Определение № 144 от 09.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 580/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на З. Н. К. и М. В. К. срещу определение № 4185 от 17.12.2020г. по ч. търг. дело № 3348/2020г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 260734 от 10.09.2020г. по гр. дело № 5382/2020г. на Варненски районен съд, с което е прекратено на основание чл. 130 ГПК исковото производство, образувано по обективно съединени искове на касаторите срещу „Сантана“ ООД: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за поддръжка и управление на комплекс „Пурпурна звезда“, сключен между страните на 23.08.2006г., поради противоречие със закона и като накърняващ добрите нрави, и отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че ищците не дължат на ответника сумата 2 820.54 лв., представляваща годишна такса за поддръжка и управление за 2019г. и 2020г. по договора за поддръжка и управление на комплекс „Пурпурна звезда“ от 23.08.2006г.. Касаторите поддържат, че атакуваното определение е неправилно, като молят то да бъде отменено и вместо него постановено ново определение, с което делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане и решаване на правния спор по двата обективно съединени искове. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към частната касационна жалба, чието съдържание преповтаря самата касационна жалба, са наведени доводи относно основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Допустимо ли е предявяване на самостоятелен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за нищожност поради противоречие със закона и добрите нрави на договор за поддръжка и управление на комплекс „Пурпурна звезда“ от 23.08.2006г., ако ищецът по този иск е имал качеството ответник в предходен процес между страните по спор за дължимостта на сума, представляваща главница по този договор и последният не е навел в предходния процес всички свои възражения за нищожност на договора за поддръжка и управление?“; 2. „ Предвиденият в чл. 367, ал. 1 вр. с чл. 370 ГПК преклузивен срок приложим ли е спрямо предявения от ищеца иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за нищожност на процесния договор за поддръжка и управление на комплекс „Пурпурна звезда“ от 23.08.2006г. и преклудирана ли е възможността възложителят по договора в настоящия случай да търси правата си със самостоятелен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД в ново исково производство при влязло в сила решение между страните по спор за дължимостта на сума, представляваща главница по този договор, след като диспозитивът на това решение не съдържа констатация за нищожност на процесния договор?“ и 3. „Правилно ли въззивният съд е приел, че е формирана сила на пресъдено нещо относно действителността на процесния договор за поддръжка и управление на комплекс „Пурпурна звезда“ от 23.08.2006г. с решение № 295/23.12.2019г. по гр.д. № 340/2019г. на Шуменски окръжен съд, водено между страните по настоящото дело, след като диспозитива на това решение не съдържа констатация за нищожност на процесния договор и поради тази причина е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено делото?“. По първия въпрос сочи разрешаването му в противоречие с определение № 357/12.05.2014г. по т. д. № 771/2014г. на ВКС, І т.о., по втория въпрос – с решение № 229/21.01.2013г. по т.д. № 1050/2011г. на ВКС, ІІ т.о. и т. 4 ТР № 1/15.06.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГК на ВКС и по третия въпрос – с ТР № 1/04.01.2001г. по т. гр. д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС. На основание чл. 130 ГПК препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна. Въпреки това администриращият въззивен съд е връчил препис, а Сантана“ ООД е депозирало писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение поради неосъществяване на релевираните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Претендирани са съдебно-деловодните разноски в настоящото частно касационно производство. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу преграждащ съдебен акт на първоинстанционния съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 1092/2018г. на Районен съд – Нови Пазар, са уважени исковете на „Сантана“ ООД за реално изпълнение на задължението за заплащане на годишна такса за поддържа и управление за 2016г., 2017г. и 2018г. по процесния договор от 23.08.2006г.. Заключил е, че силата на пресъдено нещо по горепосоченото решение се разпростира върху общите правопораждащи факти на спорното право и възраженията на ответника относно тези факти следва да се считат за преклудирани. Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се отнася до фактите, които са релевантни за съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на съдебно признатото вземане, независимо дали те са били известни на страната, за която пораждат изгодни правни последици. Формираната сила на пресъдено нещо преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника /настоящите ищци/ срещу правопораждащите правнорелевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право, каквито именно са наведените обстоятелства от ищците по предявените в настоящото дело установителни искове с правни основания чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД. Поради преклудиращото действие на силата на пресъдено на горепосоченото влязло в сила съдебно решение, която е процесуална пречка за съществуване на правото на иск, е счел исковете за нищожност с правни основания чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за недопустими, като е върнал исковата молба на основание чл. 130 ГПК. По отношение на предявения отрицателен установителен иск, Варненски окръжен съд също е приел за осъществена хипотезата на чл. 130 ГПК, тъй като за ищците отсъства правен интерес от търсената установителна защита при наличие на осъдителен иск за същото парично вземане, по който има висящо исково производство между същите страни, образувано в гр.д. № 325/2020г. на РС – Нови пазар. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира че настоящото касационно производство следва да бъде спряно по аргумент на чл. 292 ГПК до произнасяне на тълкувателно решение по висящото тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС, образувано с разпореждане на Председателя на ВКС от 16.01.2020г. по следния правен въпрос: „ Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност? “. Този въпрос с неговия подвъпрос за преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение по преюдициален спор, по който не са изчерпани всички възражения за нищожност на правната сделка, макар да е признато за действително, породеното от нея вземане, който е поставен от касатора при излагане на основанията за допускане на касационно обжалване, е обусловил изхода на конкретния правен спор, доколкото въззивният съд е намерил за преклудирани всички възражения за нищожност на процесния договор за поддръжка и управление от 23.08.2006г., вкл. невключените в предмета на делото нито по инициатива на страните, нито по служебен почин на съда, от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по иска за реално изпълнение на този договор. Именно с този решаващ правен довод е прекратил исковото производство по исковете с правни основания чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД поради тяхната недопустимост. На основание изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение