Определение № 149 от 02.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 2350/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. В. П.-М., чрез адв. Я. Д. от САК, против решение № 722/18.05.2022 г., пост. по т.д.№ 971/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което след отмяната на решение № 260337 от 25.01.2022 г. по гр.д. 3828/2020 г. на Софийския градски съд, I г.о., 3 състав, с което на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ЗД „Евро инс“АД е осъдено да заплати на Р. В. П.-М. сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, понесени от смъртта на сестра щ, настъпила при ПТП на 9.03.2019 г., ведно със законната лихва от 17.01.2020 г. до окончателното плащане, и в частта, относно разноските, искът е отхвърлен като неоснователен.

В касационна жалба е оспорен като неправилен и некореспондиращ на събрания доказателствен материал изводът на въззивния съд, че от свидетелските показания не може да се заключи, че привързаността между касаторката и починалата щ сестра е станала толкова силна, каквато е нужна, за да се приеме изключението, предвидено в TP № 1/2016 г. на ОСГТНК на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г., както и че показанията на свидетеля не са от естество да създадат у въззивния съд убеждение, че тяхната връзка надхвърля обичайното съдържание на отношенията между такива роднини. Поддържа се, че в случая, освен формалната родствена връзка между две сестри, са налице и конкретни житейски обстоятелства, обуславящи близост по-голяма от обичайната, която дава основание да се приеме изключение от принципа, че право на обезщетение в случай на смърт имат само най-близките на починалия. Изложено е, че от показанията на разпитания свидетел е установено, че след смъртта на сестра си, жалбоподателката е изпаднала в дълбока депресия и е влошила здравословното си състояние, вследствие на което е развалила семейството си и е била напусната от съпруга си, което представлява изключение, а не обичайно състояние при реакция на подобни събития. Твърди се, че вследствие на създадената трайна и дълбока емоционална връзка, отличаваща се по съдържание от традиционно съществуващите отношения между сестри, касаторката търпи продължителни и интензивни болки и страдания от смъртта на сестра си, които е справедливо да бъдат обезщетени.

В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК достъпът до касационен контрол е обоснован със следните въпроси:

1. Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък?”.

2. Активно легитимирана по предявения пряк иск по чл. 432 от КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД ли е ищцата - сестра на починалата?

Поддържа се, че в обжалваното въззивно решение тези въпроси, обусловили изхода на спора по делото, са разрешени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд, обективирана в Тълкувателно решение № 1/ 2016 г. по тълк. дело № 1 /2016 г. на ОСНГТК на ВКС, с което е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

В изложението са възпроизведени развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение.

Направено е искане за допускане касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и за неговата отмяна, като резултат от произнасяне по инвокираните в касационната жалба оплаквания, както и за постановяване на друго по съществото на спора, с което ЗД „Евро Инс“АД да бъде осъдено да заплати на касаторката Р. В. П.-М. сумата от 40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра щ, настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие, предизвикано на 9.03.2019 г. от водач, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2020 г., до окончателно изпълнение на задължението, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото пред двете инстанции.

Ответникът по касация ЗД„Евроинс“АД не е изразил становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване.

По делото е установено, че на 9.03.2019 г. около 9:30 ч. с лек автомобил „БМВ 318и“, с рег. [рег.номер на МПС], управляван от И. Т. С., при движение по [улица]в посока от [улица]към [населено място], е предизвикано пътнотранспортно произшествие, при което автомобилът е катастрофирал в крайпътно заведение, находящо се вдясно от пътя. Установено е също, че вследствие на произшествието, предизвикано от водача на моторното превозно средство, е починала Р. В. П.-Й., която е пътувала в автомобила и която, видно от с изх. № УГ01-70-ГР14-03/21.03.2019 г., изд. от Столична община, е сестра на касаторката Р. В. П.-М.. Според заключението на назначената в първоинстанционно производство комплексна съдебна медицинска и автотехническа експертиза, причина за настъпване на произшествието е загубата на контрол върху управлението на автомобила от страна на водача И. С., довела до напускане на пътното платно и удар в крайпътно заведение, а за смъртта на Р. В. П.-Й. - тежката, несъвместима с живота открита черепно-мозъчна травма, намираща се в причинна връзка с пътнотранспортното произшествие, за чието настъпване непоставянето на предпазен колан е без значение, с оглед механизма на предизвикването му, скоростта на движение на автомобила и тежестта на телесните увреждания. Събрани са гласни доказателства – показанията на свидетеля М. – съпруг на касаторката, който е удостоверил, че „двете сестри са били изключително близки и доста повече от сестри“, като покойната по всички въпроси се е съветвала със сестра си. Свидетелят е посочил, че Р. П.-М. е преживяла изключително тежко смъртта на сестра си, изпаднала е в депресия, развила е високо кръвно налягане, започнала е да употребява „тежки хапчета“, загубила е желание за живот; същевременно, е започна да мисли повече за децата на покойната си сестра, пренебрегвайки собствените си такива, поради което свидетелят я е напуснал и заживял с друга жена.

Безспорно е между страните, че гражданската отговорност на водача, причинил процесното пътнотранспортно произшествие е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ от ЗД „Евроинс“АД, като увреждащото застрахователно събитие е настъпило в срока на действие на застрахователната полица - от 20.09. 2018 г. до 19.09.2019 г., което ангажира отговорността на застрахователя за репариране на вредите от него. При тези доказателства първоинстанционният Софийски градски съд е намерил за неоснователно направеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради непоставен от пострадалата обезопасителен колан, като се е позовал на заключението на комбинираната експертиза, според която неговото използване не би довело до съществена разлика в тежестта на телесните увреждания. С позоваване на показанията на разпитания по делото свидетел, съдът е направил извод за наличието на обстоятелства, от които произтича надлежната материалноправна легитимация на ищцата – сестра на починалата, на обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди, а именно съществувалата между тях трайна и извънредно силна емоционална връзка, основана на взаимна подкрепа, споделеност, духовна и емоционална близост. Съобразил е дълбоките субективни негативни изживявания на ищцата, причинени от смъртта на сестра щ, с продължително проявление във времето, довели до раздяла със съпруга щ, като е определил дължимото справедливо обезщетение в размер на 40 000 лв., която сума застрахователят е осъден да щ заплати.

В обжалваното пред настоящата инстанция въззивно решение съставът на Софийския апелативен съд е анализирал свидетелските показания в контекста на т. 1 на ТРОСНГТК № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., на ВКС, като противно на приетото от първоинстанционния съд, е направил извод, че те не установяват наличието на изключително близка, трайна и дълбока връзка, излизаща извън представите за нормална сестринска близост, която да обоснове правото на ищцата на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от смъртта щ. Приел е, че между двете сестри несъмнено са съществували отношения на взаимна обич и привързаност, че ищцата е помагала на покойната си сестра при отглеждането на децата чрез съвети, както и че двете заедно са ходели на почивка преди да се омъжат, но е преценил, че те не излизат извън нормалните такива за членовете на „разширеното семейство“. В тази насока съдът е съобразил, че както ищцата, така и загиналата са имали собствено семейство - съпруг и деца и са живели на различни места, откъдето е направил извод, че тези обстоятелства не обосновават наличието на извънредно силна връзка, от естество да обоснове претенцията за обезщетяване на понесените неимуществени вреди. Изложил е съображения, че доколкото обезщетение за неимуществени вреди, понесени от смъртта на братя и сестри се присъжда само по изключение, удостоверените от свидетелските показания действително претърпени от ищцата болки и страдания са нормална психологическа реакция на такова събитие и не излизат извън рамките на обичайната голяма скръб при загуба на близък човек, с което е обосновал становището си, че не са налице вреди, които да надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка. Като краен резултат от съвкупната преценка на споменатите обстоятелства, въззивният съд е направил извод за неоснователност на исковата претенция, поради което е отменил обжалваното пред него първоинстанционно решение и е отхвърлил иска.

При горните данни, настоящият състав намира следното:

Съгласно ТРОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС материалноправният или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил формирането на решаващата воля на съда, обективирана в решението му, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства, доколкото основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК. Упражнявайки правомощията си за селекция на касационните жалби, касационният съд следва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, което е предмет на производството по чл. 290 от ГПК. Формулираният въпрос следва да кореспондира на изложените в касационната жалба доводи, предмет на проверка във фазата на произнасяне по съществото на инвокираните в нея оплаквания, определящи границите на касационния контрол за неправилност на въззивното решение (чл. 290, ал. 2 от ГПК).

