Решение № 3839 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7222/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - Варна, чрез процесуален представител Й.Йорданов – н-к отдел „Правно и административно осигуряване на дейността“ и служител с юридическо образование, против Решение № 5891 от 30.05.2025 г., постановено по адм. д. № 456/2025 г. по описа на Административен съд - Варна, с което по жалба на СИМП "Медицински център - Клиника нова“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, представлявано от управителя Т. Д. А., е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-11-2237/7/ от 12.02.2025 г. на Директора на РЗОК-Варна, в частта, с която са наложени финансови неустойки на дружеството в общ размер на 800 лева по т.2, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8 и т.9 и е изменена Заповед за налагане на санкции № РД-11-2237/7/ от 12.02.2025 г. на Директора на РЗОК-Варна, в частта, с която на СИМП "Медицински център - Клиника нова“ ЕООД е наложена финансова неустойка по т.1, като е намален размера на същата от 100 лева на 50 лева. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че Директорът на РЗОК-Варна не е изложил собствени мотиви във връзка с нарушенията по т.2, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8 и т.9 от констативния протокол, по които Арбитражната комисия не е стигнала до решение и поддържа, че оспорената заповед е издадена в изискуемата по чл. 59, ал. 2 от АПК форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. За неправилен счита и изводът на решаващия съд, че органът не е изложил мотиви относно размера на наложената санкция по т.1 от заповедта, като сочи че такива са изложени в заключителната й част. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на СИМП "Медицински център – Клиника нова“ ЕООД, гр.Варна срещу оспорената заповед. Претендира присъждане на направените съдебни разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - СИМП "Медицински център – Клиника нова“ ЕООД, гр.Варна, чрез процесуален представител адв. С.Иванова, в писмен отговор, оспорва касационната жалба, като неоснователна и излага съображения в подкрепа на изводите на първоинсанционния съд в частта по т.2, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8 и т.9 от заповедта. По отношение на т.1 от заповедта изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд и счита, че решението в тази част е неправилно, поради непрецизен анализ и тълкуване на констатацията. Иска да се остави в сила обжалваното решение, в частта, в която е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-11-2237/7/ от 12.02.2025 г. на Директора на РЗОК-Варна по т.2, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8 и т.9 като правилно и да се отмени решението в частта по т.1 от заповедта, като в тази част се отмени и оспорената заповед. Иска да се преразгледа решението и в частта за разноските, като се присъдят и направените разноски за касационната инстанция, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно. Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Благоевград, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за частично основателна. Първоинстанционният съд е установил, че между СИМП "Медицински център – Клиника нова“ ЕООД, гр.Варна и РЗОК - Варна са били сключени Договори № 031341/14.02.2020г. и № 031341/17.10.2023 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински център. Със Заповед № РД-11-2237/29.11.2024 г. на Директора на РЗОК – Варна, на основание чл. 72, ал.3 във връзка с чл. 20, ал.1, т.2 от ЗЗО и § 9 от ПЗР на НРД за МД 2023-2025 г., е наредено извършването на проверка на ЛЗ за СИМП „Медицински център – Клиника Нова“ ЕООД по изпълнение на ИД № 031341/14.02.2020 г. с НЗОК. По вид проверката е самостоятелна, планова, вторична, тематична, като със същата е разпоредено да се извърши проверка за оказаната специализирана извънболнична медицинска помощ, съгласно разпоредбите на ЗЗО, ИД, НРД № РД-НС-01-2 от 01.09.2023 г. във връзка с НРД № РД-НС-0-4 от 23.12.2019 г. за медицински дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022 г. по пакет „Кардиология“ с изпълнители – д-р Н. И. Б., д-р Т. Б. Ц., д-р Я. Ф. Д., д-р С. С. П., д-р П. И. Х. и д-р А. В. М.. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол № РД-11-2237/1/20.12.2024 г., съставен от определените със Заповед № РД-11-2237/29.11.2024 г. на Директора на РЗОК – Варна лекари - контрольори. При проверка на наличното и технически изправно медицинско оборудване и обзавеждане, съгласно изискванията на медицински стандарт по „Кардиология“ и Приложение № 10 към НРД № РД-НС-01-2 от 01.09.2023 г., проверяващите са констатирали, че ЛЗ за СИМП не разполага със специализирано оборудване за осъществяване на медицинска дейност по пакет „Кардиология“, а именно дефибрилатор, което е квалифицирано като нарушение на чл. 20, ал. 2 и чл. 113 от НРД № РД-НС-01-2 от 01.09.2023 г. за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2023-2025 година / т.1 от констативния протокол/. Съдът е установил, че при проверката проверяващите са установили че ЛЗ за СИМП „Медицински център – Клиника нова“ е нарушило условията и реда за оказване на медицинска помощ. По отношение на дейността на д-р Н.Б. са констатирани две нарушения на чл.165, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 7 НРД № РД-НС-01-2 от 01.09.2023 г. за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2023-2025 година, изразяващи се в недиспансеризиране на две ЗОЛ А.Я. и Б.Б.. При извършените прегледи, в амбулаторните листове не е документирано несъгласие на пациентите от диспансеризация, при необходима такава, а при направени справки в РЗОК - Варна е установено, че ЗОЛ не са включени в диспансерен регистър на друг специалист кардиолог по повод преживените интервенции. / т.III 3„а“ и т. III 3„б“ от протокола/. При проверка на дейността на д-р С. Петрова са констатирани две нарушения на чл.165, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 7 НРД № РД-НС-01-2 от 01.09.2023 г. за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2023-2025 година, изразяващи се в недиспансеризиране на ЗОЛ Й.В.. При извършените два прегледа на лицето на 26.03.2024 г. и на 21.05.2024 г., в амбулаторните листове не е документирано несъгласие на пациента от диспансеризация, при необходима такава, а при направена справка в РЗОК - Варна е установено, че ЗОЛ не е включено в диспансерен регистър на друг специалист кардиолог по повод преживените интервенции. / т. VI 3„б“ и т. VI 3„в“ от протокола/. При проверка на дейността на д-р П.Х. са констатирани четири нарушения на чл.165, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 7 НРД № РД-НС-01-2 от 01.09.2023 г. за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2023-2025 година, изразяващи се в недиспансеризиране на ЗОЛ Г.Д., Д.Я., Д.Д. и Т.Г.. При извършените прегледи на лицата на 26.01.2024 г., на 11.04.2024 г., на 01.08.2024 г. и на 19.10.2024 г., в амбулаторните листове не е документирано несъгласие на пациентите от диспансеризация, при необходима такава, а при направена справка в РЗОК - Варна е установено, че ЗОЛ не са включени в диспансерен регистър на друг специалист кардиолог по повод преживените интервенции. / т. VII 3„а“, т. VII 3„б“, т. VII 3„в“ и т. VII 3„г“ от протокола/. На основание чл.74, ал.4 от ЗЗО лечебното заведение е подало писмено възражение до Директора на РЗОК - Варна с вх. № РД-11-002237/4/15.01.2025 г., с което е възразило срещу констатациите в протокола за допуснати 9 броя нарушения, с твърдения че същите не са извършени. На основание чл. 75 ЗЗО, вр. чл. 425 от НРД за МД за 2020 – 2022 г., със Заповед № РД-18-8/27.01.2025 г. на Директора на РЗОК – Варна е определен състав на арбитражна комисия за разглеждане на възражението. В Протокол № 5 от 30.01.2025 г. са отразени разискванията и решенията на арбитражната комисия по чл. 75 ЗЗО, като по отношение на т. I, т. 1 от Протокола арбитражната комисия е потвърдила констатациите по него с 6:0 гласа, като е приела възражението за неоснователно, а по отношение на т. III, т. 3, буква „а“, буква „б“, т. VI, т. 3, буква „б“, буква „в“ и т. VII, т. 3, буква „а“, буква „б“ и буква „в“ арбитражната комисия не е стигнала до решение поради равен брой противоположни гласове. С Доклад вх. № РД-11-2237/5/06.02.2025 г. от д-р Ю. К. П. – контрольор в отдел ДКИМДПА, е направено предложение до Директора на РЗОК – Варна на ЛЗ за СИМП „Медицински център – Клиника Нова“ ЕООД да бъде наложена санкция финансова неустойка за нарушения на изискванията на налично технически изправно медицинско оборудване и обзавеждане, съгласно чл. 20, ал. 2 и чл. 113 НРД № РД-НС-01-2 от 01.09.2023 г. за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2023-2025 г. по т. I, т. 1 oт Протокол № РД-11-2237/1/20.12.2024 г., както и за нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ, съгласно чл. 165, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 7 НРД № РД-НС-01-2 от 01.09.2023 г. за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2023-2025 г. по т. III, т. 3, б. „а“, б. „б“, т. VI, т. 3., б. „б“ и “в“, т. VII, т. 3, б. „а“, „б“, „в“ и „г“ от Протокол № РД-11-2237/1/20.12.2024 г. Предвид установеното Директорът на РЗОК - Варна е издал оспорената пред първоинстанционния съд Заповед за налагане на санкции № РД-11-2237/7/ от 12.02.2025 г., с която е приел, че лечебното заведение е извършило нарушенията по посочените 9 точки от заповедта, подробно описани в нея, като за всяко едно от нарушенията наложил „финансова неустойка“ в размер на 100 лева. В заповедта директорът на РЗОК-Варна, след запознаване с протокола от заседанието на арбитражната комисия и възражението на ЛЗ е изложил съображения защо не приема възражението за основателно. В заключение е посочил и че следва да бъде наложена санкция в размер над минималния, предвиден за тези нарушения. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган и че в хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По отношение на нарушенията по от т. 2 до т. 9 съдът е счел, че след като Арбитражната комисия не е достигнала до решения по възражението по случаите от т.2 до т.9 на протокола, административният орган е бил длъжен да изложи мотиви защо счита, че изпълнителят на медицинска помощ е допуснал нарушения на задълженията си, като обсъди и обори възраженията му по констатациите от протокола от проверката, след което да обоснове приложените санкции съобразно материално-правните норми. Вместо да обсъди възражението на лечебното заведение и да изложи собствени мотиви защо не приема това възражение, административният орган се е задоволил да преповтори дословно становището на членовете на Арбитражната комисия, гласували “за“ потвърждаване на констатациите, които пък дословно възпроизвеждат изводите на контрольорите от РЗОК – Варна, касаещи процесните случаи, поради което заповедта в тази част се явява издадена в нарушение на изискването за надлежно мотивиране. Съдът също така е посочил, че административинят орган, като не е изискал писмените обяснения на лекарите от ЛЗ, които са залегнали в подаденото възражение, е нарушил и задължението по чл. 35 и чл. 36 АПК да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и да обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите страни. По отношение на нарушението по т. 1 от заповедта, съдът е приел че нарушението е извършено от обективна страна, тъй като задължителното медицинско и техническо оборудване и обзавеждане следва да е налично не само при сключване на индивидуалния договор, но и по време на изпълнението му – чл. 20, ал. 1 и ал. 2 НРД за МД 2023–2025 година. Изложил е и подробни съображения оборващи възражението на ЛЗ, че в Приложение № 10 към НРД 2023-2025 г. липсва изискване за наличие на дефибрилатор. Счел е обаче, че при определяне на размера на наложената санкция за нарушението по т. 1 от заповедта административният орган е допуснал нарушение на материалния закон, като административният орган не е обосновал наложения размер, поради което наложената санкция в по-голям размер от минималния се явява необоснована. Констатирайки горното съдът изменил заповедта в тази част, като намалил финансовата неустойка до минималния размер от 50 лева. По изложените съображения съдът постановил обжалваното решение. Върховният административен съд намира постановеното решение за валидно и допустимо, но частично неправилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд и не страда от релевираните в касационната жалба пороци. Правилни са изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, както и че в хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, регламентирани в ЗЗО /чл.74 – чл.76 ЗЗО/. Настоящият състав обаче не споделя изводите на първоинстанционния съд, че при издаване на обжалваната заповед, по отношение на случаите от т.2 до т.9 от констативния протокол и заповедта, административният орган не е изложил мотиви, а е възприел мотивите на членовете на арбитражната комисия, според които са извършени нарушения, които дословно възпроизвеждат изводите на контрольорите от РЗОК - Варна. Арбитражната комисия е помощен орган с експертни функции и няма пречка административният орган да възприеме доводите на членовете на арбитражната комисия, относно извода, че са извършени нарушения, като тези мотиви съдържат и обсъждане на възраженията на ЛЗ. Противно на посоченото от решаващият съд, административният орган допълнително е взел и становище по постъпилото възражение, като е изложил мотиви защо не го приема за основателно. В заключение е счел, че констатираното съставлява нарушение на чл. 165, ал. 1, ал. 2, ал. 4 и ал. 7 от НРД № РД-НС-01-2 от 01.09.2023 г. за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2023-2025 г. и следва да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на изпълнителя на медицинска помощ. При постановяване на обжалваното решение, административният съд не е изложил мотиви относно материалната законосъобразност на акта в тази му част / по т.2, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8 и т.9/. Съдът не е проверил законосъобразността на административния акт в тази му част на всички основания по чл. 146 от АПК, както го задължава разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК. В тази връзка нарушено се явява процесуалното правило по чл. 172а, ал. 2 от АПК. Постановената отмяна на заповедта за налагане на санкции по т.2, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8 и т.9 от заповедта, при липса на собствени фактически установявания и правни изводи на съда досежно материалната законосъобразност на оспорения акт, препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респ. ще ги лиши от същинска касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по обжалване на административния акт. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че съдебното решение, в частта с която е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-11-2237/7/ от 12.02.2025 г. на Директора на РЗОК-Варна в частта й по т.2, т.3, т.4, т.5, т.6, т.7, т.8 и т.9 от заповедта е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е основание за неговата отмяна. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, след отмяна на решението делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд. При новото разглеждане на делото съдът въз основа на цялостната преценка на събраните по делото доказателства, следва да обоснове фактическите и правните си изводи относно законосъобразността на заповедта по тези точки. По отношение на т.1 от заповедта настоящият състав споделя изводите на първоинстанционният съд и на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК препраща към тях. След като арбитражната комисия е потвърдила констатациите по т.1 от констативния протокол, административният орган действа при условия на обвързана компетентност и прилага санкциите без да се налага да мотивира заповедта си относно вида на нарушението и правната му квалификация, като следва да изложи мотиви само за вида и размера на наказанието, включително и дали е маловажен случай. Посочването на нарушението по т.1, ведно с останалите 8 еднотипни нарушения, в заключителната част на оспорената заповед не покрива изискванията за излагане на мотиви за налагане на санкция за това нарушение над минималния размер. В случая не е извършена преценка на вида и тежестта на констатираното нарушение, не е отчетено обстоятелството, че същото е изолирано, поради което, както правилно е приел и първоинстанционния съд наложената санкция в по-голям размер от минималния се явява необоснована и като такава правилно е изменена до минималния размер. Предвид изложеното обжалваното решение в тази част, като правилно следва да бъде оставено в сила. За прецизност следва да се отбележи, че ответникът СИМП "Медицински център – Клиника нова“ ЕООД, гр.Варна не е обжалвал решението в тази част, поради което изложените в отговора на касационната жалба съображения, че решението в тази част е неправилно, поради непрецизен анализ и тълкуване на констатацията и искането за отмяна на решението в тази част, не следва да се обсъждат. Предвид частичната отмяна на оспореното съдебно решение ще следва да се отмени и решението в частта относно разноските, като СИМП "Медицински център – Клиника нова“ ЕООД, гр.Варна следва да заплати на НЗОК по компенсация направените по делото разноски в размер на 70,83 лева. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл.12 и чл. 13 от закона и обозначена двойно в диспозитива на решението. По исканията за присъждане за разноски за настоящата съдебна инстанция следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение