва да бъде изпратено. Мотивиран така и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на ІІ-ра колегия