Определение № 50039 от 06.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2457/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 1936/25.05.2022 г. на Т. Й. Н.,с.П., [община], чрез процесуалния представител адвокат Й. Г., срещу въззивно решение № 70/19.04.2022 г. по в.гр.д. № 484/2021 г. на Окръжен съд - Кюстендил. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържат основанията по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставя се въпрос: допустимо ли е да се събират свидетелски показания при въведена претенция за обявяване нищожност на договор за покупко-продажба на основание чл. 26, ал. 2, предл. последно ЗЗД, чрез които да бъде установена привидност на сделката.Твърди се наличие на противоречие с т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК по въпроса за дейността на въззивната инстанция като инстанция по съществото на спора. Ответникът по касация В. Е. П.,гр.Д., не изразява становище по чл.287, ал.1 ГПК. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и чл. 287, ал. 2, вр. с ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 260315/14.09.2021 г. по гр. д. № 812/2017 г. по описа на Районен съд - Дупница, в частта с която е допусната делба между В. Е. П. и Т. Й. Н. на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор № *** по КК на [населено място], [община], област К. с адрес: [населено място], [улица], с площ от 806 кв. м., с трайно предназначение: урбанизирана територия и начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м., ведно с построените в имота: сграда с идентификатор № **** със застроена площ от 28 кв. м., на един етаж, с предназначение: селскостопанска сграда, конструкция - масивна дървена, с гредоред и сграда с идентификатор № ****, със застроена площ от 128 кв. м., с предназначение друг вид сграда на обитаване и конструкция: масивна, при следните квоти: 5/12 идеални части за В. П. и 7/12 идеални части за Т. Н.. В останалата част решението на Районен съд - Дупница не е обжалвано и е влязло в сила. Въззивният съд е приел за установено, че с договор за покупко-продажба от 13.12.2007 г., обективиран в нотариален акт № 130 том ІІІ, рег. № 4963, дело 490/2007 г. Й. Н. К. и Г. Й. Н. са прехвърлили в полза на Т. Й. Н. 5/6 идеални части от процесния недвижим имот. В договора се съдържа клауза според която Й. Н. К. си запазва правото на пожизнено безвъзмездно ползване върху първия жилищен етаж от сграда с идентификационен номер ****. Няма спор между страните, че към този момент те са били в брак. Ищецът и брат му притежавали по 1/6 идеални части от имота по наследство от майка им. Искът за делба е оспорен от Т. Н. по съображения, че поземленият имот, ведно с находящите се в него сгради, не е придобит в режим на съпружеска имуществена общност и всъщност представлява изключителна негова собственост на основание договор за дарение, сключен с неговите баща и брат. Съдът е приел, че бившият съпруг - ответник по иска, в отговора на исковата молба е направил възражение за нищожност на сделката, като привидна, но той не е провел пълно и главно доказване на обстоятелствата, на които основава възражението си. Доколкото чл. 165, ал. 2 ГПК допуска симулация да бъде доказвана със свидетелски показания, то това е възможно, когато другата страна по сделката /която е направила изявление в различен смисъл пред нотариуса/ декларира пред държавен орган твърдяното от заинтересования от разкриване на сделката. В този случай са необходими допълнителни доказателства - свидетелски показания, за разкриване на симулацията. Необходимо е трети за спора правен субект да е възприел обстоятелства, опровергаващи изявленията на страните по сделката, обективирани в нотариалния акт. Показанията на лице - страна по сделката, направило изявление пред нотариуса, не са достатъчни за установяване на твърдяната привидност. Оттук следва да се приеме, че на основание сключен договор за покупко-продажба процесният имот е придобит през време на брака между страните по делото в режим на СИО. Следователно след прекратяване на брака им между тях е възникнала съсобственост при равни права съгласно чл. 28 СК. Предвид изложеното предявеният иск за делба на съсобствената вещ е основателен, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Касационно обжалване не следва да се допуска по въпроса за допустимостта на свидетелски показания за установяване привидност на сделка. Касаторът не сочи практика на ВКС, на която обжалваното решение да противоречи. Следва да се отбележи, че в обжалваното решение въззивният съд е съобразил константната практика на ВКС, съгласно която страната трябва да докаже привидността. Когато участвалото в сделката лице не разполага с писмено доказателство, което разкрива истинското положение, остават свидетелските показания. Съгласно разпоредбата на чл. 165 ГПК, която намира приложение както при абсолютната, така и при относителната симулация, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в договора съгласие е привидно, свидетелски показания се допускат само при наличието на писмени доказателства, изхождащи от другата страна,или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението, че съгласието/волеизявлението/ е привидно. Това е едно отстъпление от законовата забрана на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК страната да опровергава със свидетелски показания съдържанието на подписания от нея документ /освен ако има изрично съгласие на другата страна/. По смисъла на чл. 165 ГПК, както и на чл. 164, ал. 1, т. 4 и 6 ГПК, страна е лицето, което е участвало в сделката лично или чрез представител /в този смисъл - решение № 193/05.01.2018 г. по гр. д. № 608/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о./. Не е налице противоречие и с цитираното от касатора ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС, ОСГК. Касаторът обосновава тази част от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК с твърдение, че не са обсъдени показанията на участник в сделката. В случая въззивният съд е обсъдил доказателствата относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти.Посочил е кои факти могат да се доказват със свидетелски показания и кои не. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право.В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Не е налице соченото основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, а именно - очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира от касатора основно с доводи за необоснованост на въззивното решение. Тези твърдения не могат да се проверят в настоящото производство по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.