Определение № 781 от 29.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1829/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу решение №236/14.07.2023г. по т.д.№256/23г. по описа на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решение №9/13.02.2023г. по т.д.№130/22г. по описа на Окръжен съд Добрич, с което е отхвърлен предявеният от Национална агенция за приходите срещу „Кодиак“ООД/н/ иск с правно основание чл.694 ал.2 т.1 ТЗ за признаване за установено съществуването на поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 ТЗ на публични вземания на агенцията в размер на 37 844,95 лв., от които 13 810,91 лв. главница и начислена до 11.03.2020г. лихва в размер на 24 034,04 лв., като обезпечени с наложени от публичния изпълнител запори, вписани в ЦРОЗ под №2020022400206 въз основа на издадени по реда на ДОПК от публичен изпълнител постановления за налагане на обезпечителни мерки, включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания на кредиторите на „Кодиак“ООД с ред за удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.6 и т.9 ТЗ. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, поради неправилно приложение на материалния закон. Касаторът изразява несъгласие с изводите на апелативния съд,че наложените по реда на ДОПК обезпечителни мерки – запори – не дават право на предпочтително удовлетворяване на държавата по реда на чл.722 ал.1 т.1 ТЗ; че вписването на запорите в ЦРОЗ има конститутивен ефект; както и че запорите са наложени с вписването им след откриването на производството по несъстоятелност на длъжника в противовес с разпоредбата на чл.638 ал.4 ТЗ. Поддържа, че разпоредбата на чл.722 ал.1 т.1 ТЗ е императивна и не подлежи на стеснително тълкуване, като създава привилегия за кредитор,чиито вземания са обезпечени със запори, вписани по реда на ЗОЗ, да се удовлетвори предпочтително при разпределението на сумите, получени при реализацията на имуществото, върху което са наложени обезпеченията. Счита,че обезпечителните мерки в случая са наложени преди решението за откриване на производство по несъстоятелност, поради което разпоредбата на чл.638 ал.4 предл.3 ТЗ не може да намери приложение, тъй като вписването на запора в ЦРОЗ не е елемент от фактическия състав на налагането на запора и задължение за подобно вписване не е регламентирано в ДОПК. Поради това, според касатора, извършеното след решението за откриване на производство по несъстоятелност вписване не променя обстоятелството, че фактическият състав по налагането на мерките е бил осъществен преди това. С касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивния акт и уважаване на иска с присъждане на разноски за всички инстанции. В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа,че въззивният съд е формирал крайния си извод за неоснователност на предявения иск, произнасяйки се по съществените материално правни въпроси: 1.Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК, да се удовлетвори привилегировано по реда на чл.722 ал.1 т.1 ТЗ или посочената разпоредба създава тази привилегия единствено за кредиторите, чиито вземания са обезпечени с учредени по реда на ЗОЗ особени залози, както и допустимо ли е стеснително тълкуване на изрична правна норма, даваща привилегия на удовлетворяване? и 2. Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор, наложен по реда на ДОПК преди датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност и вписан в съответния регистър по реда на Закона за особените залози след тази дата, да се удовлетвори привилегировано по реда на чл.722 ал.1 т.1 ТЗ? Счита,че разрешаването на тези въпроси от касационната инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като наличието на допълнителната селективна предпоставка на чл.280 ал.1 т.3 ГПК се обосновава по отношение на втория от въпросите със съществуваща празнота в закона. Ответникът по касационната жалба „Кодиак“ООД /н/ не се е ангажирал със становище по нея. Синдикът на дружеството в несъстоятелност Я. С. също не е подал отговор в законоустановения срок. Върховният касационен съд Търговска колегия състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните във връзка с данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва въззивното решение страна в предвидения в чл.283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване при предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК съдебен акт и съдържанието й отговаря на разпоредбата на чл. 284 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение, съставът на Варненски апелативен съд е приел, че окръжният съд е бил сезиран с иск за установяване поредност на удовлетворяване на вземания, предявени и приети в производството по несъстоятелност като необезпечени, по чл.722 ал.1 т.1 ТЗ – като обезпечени със запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, суми, предоставени за доверително управление в четири конкретно посочени банки, както и върху конкретна движима вещ /МПС/ на длъжника, наложени на основание ДОПК с две постановления на публичен изпълнител от 21.02.2018г. и от 16.05.2018г., вписани в ЦРОЗ на 24.02.2020г. Съдът е констатирал липсата на спор по основните факти и фактически положения, обосноваващи и допустимостта на предявения иск, а възникналият такъв между страните е приет за сведен до това дали вписването на запора по реда на Закона за особените залози в ЦРОЗ има оповестително или конститутивно действие. За да приеме,че вписването на права /включително тези по чл.722 ал.1 ТЗ/ в ЦРОЗ по реда на ЗОЗ има конститутивно действие, съдът се е позовал на чл.2 и чл.12 от закона, които норми е намерил за ясни и недвусмислени. Посочил е,че в ДОПК липсват изрични разпоредби, които да определят като привилегировано в производството по несъстоятелност вземане на държавата, обезпечено чрез запор по ДОПК от датата на постановяването му, а не от датата на вписването му в ЦРОЗ, а разбиране в този смисъл би противоречало на принципа на правна сигурност, залегнал в основата на чл.2 и чл.12 ЗОЗ и на чл.722 ал.1 т.1 ТЗ,чиято цел е да осигури предвидимост в конкуренцията на правата на кредиторите. Приел е,че ретроактивното изместване на противопоставимостта на правата от вписания в ЦРОЗ запор към датата на неговото постановяване, към каквото се стреми въззивникът, противоречи на целите, формулирани в чл.607 ТЗ – справедливо удовлетворяване на кредиторите. В заключение въззивният състав изцяло е споделил и препратил към изложените от първата инстанция мотиви, приобщавайки ги към своите. Според приетото с тях, правните последици от постановлението за налагане на обезпечителните мерки по ДОПК възникват след вписването им в ЦРОЗ и тъй като в случая вписването на наложените с постановленията запори е извършено след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, независимо,че постановленията са издадени преди това, с оглед чл.43 ал.4 ЗОЗ, приложима е забраната на чл.638 ал.4 изр.3 ТЗ; запорите имат класическото действие на запори по ГПК и ДОПК – установяване на забрана за извършване на разпореждане с предмета на обезпечителната мярка, а при нарушаването й действията се считат за непротивопоставими по отношение на кредиторите, но въз основа на тях не възниква право на вписалия запора кредитор на предпочтително удовлетворяване по чл.722 ал.1 ТЗ при осребряването на имуществото на несъстоятелния му длъжник; целта на вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ не е създаване на право на предпочтително удовлетворяване, а предимство при конкуренцията на различните способи за принудително реализиране на заложното право, тъй като вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, приложима при съобразяване с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на формулирани в изложението един или повече правни въпроси, които са били разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Не са такива въпросите, които са свързани с преценката на конкретни факти и с обсъждането на събраните по делото доказателства, т.е. въпроси по правилността на обжалваното решение. Формулираните в изложението към касационната жалба материално-правни въпроси осъществяват посочените характеристики на обуславящи крайния изход на спора по конкретното дело, тъй като са били въведени от страните в предмета на делото, съответно – дадените от въззивния съд разрешения на тях са мотивирали решаващите му изводи. Не може да бъде направен извод за наличие на сочената във връзка с тях допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно дадените в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В конкретния случай касаторът не е посочил, с оглед тези разяснения, по какви причини и с какви цели разрешаването на правните въпроси би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – не е изложил твърдения за наличие на неправилна /създадена поради неточно тълкуване/ съдебна практика, която да се нуждае от промяна; не се е позовал на настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, налагащи осъвременяване на създадената съдебна практика, нито е обосновал непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба, пораждащи необходимост от създаването на съдебна практика по въпроса. В досегашната си практика /макар и не такава по смисъла на т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС - определения, постановени в производство по чл.288 ГПК/ ВКС, при съобразяване нормите на чл.459 ал.1 вр. чл.457 ал.1 и чл.460 ГПК, чл.217 ал.1 и ал.3 и чл.194 ал.5 ДОПК, чл. 638 ал. 4 /нова ал.6/ ТЗ и т.7 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, е наложил становище за прилагане на нормата на чл.722 ал.1 т.1 ТЗ корективно относно частта ѝ, визираща вземания, обезпечени със запори, вписани по реда на ЗОЗ, а именно - в смисъла, възприет и от въззивната инстанция в обжалваното решение, че в полза на кредиторите /включително НАП/ обезпечили изпълнението на вземанията си с тях, не се поражда привилегия за предпочтително удовлетворяване в производството по несъстоятелност преди останалите кредитори на несъстоятелността. Към момента е налице и съдебна практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, обективирана в решение №50112/15.03.2024г. по т.д.№1602/22г. по описа на ВКС II т.о., с което еднозначно е обоснована необходимостта от такова корективно тълкуване с оглед принципите и смисъла на закона. В същото е направено разграничние между запора и залога по ЗОЗ, като е посочено, че запорът, за разлика от залога, има само обезпечителна функция и създава непротивопоставимост на извършените впоследствие разпоредителни действия с предмета на запора, но не е вещно обезпечение и не поражда право на предпочтително удовлетворение от цената на заложеното имущество при насочване изпълнение върху него; целта на вписването на наложен запор в ЦРОЗ /предвидено в чл.26 ал.3 т.1 и т.2 ЗОЗ/ е той да се противопостави на кредитора, в полза на който се учредява особен залог върху запорираното вече имущество, същият да загуби качеството си на привилегирован кредитор спрямо кредитора, наложил преди това запора по ГПК или ДОПК и да се осуети правото му да впише пристъпване към изпълнение по ЗОЗ, т.е. изпълнението върху запорираното имущество да се проведе по реда на ГПК или ДОПК, а не по ЗОЗ; запор върху вземане или движимо имущество по чл.4 ЗОЗ може да бъде наложен по ГПК или ДОПК само преди откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, като същият се вписва в ЦРОЗ единствено с оглед противопоставимостта му на заложния кредитор по ЗОЗ при извършване на индивидуално принудително изпълнение по ГПК или ДОПК и е от значение за конкуренцията при определяне на приложимия способ за изпълнение; вписването в ЦРОЗ не поражда право на предпочтително удовлетворяване от запорираното имущество нито в производството по индивидуално изпълнение,а още по-малко – в производството по несъстоятелност, което е с универсален характер; след като, съгласно чл.638 ал.6 изр.2 ТЗ, наложен запор в индивидуалното принудително изпълнение е непротивопоставим на крдиторите на несйстоятелността, по аргумент от по-силното основание, вписването му също не може да им се противопостави, респ. – да породи каквито и да е права за кредитора, за чиито вземания е наложена обезпечителната мярка „запор“; тъй като нито от правната природа на запора, нито от целта и последиците от вписването му по реда на ЗОЗ, както и от анализа на относимите към търговската несъстоятелност правила, не може да бъде направен извод,че вписването на запора по ЗОЗ придава на кредитора, в чиято полза е наложен, качеството на привилегирован, разпоредбата на чл.722 ал.1 т.1 ТЗ следва да се прилага корективно. Наличието на посочената практика, която настоящият състав споделя напълно, прави изначално неприложим допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Поради изложеното настоящият състав намира,че търсеният с въпросите достъп до касационен контрол не е обоснован и, като резултат от това, следва да бъде отказан. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение