Определение № 65 от 04.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6858/2014 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение от 30.06.2014 г. по гр. д. № 411/ 2014 г. в частта, с която Бургаски окръжен съд като отменя решение №57/15.10.2013 г. на Районен съд - Царево, отхвърля исковете на Г. И. Ш. и К. Д. Ш., че на основание договор за покупко-продажба по н. а. № 198/ 12.11.2003 г. при условията на съпружеска имуществена общност притежават 74. 40 % ид. части от правото на собственост върху урегулирания поземлен имот (УПИ) в [населено място], описан в решението. В тази част решението се обжалва от ищците съпрузите Г. и К. Ш. с искане да бъде допуснато до касация по следния материалнo-правен въпрос (допълнен и уточнен според повдигнатите от касаторите общо осем въпроса при спазване на изискванията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГК и в духа на конкретните касационни оплаквания): Купувачът от публичната продан придобива ли правото на собственост върху имота, когато към деня на влизане в сила на постановлението за възлагане е вписано решение за развалянето на договора, легитимирал длъжника по изпълнението като собственик на възбранения имот и е спазен срокът по чл. 115, ал. 2 ЗС, но исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е вписана след възбраната в полза на взискателя по изпълнителното дело? Касаторите считат, че въпросът е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, която прилагат (чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК). Евентуално поддържат, че допускането на въззивното решение до касационно обжалване по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). Касационните оплаквания са, че въззивният съд правилно е установил релевантните факти, но е приложил неправилно чл. 88, ал. 2 ЗЗД, чл. 496, ал. 2 и чл. 453, т. 2 ГПК. Касаторите претендират разноските по делото. Ответникът по касация [фирма] възразява, че няма основания за допускане на касационния контрол. Твърди, че приложената практика е по различни въпроси, а това изключва допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по касация счита, че разпоредбата на чл. 453, т. 1 ГПК (преди чл. 347, б. „в” ГПК (отм)) точно и ясно решава конкуренцията между правата на третото за изпълнението лице, чийто иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е уважен с решение, вписано преди постановлението за възлагане на имота и правата на купувача на имота от публичната продан, а това изключва основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По същество възразява, че въззивното решение е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция. К. състав намира, че жалбата е с допустим предмет. В. решение е по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. Касатори са ищците - необходимите другари, на които принадлежи интересът от отмяна на въззивното решение в обжалваната част. Следователно за тях е възникнало упражненото право на касационно обжалване. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Касационната жалба е редовна и допустима. Налице са кумулативните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Отнесеният до съда спор не е по релевантните факти. По тяхното осъществяване страните не спорят. Спорът се концентрира върху правното значение на тези факти. В. съд ги е отразил в обжалваното решение. Фактите са следните: 1) с договор по н. а. № 198/ 12.11.2003 г. ищците (сега касатори) купуват два УПИ, при обединяването на които е съставен процесният с влязъл в сила подробен устройствен план; 2) касаторите са в брак към осъществяване на възмездното придобивно основание; 3) с договор по н. а. № 101/ 26.02.2008 г. те учредяват право на строеж и прехвърлят 74. 40 % ид. части от правото на собственост върху процесния УПИ срещу задължение на [фирма] да построи сграда и да им предаде в довършен вид отделни обекти в нея при запазено право на строеж за отредените обекти; 4) на 30.07.2010 г. е вписана възбрана върху 74. 40-те % ид. части от правото на собственост върху УПИ в обезпечение на принудителното изпълнение на парично притезание с длъжник приобретателя по договора по н. а. № 101/ 26.02.2008 г; 5) на 05.08.2011 г. е вписана искова молба за развалянето на този договор поради виновното неизпълнение на задължението на приобретателя-длъжник по изпълнението; 6) на 29.03.2012 г. е вписано решението, с което исковете по чл. 87, ал. 3 ЗЗД са уважени; 7) спазен е 6-месечният срок по чл. 115, ал. 2 ЗС; 8) ответникът по касация е обявен за купувач от публичната продан на 74. 40-те % ид. части от правото на собственост върху УПИ и с влязло в сила постановление от 30.11.2012 г. на съдебния изпълнител имотът му е възложен. В. съд е приел, че тази фактическа обстановка поставя в конкуренция правата на страните. Касаторите черпят своите от: 1) договора от 12.11.2003 г. за покупко-продажба по време на брак (чл. 19 СК от 1985 г); 2) обратното действие на решението за разваляне на договора, с който длъжникът по изпълнението се е легитимирал като собственик на 74. 40-те % ид. части от правото на собственост върху процесния УПИ (чл. 88, ал. 1 ЗЗД) и 3) обстоятелството, че постановлението за възлагане следва вписването на молбата по иска с правна квалификация чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Съгласно чл. 88, ал. 2 ЗЗД развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба. Ответникът по касация черпи своите права от: 1) постановлението, с което тези идеални части са му възложени от съдебния изпълнител и 2) обстоятелството, че възбраната в полза на взискателя по изпълнителното дело е вписана преди да бъде вписана исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Съгласно чл. 496, ал. 2 ГПК, от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, а придобитите от третите лица не могат да се противопоставят на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите. От друга страна, чл. 453, т. 2 ГПК прогласява за непротивопоставими на взискателите решенията по искови молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната. В. съд е разрешил конкуренцията в полза на ответника по касация, защото възбраната по изпълнителното дело е вписана преди да бъде вписана исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, като е приел, че това осъществява хипотезиса на чл. 496, ал. 2 ГПК и чл. 453, т. 2 ГПК. Приел е, че те са специални спрямо общата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД и дерогират нейното действие. Следователно материално-правният въпрос, повдигнат от касатора, обуславя изводите на въззивния съд в обжалваната част от решението. Това осъществява общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са приложили определение на ВКС по чл. 288 ГПК, решения на ВКС по чл. 290 ГПК и решения на ВКС, постановени по ГПК (отм). Настоящият състав намира, че е изключено определение по чл. 288 ГПК да покрие някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Последиците на такова определение на ВКС са вътрешнопроцесуални, с него се обосновава или се изключва допускането на конкретното обжалвано въззивно решение до касационен контрол. Определението по чл. 288 ГПК не решава правния спор. От друга страна, никое от приложените решения на ВКС не обсъжда конкуренцията на правата, която въззивният съд е разрешил. Това изключва допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Въпреки изложеното, обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол. Липсва съдебна практика по решената от въззивния съд конкуренция на двете групи права. Точното съдържание на чл. 453, т. 2 ГПК следва да бъде разкрито чрез тълкуването й във връзка с чл. 496, ал. 2 ГПК. Изложеното осъществява допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При тези мотиви, съдът