Определение № 66 от 09.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2173/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. Г. Ч. срещу въззивно решение № 531 от 12.03.2021 г. постановено по в. гр. д. № 3648 /2020 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е признато за установено между „А.с.в.“ ЕАД и жалбоподателя Х. Г. Ч., че Х. Г. Ч. дължи на „А.с. в.“ ЕАД по иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.99 вр. чл.79 ЗЗД сумата 9 772.21 лева главница, ведно със законна лихва, сумата 1 895.45 лева договорна (възнаградителна) лихва, сумата 1 155.16 изтекла лихва и жалбоподателят е осъден за разноски, за които суми е издадена заповед по чл.410 ГПК. Ответникът „А.с.в.“ ЕАД в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е приел следното по доводи на Х. Г. Ч.: Вземанията произтичат от договор за кредит. Ищецът е придобил вземанията по договор за цесия. Прехвърлянето е потвърдено от цедента, по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с нарочен документ, представен по делото. Представено е и изрично пълномощно от цедента в полза на цесионера – ищец да уведомява по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от негово име всички длъжници по всички вземания, предмет на сключения договор за цесия, между които и Х. Г. Ч.. Цедентът е уведомил длъжника чрез своя пълномощник – цесионера за извършеното прехвърляне на процесното вземане, включително за лихвата за просрочие, както и за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията, считано от 20.07.2017 г. Видно от представената по делото обратна разписка, пратката е получена на 02.08.2017 г. от пълнолетен член на семейството на въззивника (Х. Г. Ч.) – от неговата сестра. Относно оплакването за липса на надлежно уведомяване на въззивника (Х. Ч.) за цедиране на вземането: Задължението на цедента по чл. 99, ал. 3 ЗЗД за уведомяване на длъжника има значение единствено с оглед лицето, на което длъжникът дължи плащане, съобразно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, доколкото оповестяването е с оглед действие на договора спрямо трети лица и длъжника. Докато длъжникът не бъде уведомен за извършеното прехвърляне, всички плащания, които извърши към стария си кредитор, се считат валидно изпълнени. В конкретния случай, по силата на упълномощаване от страна на цедента, цесионерът е предприел действия по уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне. Видно от доказателствата, уведомяването е изпратено на адреса на длъжника и е надлежно връчено. От друга страна, не се установява, а и не се твърди от страна на длъжника, да са били извършвани плащания по договора за кредит в полза както на цедента, така и на цесионера, а възражение от подобен род би имало правно значение и ефект, в случай, че плащане е извършено на ненадлежния кредитор вследствие на липсата на уведомяване. Не съществува пречка изпълнението на задължението за уведомяване да бъде изпълнено чрез пълномощник. Въззивният съд е изложил и мотиви за неоснователност на довода за липса на редовно упражняване на право на предсрочна изискуемост. Като се е позовал на практиката на ВКС – решение по т.д. № 2230 /2016 г. на I т.о., въззивният съд е приел, че обявяването на предсрочна изискуемост е в правомощията както на стария кредитор, така и на цесионера. По делото е установено, че уведомлението за предсрочна изискуемост също е изпратено и надлежно получено от въззивника (Х. Ч.), заедно с уведомлението за прехвърлянето на вземанията. Към посочената дата са били налице условията за обявяване на предсрочна изискуемост. Въззивният съд е приел и че договорът съдържа всички законоустановени реквизити по чл.10 и чл.11 З., а размерът на заявените претенции е определен посредством специални знания (с прието по делото заключение на ССЕ). По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касационният жалбоподател извежда въпроси, за които твърди, че осъществяват основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК – имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без да обосновава наличието на това основание: Въпрос: Редовно извършено ли е уведомяването за извършената цесия по чл. 99 от ЗЗД, ако уведомяването е извършено от цесионера, без към него да е приложено пълномощно от цедента към цесионера, в този случай произвело ли е действие? Въпросът не е обуславящ, т.к. видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, неговите фактически и правни изводи са за обратното – уведомяването на длъжника е извършено надлежно въз основа на пълномощно от цедента в полза на цесионера. Въпросът не е обуславящ и поради това, че както беше посочено, въззивният съд е приел, че възражението за ненадлежно уведомяване за цесията би имало правно значение и ефект, в случай, че плащане е извършено на ненадлежния кредитор вследствие на липсата на уведомяване. А по делото не се установява, а и не се твърди от страна на длъжника, да са били извършвани плащания по договора за кредит в полза както на цедента, така и на цесионера. Към това може да се добави и че в отговора на исковата молба особеният представител на ответника не е направил такова възражение, а че липсват данни за упълномощаване, въпреки, че пълномощното е представено с исковата молба и че такива се съдържат изрично и в договора за цесия - 3.2., позоваване при уведомяването. Във въззивната жалба има довод, че не е ясно на какво основание е уведомяването – но в него е посочено. Въпрос: Към кой момент се счита за извършена цесията, ако длъжникът не е редовно уведомен за нея и има ли право в този случай цесионерът да обяви предсрочна изискуемост на вземането (ако длъжникът не е редовно уведомен за извършената цесия)? И този въпрос не е обуславящ по изложеното по първия въпрос съображение, че видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, той е приел, че уведомяването на длъжника е извършено надлежно въз основа на пълномощно от цедента в полза на цесионера. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане по касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 686 лева за възнаграждение на назначения особен представител на жалбоподателя, подал касационната жалба и сумата 300 лева юрисконсултско възнаграждение за това производство. На основание чл.77 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ВКС дължимата на основание чл.18, ал. 2, т. 1 ТДТССГПК държавна такса за това производство. Водим от гореизложеното съдът