Съгласно т. 1 от ТРОСНГТК № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г., на ВКС, извън кръга на лицата, посочени в ППВСРБ № 4 от 25.V.1961 г. и ППВСРБ № 5 от 24. ХI.1969 г., които са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, по изключение такова се дължи на всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Цитираният тълкувателен акт, на противоречие с който се позовава касаторката, установява две кумулативно предвидени предпоставки, от които произтича правото на обезщетение: 1) създаването на особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2) претърпените от ищеца неимуществени вреди да превишават по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Първата от кумулативно предвидените предпоставки – наличието на особено близки, трайни и продължителни отношения, които надхвърлят обичайните такива за лица от същата степен на родство, не е ограничена до субективното емоционално състояние на духовна привързаност, а следва да е намерила проявление в обективно съществуващи към момента на смъртта на пострадалия фактически обстоятелства, от естество да обосноват категоричен извод за техния изключителен характер, респ. за особената близост, отклоняваща се от общоприетите и типични за българския бит представи (в този смисъл решение № 63-20.07.2022 г. по т.д.№ 889/2021 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). В същия смисъл са и мотивите на споменатото тълкувателно решение, което свързва наличието на особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка с установяване на конкретни житейски обстоятелства, поради които привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е тя между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд. В случая въззивният съд е анализирал удостоверените със свидетелските показания обстоятелства, релевантни за отношенията между ищцата и покойната щ сестра, а именно съвместното летуване на двете сестри на къмпинги преди да се омъжат, проявената отзивчивост на ищцата, която е подпомагала със съвети разрешаването на проблеми в семейството на сестра си, свързани с възпитанието на децата щ, но е приел, че те не сочат надхвърляне на обичайните представи за нормална сестринска близост. За да обоснове извода си за неизключителния характер на техните отношения, в допълнение съдът е съобразил, че както ищцата, така и починалата са имали собствени семейства - съпруг и деца и са живели на различни места, което очевидно е в подкрепа на становището му за липсата на особени житейски обстоятелства, от естество да мотивират убеждението му за тяхната изключителност. Същият извод въззивният съд е направил и по отношение на претърпените от нея болки и страдания, като е приел, че неблагоприятните щ емоционални изживявания са естествена реакция от смъртта на близък човек, но нямат изключителен характер, т.е. не излизат извън общоприетите рамки на негативни емоционални изживявания, предизвикани от такова събитие.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК първи въпрос „Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък?” има хипотетичен характер, тъй като въззивният съд не е отрекъл принципно възможността ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра си, но само доколкото действително е понесла подлежащи на обезщетяване такива, при наличие на предпоставките, установени в цитираните в касационната жалба тълкувателни актове. Този въпрос не е и разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в ТРОСНГТК № 1 от 21.06.2018 г. по тълк.д.№ 1/2016г. на ВКС, тъй като с изрично позоваване на същия тълкувателен акт и в съответствие с изложеното в него, въззивният съд е очертал кръга на споменатите лица, а именно тези, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите такива за съответната степен на родство, които в конкретния случай, т.е. при съобразяване с установените по делото конкретни обстоятелства, е справедливо да бъдат обезщетени, предвид особената близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпените неимуществени вреди, наред с най-близките на починалия. Посочил е изрично, че право на такова обезщетение имат и братята и сестрите, но при отчитане на традиционните за българския бит отношения между такива роднини, характеризиращи се с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, поради което освен формалното родство, следва да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на близост, по-голяма от тази, считана за нормална за съответната родствена връзка.

Вторият въпрос, пряко произтичащ от първия, отнасяйки го към конкретния случай, а именно „Активно легитимирана ли е ищцата - сестра на починалата по предявения пряк иск по чл. 432 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.52 от ЗЗД?“ не удовлетворява общия селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като няма правен, а фактически характер, доколкото по същество твърдяното противоречие със задължителната тълкувателна практика не е свързано със съобразените от въззивния съд критерии за наличието на предпоставките, при които възниква правото на обезщетение на лицата извън кръга на най-близките роднини, посочени в ППВСРБ № 4 от 25.V.1961 г. и ППВСРБ № 5 от 24. ХI.1969 г., а с извършената от съда конкретна преценка на събраните по делото доказателства, относими към тяхното наличие, в частност на показанията на разпитания свидетел, обусловила постановения краен процесуален резултат, а именно, дали установените въз основа на тях обстоятелства сочат съществуването на особено близки, трайни и продължителни отношения, които надхвърлят общоприетите за лица от такава степен на родство, обективно съществували към момента на смъртта на починалия, както и понасянето на особено силни и дълбоки по своята интензивност и продължителност негативни емоционални изживявания, превишаващи обичайните такива при внезапната загуба на близък човек от такава степен на родство. Според цитираното ТРОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., на ВКС преценката на въззивния съд на събраните по делото доказателства, релевантни за възприемането на установената въз основа на тях фактическата обстановка е извън предметния обхват на основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК за достъп до касация (за разлика от хипотезата на очевидна неправилност, по чл. 280, ал. 2 in fine), доколкото инстанционният контрол върху нея се осъществява във фазата на произнасяне по съществото на касационната жалба.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,