Определение № 60738 от 29.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1566/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община, чрез гл. юрк. Т. В., срещу решение № 261923 от 18.12.2020 г. по гр.дело № 3176/2020 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 298764 от 11.12.2019 г. по гр. д. № 14353/2019 г. по описа на Софийския районен съд, ГО-32 състав, за осъждане Столична община да заплати на Х. А. А., на основание чл. 49 ЗЗД, сумата 15 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от фрактура на глезена на левия крак настъпили на 28.01.2016 г. в [населено място], ведно със законната лихва от 11.03.2019 г. до окончателното изплащане, като е реализирана и отговорността на ответника за съдебни разноски. Искът е отхвърлен за сумата над 15 000 лв. до предявения размер от 20 000 лв. Въззивният съд е приел, че след като на 28.01.2016г ищцата е претърпяла травматично увреждане, като като движейки се по тротоар в [населено място] е паднала в необезопасена и несигналицирана шахта, са налице елементите от сложния юридически състав на непозволеното увреждане, а именно: деяние (действие или бездействие), вреда (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или неговия телесен интегритет), противоправност на деянието (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение), причинна връзка между противоправното поведение и вредата и вина, за която е въведена законова презумпция и тя се предполага до доказване на противното. Прието е, че възраженията на ответника относно наличието на елементите от състава на чл. 45 и чл. 49 ЗЗД са преклудирани, тъй като отговора на исковата молба е просрочен и възраженията са въведени едва с въззивната жалба. Позовавайки се на чл. 272 ГПК инстанцията по същество е препратила към мотивите на първоинстанционния съд, като е заявил, че правилно са съобразени всички релевантни към размера на обезщетението факти и обстоятелства съгласно изискванията на чл. 52 ЗЗД. Въз основа на събраните по делото доказателства и съобразявайки постановките приети в ППВС № 4/1968 г. определеното и потвърдено обезщетение е в размер на 15 000 лв. Касаторът твърди, че обжалваното въззивно решение е в нарушение на материалния закон ,не кореспондира с доказателствата и е необосновано. Инцидентът е станал в светлата част на денонощието,което предпоставя да се съобрази ,че ищцата е проявила невнимание ,могла е да избегне падането .Не е предмет на гражданското производствно определянето на телесната повреда като „средна“, както е подховил въззивния съд. Обезщетението е завишено предвид настъпилите в неимуществената сфера на ищцата вреди. В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане до кадационно обжалване се сочи основание по чл. 280 ал.1, т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивното решение не е съобразено с фактите по делото и размерът на определеното обезщетение не е съобразен с критериите за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД. Ответникът по касационната жалба Х. А. А. възразява в отговор ,че не е изведен правен въпрос по отношение на който да са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.Пълномощникът претендира адвокатско възнаграждение. Изложението не изпълнява съдържателните изисквания, разяснени в ТР № 1 от 19.02.2010г на ОСГТК на ВКС. Не е формулиран правен въпрос, свързан с тълкуването на приложимия закон. Не е направен и опит да се формулира правен въпрос, който да е от значение за изхода на конкретното дело и да е обусловил решаващата воля на съда, правните му изводи по предмета на спора, изложени в решението. Оспорва се единствено крайният резултат.Изтъкват се бланкетните оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и за процесуални нарушения, като включително при тези оплаквания не се дължи сметка за изводите на съда по фактите, дали основание за правните изводи в решението. Липсата на формулиран правен въпрос е достатъчно основание касационната жалба да не бъде допускана до разглеждане. За пълнота следва да се добави, че съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост. Според ППВС №4/23.12.1968 г. при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Тези обстоятелства, в конкретна степен са обосновали изводите на съда по основанието и размера на иска. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания. Ответницата по касационната жалба е представлявана безплатно от адв М. Д. Д. от САК ,на когото следва да се присъди възнаграждение съгласно чл.38, ал.1 т.2, във вр.чл.38 ал.2 ЗАдв.,като защитата се изразява в депозиране на отговор на касационната жалба ,по смисъла на чл. 9, ал.3 от Наредба №1/2004г Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.