Определение № 599 от 04.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 332/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 вр. чл.280 ал.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „ Д. АС Лизинг - финансово закупуване Д.О.О.” против определение № 719 / 29.03.2012 год. по ч.гр.д.№ 781 / 2012 год. на САС, ГК- 4 състав, с което е потвърдено определение на Кюстендилски окръжен съд, постановено на 26.01.2012 год. по т.д.№ 86 / 2011 год., за връщане на исковата молба по предявени в обективно евентуално и пасивно субективно съединение искове на жалбоподателя против Л. В. Н. и [фирма] .Със същите се иска прогласяване нищожност на сключения между ответниците договор за покупко – продажба на лек автомобил марка „Фолксваген „ ,модел „ Транспортер”, с рама № WV2ZZZ7HZ6H124353, на основание чл.26 ал.2 предл.второ ЗЗД / липса на съгласие /, в евентуалност - прогласяване относителната недействителност спрямо ищеца на така сключената сделка, предвид твърдяна от същия собственост върху МПС. Жалбоподателят счита, че е изпълнил указанията на съда с молбата си от 23.12.2011 год., като очаквайки произнасянето му по същата не е предприел и последващи действия, вкл. по снабдяване със съдебни удостоверения за послужване пред КАТ - Пътна полиция, с цел конкретизиране на обстоятелствената част на исковата молба досежно иска с правно основание чл.26 ал.2 предл. второ от ЗЗД и адреса на ответника Л.Н.. Счита, че неотстранената нередовност на исковата молба спрямо първия ответник - непосочен адрес за призоваване, не предпоставя прекратяване на производството и спрямо втория. Оспорва основанието на определението от 29.11.2011 год., като постановено по чл.129 ал.2 ГПК, тъй като срокът предоставен със същото за отстраняване нередовности на исковата молба / едномесечен - изрично поискан от ищеца /, не кореспондира със срока, предвиден от разпоредбата.В този смисъл очевидно оспорва постановяване на определение по реда на чл.129 ал.2 от ГПК, респ. основанието за прилагане процесуалните последици от неизпълнението му ,съгласно чл.129 ал.3 от ГПК. В приложението по чл.274 ал.3 вр. с чл.280 ал.1 ГПК жалбоподателят формулира процесуалноправни въпроси, в хипотезите на чл.280 ал.1 т. 2 и т.3 от ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. По допускане на касационното обжалване съдът съобрази следното: Жалбоподателят - ищец „ Д. АС Лизинг „, дружество със седалище в Република С., твърди че е собственик на автомобил, откраднат на територията на С. и обявен за международно издирване чрез И., станал междувременно обект на разпоредителна сделка – покупко-продажба ,сключена между [фирма], в качеството на продавач и Л. Н. - в качеството на купувач и е регистриран в страната. С определение от 29.11.2011 год. по т.д.№ 86 /2011 год. Кюстендилски окръжен съд е оставил без движение исковата молба за отстраняване нередовности - посочване адрес на ответника Л. Н., конкретизиране на обстоятелствата на които се основава иска за нищожност на сключената сделка, вкл. цената й, с оглед определяне на дължимата държавна такса, както и внасянето й. Разпоредено е издаване на съдебни удостоверения, вкл. за установяване постоянен и настоящ адрес на ответника Л. Н.. Предоставен е едномесечен срок за изпълнение на указанието, съобразно молбата на самия ищец. С молба от 23.12.2011 год. ищецът е изложил съображения по основанието на първия от предявените искове / п.1 / и се е позовал на внесена държавна такса върху застрахователната стойност на автомобила, по всеки от обективно евентуално съединените искове. Молбата не съдържа искане за продължаване на срок, а с резолюция от 05.01.2012 год. съдът е разпоредил докладването й след изтичане на предоставения едномесечен срок, след което е прекратил производството изцяло. Позовал се е на непосочен адрес на Л. Н. и непосочени обстоятелства по индивидуализацията на договора за покупко-продажба ,чиято нищожност се претендира, като нередовност на исковата молба в частта по предявените субективно съединени искове с правно основание чл. 26 ал. 2 предл. второ ЗЗД. Въззивният съд е потвърдил определението, изрично позовавайки се на непредприети от страната действия за снабдяване с данни за постоянния и настоящ адрес на ответника Н., вкл. чрез съдебно удостоверение за тази цел ,искането за което е било предходно уважено. Приел е ,че страната не се е възползвала и от правото да поиска удължаване на срока, съгласно чл.63 ГПК. Счел е, че с уточнението от 23.12.2011 год. ищецът е индивидуализирал друг договор като предмет на иска си за обявяване нищожност на сделка по покупко - продажба на същия автомобил, за което е следвало да поиска изменение на иска. Жалбоподателят формулира два процесуалноправни въпроса: Първият от тях е: При наличието на няколко ответника и констатирана нередовност на исковата молба спрямо един от тях, следва ли да се прекрати производството в цялост или само по отношение на ответника, иска спрямо който е счетен за нередовен ?. Сочи се, че изводите на въззивния съд, в отговор на този въпрос, противоречат на определение № 174 / 09.03.2010 год. на Окръжен съд Русе, ГК, по ч.гр.д.№ 156 / 2010 год., приложено по делото, влязло в сила. В същото, при идентична на настоящата хипотеза – непосочен адрес за призоваване на ответник, е прието, че при субективно съединяване на искове производството следва да се прекрати само по отношение на този ответник, спрямо който е предявен нередовен иск. Процесуалната легитимация на ответниците е била на обикновени другари в процеса / на основание наследяване /, а в настоящия процес и като страни по атакувана от ищеца сделка - на необходими другари. Следователно и в двете производства не се касае за съвместна процесуална легитимация на задължителни необходими другари, към която цитираното определение не намира приложение. Така поставеният въпрос има характеристиката на правен, по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, тъй като се включва в процесуалната преценка на съда относно допустимостта на производството, с оглед редовността на предявените искове и обуславя решаващите му изводи относно същата. Обоснован е и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК с цитираната казуална съдебна практика, разрешаваща идентичен въпрос, в идентична на настоящата процесуалноправна хипотеза. По така поставения въпрос следва да се допусне касационното обжалване, в частта по предявения иск на „ Д. АС Лизинг „ против [фирма], за установяване относително недействителна спрямо ищеца сключената между дружеството и Л. Н. сделка по покупко-продажба на автомобила - собственост на ищеца, за който съдилищата не са установили и коментирали нередовност на исковата молба. Отговорът на въпроса, споделян безпротиворечиво и в създадената при действието на отменения ГПК казуална съдебна практика е, че само съвместната процесуална легитимация / задължително другарство / предпоставя прекратяване на производството в цялост, при нередовност на иска спрямо един от конституираните задължителни другари. При обикновеното и необходимото другарство / извън задължителното / нередовността на иска спрямо единия от конституираните другари не влече като последица прекратяване на производството изцяло. Вторият от поставените въпроси е: При констатиране нередовност на исковата молба, може ли съдът да я остави без разглеждане, променяйки визирания в чл.129 ал.2 от ГПК по молба на ищеца ,респ. искането му за определяне едномесечен срок за отстраняване нередовности съставлява ли искане за прилагане нормата на чл.129 ал.2 от ГПК ? Така поставения въпрос не съставлява правен въпрос, тъй като не се включва в предмета на процесуалната преценка за редовност на исковата молба, извършена от въззивния съд и отговор на същия не обуславя правните му изводи относно същата. Не е обоснован и допълнителния селективен критерий - с формално позоваване на нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Първоинстанционното определение ясно сочи постановяването му на основание чл.129 ал.2 от ГПК, при определен по-дълъг - в полза на ищеца срок, като санкционирането му в случая не е резултат от прилагането на този по-дълъг срок. Предвид преждеизложеното, определението следва да се отмени в частта, в която е прекратено производството по предявения от „ Д. АС Лизинг „ против [фирма] иск за установяване относителна недействителност на сключената между ответника и Л. Н. сделка по покупко-продажба на автомобила. Действително в настоящия случай не би се осигурила пълнота на търсената от ищеца защита, предпоставяща установяване правото му на собственик спрямо всяка от страните по атакуваната сделка. Ефикасността на защитата, обаче, освен в аспект на правния интерес, който не е в предмета на упражнения в настоящото производство контрол, не е от естество да обоснове прекратяване на производството в цялост. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение