Определение № 880 от 20.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1422/2013 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 512/11.І.2013 г. на Ф. И. Н. от [населено място], област Б., подадена против две части от въззивното решение № ІІІ-175 на Бургаския ОС, ГК, от 6.ХІІ.2012 г., постановено по гр. дeло № 2034/2012 г., с които е било обезсилено първоинстанционното решение № 127/27.VІІ.2012 г. на РС-Айтос по гр. д. № 152/2012 г. в частта му досежно обезсилването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК единствено по отношение на настоящия касатор и в другата, с която той е бил осъден да заплати на [фирма]-С. сума в размер общо на 11 367.32 лв., от която 8 116.89 лв.- дължима главница за периода от 21.Х.2008 г. до 24.ХІ.2011 г. по договор за потребителски кредит, сключен на 18.ХІІ.2006 г., а разликата от 3 250.43 лв., представляваща договорна лихва за същия период. В частта му, с която е било потвърдено решението на първостепенния съд за отхвърляне на установителен иск на [фирма] по чл. 422, ал. 1 ГПК срещу Ф. И. Н. за съществуване на вземане, произтичащо от същия договор за потребителски кредит на стойност 19 397.29 лв., т.е. в размер на разликата от 8 029.97 лв., въззивното решение не е било обжалвано от търговското дружество ищец и е влязло в сила. Единственото оплакване на касатора е за постановяване на атакуваното въззивно решение „при съществено противоречие с материалния закон”, поради което той претендира касирането му изцяло и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявените срещу него от софийското [фирма] искове за парично вземане с главница от 11 793.90 лв., а също и договорна лихва в размер на 7 603.39 лв., да бъдат отхвърлени – като неоснователни и недоказани. Инвокиран е довод, че същото решение на въззивния съд представлявало валиден, но неправилен съдебен акт – независимо от обстоятелството, че първоинстанционното производство пред РС-Айтос било образувано по искане „да бъде прието за установено” съществуването на вземане на ищеца по договор за потребителски кредит. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Н. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Бургаският ОС се е произнесъл по следните два материалноправни въпроса, имащи значение както за точното прилагане на закона, така и за развитие на правото – „предвид съществуващата едностранчива съдебна практика”, а именно: 1/ Дали настъпилото в хода на висящ процес уведомяване на длъжника за извършена цесия следва да бъде взето предвид, когато то изхожда от лица без представителна власт?; 2/ При настъпило уведомяване на длъжника в хода на висящ процес за извършена цесия, коя е меродавната дата, от която следва да се приеме, че уведомяването е обвързващо за получателя му? По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-С. писмено е възразило чрез своя юрисконсулт както по допустимостта на касационния контрол, така и по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Бургаския ОС, касационната жалба на Ф. И. Н. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: Съгласно т. 1 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесла въззивната инстанция, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността респ. допустимостта на обжалваното решение. Ако съществува вероятност последното да е нищожен или недопустим съдебен акт, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността или допустимостта му, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Конкретно в процесния случай се констатира вероятност постановеното от Бургаския ОС решение да е процесуалн о недопустимо - предвид обстоятелството, че ако с първоинстанционното е бил отхвърлен изцяло установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, то с въззивното е бил частично уважен осъдителен иск на търговското д-во срещу настоящия касатор. Тази вероятност обаче не се наблюдава по отношение частта от въззивното решение, с която е било обезсилено частично това на първостепенния съд, но и нито един от формулираните в изложението на касатора Н. правни въпроси не се отнася до тази първа част от диспозитива на атакуваното решение на Бургаския ОС. Ето защо до касационно обжалване ще следва да бъде допусната само осъдителната част от последното. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение