Определение № 3942 от 26.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2123/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от ищците П. А. В. и Р. А. М., чрез адв. Н. Г., против определение № 3943 от 19. 03. 2024 г. по в. ч. гр. д. № 2888/2024 г. на СГС, потвърждаващо определение № 4819 от 31. 01. 2024 г. по гр. д. № 27713/2023 г. на СРС, 159 състав, с което, на основание чл. 129, ал. 2 и ал. 3 ГПК, е върната подадената от П. А. В. и Р. А. М. против М. Г. Б. искова молба вх. № 143460/22. 05. 2023 г., уточнявана с молби вх. № № 189895/03. 07. 2023 г. и 276944/5. 10. 2023 г. Твърди се незаконосъобразност на определението и се иска допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, прие следното:

Частната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съответства на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК.

Не е налице соченото от жалбоподателите основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение.

Въззивният съд е приел, че въпреки няколкократно предоставените на ищцата възможности да приведе исковата молба в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, същата не е изпълнила указанията на съда, включително и в рамките на продължения по реда на чл. 63 ГПК срок, поради което законосъобразно е приложена нормата на чл. 129, ал. 2 и 3 ГПК – постановено е връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.

По делото са формулирани следните въпроси във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. Длъжен ли е съдът да уведоми ищеца, че следва да отстранява констатирани нередовности на исковата молба? Какво е приложното поле на разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ГПК – самостоятелно или във връзка с чл. 129, ал. 3 ГПК?

2. От кой момент започва да тече продължаването на срока за отстраняване нередовностите на исковата молба – от датата на постановяване на определението по чл. 63 ГПК, от датата на връчване на съобщението за постановяване на определението по чл. 63 ГПК или от датата на узнаването, че определението по чл. 63 ГПК е постановено в закрито заседание?

3. Длъжен ли е съдът да осигури на ищеца възможност до изтичане на определения срок да извърши необходимите процесуални действия насочени към изпълнение на дадените указания?

4. Ясни и разбираеми ли са указанията на съда, наведнъж ли са дадени или на части, обявено ли е определението по чл. 63 ГПК?

6. Изпълнени ли са били указанията на съда с подадените уточняващи молби?

Твърди се разрешаването им „в противоречие с практиката на ВКС – и тълкувателни решения, в т.ч. опред.55/21. 01. 2019 г.“

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените въпроси.

Въпроси № 4, 5 и 6 не отговарят на изискванията на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, което би могло да предпостави допускане до касационно обжалване на въззивното определение. Въпросите представляват оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение, представляващи касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Обсъждането им изисква преценка правилността на въззивното определение. Основанията за достъп до касационен контрол по чл. 280 ГПК се различават от основанията за неправилност по чл. 281, т.3 ГПК, а извършването на преценка за правилността на определението във фазата по чл. 288 ГПК е недопустимо.

Въпроси № 1, 2 и 3 са свързани с прилагането на чл. 63 и чл. 129, ал. 2 ГПК – откога тече продълженият по реда на чл. 63 ГПК срок, длъжен ли е съдът да уведоми страната за продължаване на срока и може ли да приложи чл. 129, ал. 2 и 3 ГПК преди изтичане на първоначално определения и продължения по реда на чл. 63 ГПК срок.

Частните жалбоподатели са се позовали на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но не са посочили практика на ВКС, в противоречие с която твърдят да са решени въпросите освен „ опред.55/21. 01. 2019 г“. Ако жалбоподателите са имали предвид определение № 55 от 21. 01. 2019 г. по ч. т. д. № 65/2019 г. на ВКС, 2 т.о., то в същото е прието, че неспазването на определения от съда срок за внасяне на дължимата държавна такса по жалба не е основание за връщането й, ако внасянето на таксата е станало след изтичане на срока, но преди постановяване на разпореждането за връщането й. В настоящия случай такава хипотеза (изпълнение указанията на съда след изтичане на сока, но преди постановяване на прекратителното определение) не е налице, нито е обсъждана от въззивния съд, поради което посочената практика се явява неотносима.

Следва да се посочи, че изводите на въззивния съд, касаещи приложението на чл. 63 ГПК, вр. чл. 129, ал. 2 ГПК, не са решени в противоречие с практиката на ВКС. Новоопределеният срок по чл. 63 ГПК започва да тече от изтичане на първоначалния, като определението по чл. 63 ГПК не се съобщава на страната, поискала продължаване на срока и същата сама следва да следи за произнасянето на съда.

По изложените съображения въззивното решение не би могло да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на правилността му.

С оглед на горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,