Определение № 662 от 01.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1515/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от адв.А. К. С. в качеството си на служебен представител на Й. В. Р. против решение № 2299/21.10.19г.по в.гр.дело № 3134/18г.на Софийски апелативен съд.С него потвърдено решение от 9.01.12г.по гр.дело № 11723/10г.на Софийски градски съд, с което на основание чл.5 ал.2 ЗЛС е поставена под ограничено запрещение Й. В. Р.. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следния правен въпрос: След като за поставяне под запрещение е необходимо да са налице кумулативно два критерия – медицински /слабоумие или душевна болест/ и юридически /невъзможност за полагане на грижа за собствените си работи/,следва ли юридическият критерий да е обвързан от конкретния медицински критерий,т.е.невъзможността едно лице да се грижи за собствените си работи да е пряка последица от наличието на конкретна душевна болест.Сочи се и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следните въпроси: Юридическият критерий изследва ли се самостоятелно или при наличие на медицинския критерий се приема за доказан; Допустимо ли е превантивно поставяне под запрещение, макар и ограничено, с оглед евентуално бъдещо влошаване на състоянието на лицето или бъдещи евентуални неправомерни поведения на трети лица. В срока по чл.287 ГПК не е постъпил отговор от ответната по касационната жалба страна. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от първоначалната и повторна съдебно-психиатрични експертизи и от свидетелските показания,че са налице елементите от фактическия състав на чл.5 ЗЛС.Досежно медицинския критерий е прието за доказано,че Й. Р. страда от психическо заболяване – органично налудно/шизофреноподобно/ разстройство от близо 3 години,което се задълбочава; през 2018г.лицето е било настанено за задължително стационарно лечение за 1 месец в ЦПЗ-В.,поради обостряне на симптоматиката и агресията; нарушени са когнитивните функции и са налице синдроми с най-ярки прояви в областта на възприятието,водещи до халюцинации,налудности и депресивност.Според вещото лице д-р П. наличието на налудностите за въздействие, ощетяване, ограбване, увреждане ведно с нарушенията в емоционално-волевата сфера водят до недостатъчна корекция в собственото поведение и неправилна оценка на обкръжаващата социална среда.Макар и ответницата да се справя с ежедневните неща,при по-сериозни ситуации или сделки,няма да е в състояние да ръководи постъпките си и да охранява интересите си.След анализ на събрания по делото доказателствен материал въззивният съд е намерил за установен и юридическия критерий.Изложил е съображения,че обстоятелството,че живее сама и се справя с ежедневните си нужди без чужда помощ, пазарува сама и общува с приятели,не опровергава констатираните от психиатъра проблемни изяви на агресия, неконтролируемост и недооценъчно поведение на ответницата основно по отношение на близките й.След цялостна преценка на доказателствата и придобитите от състава на въззивния съд лични впечатления от Й. Р., е направен извод, че към момента състоянието й не е така тежко,за да бъде поставена под пълно запращение,като категорично са налице обективните критерии за поставянето й под ограничено. При тези данни по делото настоящият съдебен състав на ІІІ г.о.на ВКС, намира,че в случая не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: След като за поставяне под запрещение е необходимо да са налице кумулативно два критерия – медицински /слабоумие или душевна болест/ и юридически /невъзможност за полагане на грижа за собствените си работи/,следва ли юридическият критерий да е обвързан от конкретния медицински критерий,т.е.невъзможността едно лице да се грижи за собствените си работи да е пряка последица от наличието на конкретна душевна болест.Това е така, тъй като при постановяване на въззивното решение е съобразил установената съдебна практика, че основание за поставяне под запрещение не е само наличието на слабоумие или душевна болест /медицински критерий/ ,а неспособността /съответно ограничената способност/на лицето,поради това негово състояние,да се грижи за работите си /юридически критерий/,т.е.необходимо е кумулативното наличие на двата критерия.Например, в решение № 214 от 19.10.15г.по гр.дело № 1619/15г.на 3 г.о. на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК ,е посочено,че чл.5 ЗЛС обвързва наличието на юридическия критерии за поставяне на едно лице под запрещение от наличието на медицинския критерии - слабоумие или душевна болест. Съгласно посочената разпоредба под запрещение се поставя лице, което не може да се грижи за своите работи поради слабоумие или душевна болест. Поради това по делата за поставяне под запрещение вещото лице е компетентно да даде заключение досежно това дали лицето, чието запрещение се иска, страда от болестите или слабоумието, които законът има предвид, да определи степента на страданието, както и с оглед здравословното състояние на лицето може ли фактически да се грижи за своите работи и интереси - т. 5 на ППВС № 5/1979 г. Тази преценка съдът извършва винаги конкретно ,за всеки отделен случай,в съответствие с установените по делото факти и обстоятелства,като в мотивите на решението следва да обсъди събраните по делото доказателства за наличието на посочените критерии и причинната връзка между тях,поради което не е налице противоречие между приетото от въззивния съд и посочената съдебна практика.В съответствие с тази практика и след преценка на доказателствения материал по делото въззивният съд е приел,че ответницата страда от от психическо заболяване – органично налудно/шизофреноподобно/ разстройство, но не е напълно лишена от възможност да се грижи за своите работи, поради което следва да бъде поставена под ограничено запрещение. Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване - разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв,тъй като по поставените въпроси има трайна установена съдебна практика,която не се налага да бъде променена или осъвременена. По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол. Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.