Определение № 409 от 29.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1910/2020 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищците К. И. и Е. И. срещу Определение № 260015 от 21.08.2020г. по ч.в.гр.д.№ 373/2020г. на ОС Кюстендил, с което е потвърдено определението от 24.06.2020г. по гр.д.№ 274/2020г. на РС Дупница за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения установителен иск за прогласяване по отношение на „Банка Пиреос България”АД нищожността на клаузата на чл.14 от Договор за кредит, обезпечен с ипотека № 1581/2207г.; на клаузата на чл.1 от Анекс №1/18.01.2013г.; на целия анекс за изменение на разпоредбата на чл.14 от договора; и на Методологията за изменение на лихвените проценти като неравноправни и противоречащи на добрите нрави. С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно. В приложението към частната касационна жалба наименовано „изложение за основанията за допускане на касационното обжалване” конкретен въпрос с правна характеристика не е формулиран. Поддържа се, че са налице основанията за касационно обжалване, тъй като съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос - за правния интерес от отрицателен установителен иск, който е обусловил изхода на делото „и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото- чл.280,ал.1,т.1 ГПК, тъй като се осуетява възможността, чрез превратно тълкуване на закона, да се откаже правосъдие, тъй като въпросът е разрешен в противоречие с ТР №8/2012г. от 27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС”. Посочва се, че в случая с отрицателния установителен иск за неравноправни клаузи се цели отричане със СПН претендираното от ответника право, което отричане „ще отвори възможността за кондикционния иск за връщане на парични суми поради незаконосъобразно събрани такси и лихви от банката; ще се отвори възможността за претендиране чрез кондикцията на неправилно събрани такси и видове лихва и за период, различни от иска, за който е образувано предходното производство, тъй като производството по гр.д.№ 1775/2017г. на РС Дупница бе за връщане на част от лихва за определен период .” По тези съображения се поддържа, че не е налице „обективен идентитет по пресъдено нещо” с евентуалния бъдещ осъдителен иск; че е налице и правен интерес, който се поражда от твърдението за притежавано от ищеца заявено самостоятелно право на парично вземане. Касаторът буквално възпроизвежда абзаци от ТР №8/2012г. от 27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС и поддържа, че наличието на правен интерес се преценява конкретно въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които произтичат. Посочва, че в случая е представен договор за банков кредит, в който са налице клаузи, които противоречат на принципа на добросъвестност и при отричане на тези клаузи, ще възникне право на вземане по кондикционния иск, което обуславя правния интерес от иска. В писмен отговор насрещната страна „Юробанк България”АД оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на частната касационна жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е потвърдила извода за недопустимост на предявения иск по съображения за липса на правен интерес от предявяване на установителния иск за нищожност на оспорените клаузи. Мотивирала е, че предмет на предявения иск е валидността на договор за банков кредит, по който страна са ищците, поради които те имат принципно защитим правен интерес от установяване на нищожността и след като твърдят, че са изпълнили изцяло задълженията си по него /погасили са предсрочно изцяло кредита/, при уважаване на установителния иск, ще възникне интерес от предявяване на иск по чл.55 ЗЗД - за връщане на платеното в изпълнение на нищожен договор, но този път на защита е преклудиран - по иска с правно основание чл.55,ал.1,предл първо ЗЗД има формирана сила на пресъдено нещо с отхвърлянето на претенцията им срещу банката с влязло в сила решение по гр.д.№ 1735/2017г. на РС Дупница. Констатирано е, че са отхвърлени предявените от настоящите ищци осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, пред.1 и пред. 2 ЗЗД за осъждане на банката да им заплати: - сума в размер на 1000 лева, представляваща частично предявен иск от общата претендирана сума в размер на 27 370.28 лв., представляваща недължимо заплатени суми въз основа на неправилно изчисляване на лихвата от банката- ответник и нищожни клаузи за периода от 01.09.2012г. до датата на предсрочното погасяване 05.03.2016г., ведно със законната лихва; - както и сума в размер на 1000 лева, представляваща частично предявен иск от общата претендирана сума в размер на 17000.18 лева, представляваща недължимо заплатена договорна лихва за целия срок на договора поради предсрочно погасяване на кредита, ведно със законната лихва. Неоснователността на искането за допускане на частното касационно обжалване пряко следва от отсъствието на формулиран въпрос отговарящ на критериите, очертани в ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Касационната инстанция няма задължение, а и правомощие да извежда значимия за изхода правен проблем от становището на жалбоподателя по съществото на спора, от неговата защитна теза и от изразеното несъгласие с изводите във въззивния акт. Касационният контрол е факултативен и може да бъде осъществен само при наличието на императивно установените от процесуалния закон предпоставки, които в случая не са налице. При излагане на тезата си жалбоподателите не държат сметка, че обстоятелствената част на исковата молба, с която са предявени осъдителните исковете - изложените факти, обстоятелства и твърдения, касаещи неравноправността на клаузите на 14,чл.ал.1 от договора, на клаузите на анекса и методологията, от чиято нищожност е изведена и претенцията им за връщане на платените суми /гр.д.№ 1735/2017г. на РС Дупница/, е идентична с обстоятелствената част на настоящата молба, с която се иска прогласяване на нищожността на същите клаузи поради неравноправност. С влязлото в сила решение осъдителните искове са отхвърлени, поради което е преклудирана възможността същата претенция да бъде предявена отново на същото основание - нищожност поради неравноправност на същите договорни клаузи, чието установяване се търси в настоящото производство. Доводът, че ищците имат основание да търсят други суми, извън тези, за които искът им е отхвърлен е заявен едва в настоящото производство. Нито пред първоинстанционния, нито пред въззивния съд те не са изложили доводи и възражения, с които едва пред настоящата инстанция обосновават правния си интерес от установителните искове - че имат други вземания към банката /при безспорния заявен от самите тях и поддържан в хода на производството факт, че кредитът е предсрочно изцяло погасен/, за неправилно събрани такси и видове лихва и за период, различни от иска, предмет на предходното производство по гр.д.№ 1775/2017г. на РС Дупница. Недопустимо е пред касационната инстанция да се въвеждат доводи и обстоятелства, които страната е пропуснала да въведе в спора пред инстанциите по същество. С оглед недопускане на частното касационно обжалване, жалбоподателите следва да заплатят на насрещната страна поисканите разноски за изготвянето на отговора по чл.276 ГПК от юрисконсулт в размер на 50лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, І т.о.