Определение № 705 от 09.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 758/2009 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от П. ООД-с. Яребична против определение № 2034/16.06.2009 г. по в.ч.т.д. № 1154/2009 г. на Варненски ОС, с което се оставя в сила определение от 27.04.2009 г. по гр.д. № 9071/2008 г. на Варненски РС, с което по молба на ищеца е прекратено производството по делото само по отношение на ответниците И. С обжалваното определение е прието, че ищецът Р билдинг строй О. е предявило срещу П. О. и Б. О. искове по чл.135 ЗЗД за обявяване на недействителен на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между двамата ответници. В първото с.з. на 17.04.2009 г. по искане на ответника П са били конституирани като ответници-необходими другари лицата Г. С молба от 23.04.2009 г. ищецът е направил отказ от иска против тези двама ответници и РС е прекратил производството по отношение на тях. ОС е приел, че те нямат качеството на необходими другари. В изложението по чл.274,ал.3 и чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че въпросът за надлежното уведомяване на частния жалбоподател за молбата за изменение на иска, както и правото му да изрази становище по тази молба са от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото-чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Въпросът за приложимостта на чл.216,ал.2 ГПК при необходимо другарство бил решен в противоречие с представените три решения на ВКС-чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Твърдяното противоречиво решаване от съдилищата-чл.280,ал.1,т.2 ГПК, не е налице. С Р № 254/4.11.2008 г. по гр.д. № 308/2008 г. на ВКС-ГК, петчленен състав, е оставена без уважение молбата за отмяна на основание чл.233,ал.2 ГПК-отм., защото в ревандикационния иск, съсобственици на имота по давностно владение нямат качеството на необходими другари. Р № 144/17.02.86 г. по гр.д. № 949/85 г. на ВС-ІІ г.о. не е влязло в сила, защото с него се отменява и връща на първата инстанция. Р № 1176/22.10.2008 г. по гр.д. № 5456/2007 г. не касае необходимото другарство. Отделно от всичко това, следва да се има предвид, че искът по чл.135 ЗЗД е облигационен. Релевираната предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК би била налице в случай при който произнасянето по конкретния материалноправен или процесуалноправен въпрос се оказва свързано по необходимост с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на неяснота, непълнота или противоречивост на последния-чл.5 ГПК, или тогава, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. Частният жалбоподател не е мотивирал и посочил нито един от тези случаи. По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.