Определение № 413 от 09.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5888/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. И. К. и Т. Я. К. от [населено място], област Д., подадена чрез адв. Д.П. от АК [населено място], срещу разпореждане № 1343 от 18.08.2014год. по в.гр.д.№ 294/2014 год. на Добрички окръжен съд, с което е върната подадената от тях касационна жалба вх.№ 5144 от 04.08.2014г., против постановеното по делото въззивно решение № 260 от 09.07.2014г. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че искът по чл.109 ЗС е неоценяем, поради което и неправилно въззивният съд, приемайки същия за оценяем и с цена в размер 288,56лв., е обосновал извод, че на основание чл.280 ал.2 ГПК съдебният акт не подлежи на касационен контрол. Ответните страни Ц. З. Н. и Н. Й. Н. чрез адв. Д.А. вземат становище за неоснователност на жалбата. С определение №764 от 23.10.2014г., Върховният касационен съд, състав на IIІ г. о., след като е констатирал, че изходът на делото е в зависимост от разрешението на поставения с т.1 от предложението за издаване на тълкувателно решение на Общото събрание на гражданската колегия на ВКС /тълк. дело № 4/2014г./ въпрос: “ Как се определя цената на иска и дължимата държавна такса по искове с правна квалификация чл.109 ЗС”, на основание чл. 292 ГПК, е постановил спиране на производството до постановяване на тълкувателно решение. С разпореждане от 10.11.2015г. на председателя на ВКС поставеният въпрос по т.1 е отделен в самостоятелно тълкувателно дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. Към настоящия момент пречката за движение на делото е отпаднала – на 06.11.2017г. е обявено постановеното по т.д.№4/2015г. на ОСГК на ВКС тълкувателно решение. Налице са предпоставките за възобновяване на производството и произнасяне по същество на подадената частна жалба. С посоченото тълкувателно решение по въпроса е прието следното правно разрешение: „Когато предявеният негаторен иск не съдържа осъдителен петитум и предмет на делото е несъществуването на сервитут или друго ограничено вещно право, цената на иска се определя от паричната оценка на отричания сервитут или друго ограничено вещно право по реда на чл.69, ал. 1, т. 2 ГПК върху данъчната оценка, а ако няма такава – върху неговата пазарна цена, а държавната такса се определя по реда на чл. 71, ал. 2 ГПК върху една четвърт от така формираната цена на иска. Когато предявеният негаторен иск не съдържа осъдителен петитум и предмет на делото е несъществуването на друго бреме (право на въздействие), което собственикът да е длъжен да търпи и то има парична оценка, върху нея се определя цената на иска и съответно– размера на дължимата държавна такса, а ако отричаното бреме няма парична оценка, искът е неоценяем и съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК размерът на държавната такса се определя от съда. Когато негаторният иск съдържа осъдителен петитум – претендира се ответникът да бъде осъден да се въздържа от определени действия (да бездейства) или да извърши определени незаместими действия, искът е неоценяем и размерът на дължимата такса съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК се определя от съда, а когато се претендира ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими действия, цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията, върху който размер се определя дължимата такса, а когато оценката представлява затруднение – от съда по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК.” В процесния случай ищците с предявения негаторен иск са заявили искане ответниците да бъдат осъдени да премахнат незаконната пристройка, която са изградили към съществуваща жилищна сграда в собствения си имот, съседен на имота на ищците. Съобразявайки предмета на заявената претенция и приетите правни разрешения с постановеното тълкувателно решение се обосновава категоричния извод, че искът е оценяем. Цената на иска според чл.70 ГПК, се определя към момента на неговото предявяване и се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Срокът е установен по съображения за правна сигурност, тъй като цената на иска е от значение не само за определяне на държавната такса, но и обуславя родовата подсъдност на делото. След този момент посочената от ищеца или определената от съда в случай на несъответствие цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случаи на изменение на размера на иска по реда на чл.214 ГПК - Тълкувателно решение № 8 по ТД № 8 от 2012 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 4 по ТД № 4 от 2014г. на ОСГК на ВКС. И настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право, не влияят върху цената на иска. В случая, видно от данните по делото, цената на иска е в размер на сумата 288,56лв. Тази цена е посочена от ищците с предявяването на исковата молба и по нея е внесена и дължимата държавна такса. Въпрос относно цената на иска не е повдиган нито служебно от съда нито от ответниците до първото съдебно заседание и не е преразглеждан по реда на чл.70 ГПК, поради което и няма основание при преценка допустимостта на касационната жалба да се изхожда от друг критерий за цената на иска. По тези съображения обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на IІІ г. о.