Определение № 21 от 17.05.2021 г. на ВКС по д. № 10/2019 г.

Производството е по реда на чл.135 ал.4 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд София град и Софийски районен съд относно компетентния съд, който да разгледа искова молба вх.№.14587/25.05.17 по описа на Административен съд София град, подадена от А. С. С. против Българска народна банка. С определение №.6600/19.10.18 по а.д.№5423/17 АССГ е приел, че е сезиран с иск по чл.4 пар.3 ДЕС за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди от нарушаване на правото на ЕС, извършени от държавен орган /претендират се вреди от неправомерно бездействие на БНБ да изпълни задължения, произтичащи от приложимо с директен ефект право на ЕС в областта на изплащане на гарантирани депозити по чл.1 пар.3 б.i от Директива 94/19/ЕО на ЕП и Съвета от 30.05.1994г. (обезщетение в размер на законната лихва върху гарантиран депозит в КТБ за период на забавено плащане)/. Посочил е, че доколкото конкретната претенция не попада в изчерпателно изброените хипотези на ЗОДОВ, отговорността на държавата следва да се реализира по общия ред. С тези мотиви делото е изпратено по компетентност на СРС. С определение от 22.01.19 по г.д.№.69487/18 СРС, 171с., е намерил, че искът подлежи на разглеждане по реда на чл.1 ал.1 ЗОДОВ от административен съд, и е повдигнал спор за подсъдност по реда на чл.135 АПК. С определение № 21 от 12.03.2019 г. по г.д.№.10/19 по описа на ВКС, петчленен състав, производството по делото е спряно на осн. чл.292 вр. чл. 229 ал.1 т.7 ГПК до приемане на тълкувателно постановление по тълкувателно дело №.2/15. от Общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегии на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, по въпроса: "По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз". Т.д.№.2/15 е приключило с приемане на определение N.1 от 25.03.2021, с което искането за постановяване на тълкувателно постановление е отклонено. Предвид изложеното и на основание чл.230 ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено служебно. По повдигнатата препирня за подсъдност настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС намира, че компетентен да разгледа предявения от А. С. С. против Българска народна банка иск с правно основание чл.4 пар.3 от ДЕС е Административен съд - София град. В исковата молба са изложени твърдения, че в резултат на неизпълнение от БНБ на Директива №.94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30.05.1994 относно схемите за гарантиране на депозити ищецът претърпял имуществени вреди в размер 8627,97лв. - преки имуществени вреди от забавено плащане на гарантирани вземания, представляващи натрупаната лихва върху главницата от 196000лв. за периода 30.06.14 - 4.12.14. Съгласно чл.2 ал.6 от ЗБНБ и чл.79 ал.1 ЗКИ Българската народна банка е натоварена с изключителната компетентност за упражняване на надзор на банките по смисъла на чл.4 § I т.40 от Регламент/ ЕС/575/2013 на Европейския парламент и Съвета от 25.06.2013. При тази своя дейност банката осъществява властнически правомощия, тъй като разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо дейността на банковите акционерни дружества, поради което тази дейност следва да се приеме за административна по своя характер. Българската народна банка е компетентният орган, който следва да установи "неналичен депозит" по чл.1 т.3 б