Определение № 1147 от 27.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 950/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 14805 от 20.09.2012 г. по ч.гр.д. №638/ 2012 г. на СГС, с което е потвърдено Разпореждане за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 22.12.2009 г. по гр.д. № 47266/ 2009 г. на СРС, 34 с. по заявление на Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО” - [населено място], с оплакване, че е неправилно. Жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по решения материалноправен въпрос: дали документите, като предпоставка за издаване на заповед по чл. 417 ГПК, трябва да са редовни от външна страна и да удостоверяват подлежащи на изпълнение вземания, и счита, че е решен неправилно от въззивния съд. Иска обжалваното определение да се отмени. Ответникът по частната жалба Изпълнителна агенция „Социални дейности на МО” - [населено място] не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената частна жалба е недопустима. Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени в чл. 274 ал. 3 т. 1 и т. 2 от ГПК - на касационно обжалване с частна жалба подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Извън тези случаи определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред ВКС на основание чл. 274 ал. 2 ГПК само когато са постановени за пръв път от въззивен съд и отговарят на изискванията на чл. 274 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК. Обжалваното определение няма преграждащ характер спрямо развитието на конкретното дело, затова не е определение по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК. Обжалваемостта му не може да се изведе и от чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК, тъй като с него не се разрешава по същество правен спор относно съществуването на вземането, предмет на заповедното производство, а само се осигурява неговото изпълнение. Поради изложеното частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение