Определение № 314 от 14.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1378/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез адв. Н. Г. срещу решение №274/04.05.2012 год. по в. гр.д. № 158/2012 год. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2219/07.12.2012 год. на Русенския районен съд, постановено по гр.д. №6407/2011 г., с което признато за установено по отношение на дружеството, че същото дължи на А. И. П. сумата 10 385 лв., представляваща паричен заем от 10.05.2010 год., ведно със законната лихва от 15.07.2011 год. до окончателното й изплащане, както и направените по ч. гр.д. № 4931/2011 год. на Русенския районен съд разноски в размер на 207,70 лв. С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон.Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният установителен иск да бъде отхвърлен. Ответникът по касационната жалба А. И. П. от [населено място] оспорва както допустимостта на касационното обжалване така и основателността на жалбата по същество в писмен отговор по делото. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.. Не са налице обаче изискванията, с които законът свързва достъпът до касационен контрол при въведената факултативност на касационното обжалване. С представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК, който да е бил предмет на разглеждане с въззивното решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. Съдът няма правомощието да извежда или формулира служебно правния въпрос, доколкото това би нарушило диспозитивното начало в процеса. Посочването на правен въпрос съгласно т.1 от ТР №1/ 19.02.2010 год. постановено по ТД № 1/ 2009 год. на ОСГКТК на ВКС е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Именно поради това липсата на правен въпрос е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. Предвид горното не следва да се обсъждат допълнителните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 и 3 ГПК, които освен това са посочени формално и без обосновка, както и представените с касационната жалба съдебни актове. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.