Определение № 205 от 14.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3744/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 68759/13.07.2020 г., подадена от М. И. М., чрез адвокат Д. С., срещу определение № 8768 от 10.06.2020 г. по ч. гр. д. № 3692/2020 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане № 308171 от 20.12.2019 г. по гр. д. № 37467/2018 г. на Софийски районен съд за връщане на исковата молба, подадена от М. И. М..

Въззивният съд е изложил, че с исковата молба е предявен иск по чл. 108 ЗС. С разпореждане от 15.10.2019 г. първоинстанционният съд е указал на ищцата да впише исковата си молба в Агенцията по вписванията в едномесечен срок от съобщението, като при неизпълнение, същата ще бъде върната. Указанията са били получени от процесуалния представител на М. М. на 12.11.2019 г. С частната жалба срещу разпореждането за връщане на исковата молба е представено определение на съдия по вписванията от 19.12.2019 г., в което е посочено, че се отказва вписване на исковата молба от М. М. по молба с вх. № 87566/19.12.2019 г., като няма данни отказът да е бил обжалван или отменен.

Софийски градски съд е посочил, че на М. М. са били дадени точни и ясни указания по разпореждането от 15.10.2019 г. Позовал се е на изрично приетото в т. 3 от ТР № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, че неизпълнението на указанията за вписване на исковата молба е основание за връщането й съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК. Приел е, че не могат да бъдат споделени доводите на М., че не й е било оказано съдействие за снабдяване с необходимите книжа; визирал е и че заявлението до Агенцията по вписванията е било подадено след изтичане на дадения от съда едномесечен срок за вписване на исковата молба.

Жалбоподателката намира обжалваното определение за незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че е действала добросъвестно при изпълнение указанията на съда.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовава на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите:

1. Относимо ли е оповестително-защитното действие на вписването на исковата молба към нейната редовност и даване ход на делото, както и постановяването на валиден съдебен акт със сила на пресъдено нещо.

По този въпрос се сочи противоречие с възприетото в т. 1 и т. 2 на ТР № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС. Твърди се, че с поред съдебната практика и теория оповестително-защитното действие на вписването на исковата молба има действие спрямо трети добросъвестни лица, а не облигаторно-вещно действие спрямо страните по спора. В този смисъл, моментът на извършване на вписването не би следвало да е релевантен за редовността на ИМ и даване ход на делото.

2. Препятства ли правото на защита на ищеца връщането на исковата молба от съда поради нейното невписване в Агенцията по вписванията, въпреки положените процесуални действия по вписването й - противоречие с т. 1 и т. 2 на ТР № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС.

3. Какви са правомощията на въззивния съд в хипотеза, когато дадените от първата инстанция указания по реда на чл. 129 ГПК не са съобразени с изискванията на закона, което е обусловило решаващата воля на съда.

По третия въпрос се сочи противоречие с: о пределение № 891/28.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6523/2014 г., IV г. о. на ВКС, определение № 869/12.12.2012 г. по ч. гр. д. № 776/2012 г., IV г. о. на ВКС, решение № 434/13.05.2010 г. по гр. д. № 700/2009 г., I г. о. на ВКС.

Излага се, че неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да е основание за прекратяване на делото. Както първоинстанционният, така и въззивният съд не са съобразили, че съгласно чл. 12 във вр. с чл. 6, ал. 1, б. „в” от Правилника за вписванията на вписване подлежат само редовни искови молби.

4. В какви конкретни процесуални действия се изразява задължението на съда за оказване на съдействие на страните по вписване на исковата молба - въпрос, решен в противоречие с о пределение № 346/24.07.2018 г. по ч. т. д. № 1437/2018 г., І т. о. на ВКС.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира жалбата, с която е сезиран, за допустима.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Съображенията на съда за това са следните:

Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Първият и вторият въпроси, формулирани в изложението са ирелевантни, тъй като не са обсъждани от въззивния съд, респ. не са обусловили решаващите му мотиви.

Следващият въпрос е формулиран изцяло съгласно защитната теза на жалбоподателката и не намира подкрепа в материалите по делото, доколкото указанията на първоинстанционния съд за вписване на исковата молба по предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС – за признаване правото на собственост и предаване владението на недвижим имот, в случая са съобразени със закона и съдебната практика.

Разпоредбите на Закона за собствеността и Правилника за вписванията ограничават подлежащите на вписване искови молби само до онези, които са изрично посочени. На основание чл. 114, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 112, б. „з“ ЗС подлежат на вписване исковите молби по установителни или осъдителни искове за защита на правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот – чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС. Ето защо, законосъобразно първоинстанционният съд в случая е дал указания на М. М. да впише исковата си молба (след направени уточнения), с която същата е предявила иск по чл. 108 ЗС.

Същевременно, съгласно приетото в т. 3 на ТР № 3/19.07.2010 г. по тълк. д. № 3/2009 г. на ОСГК на ВКС, имащо характер на задължителна съдебна практика, неизпълнението от страна на ищеца в срок на указанието на съда за вписване на искова молба по чл. 114 ЗС се приравнява с тези по неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на констатиран порок (недостатък) на исковата молба по чл. 127 и чл. 128 ГПК и е основание за нейното връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

Не е ясно в каква връзка е визиран последният въпрос от изложението – защо жалбоподателката счита, че от съда не й е оказано дължимото съдействие за вписване на исковата молба. Освен това, посочената съдебна практика няма отношение към този въпрос.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,