Определение № 221 от 31.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1045/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. И. Андонов срещу определение № 139 от 21.01.2022г., постановено по възз.ч.гр.д.№ 3677/2021г. по описа на Апелативен съд - София, с което е потвърдено разпореждане № 1373/14.09.2021г., постановено по т.д.№ 1440/2021г. по описа на СГС, за връщане, на осн. чл.130 ГПК, на исковата молба на Г. И. Андонов. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, приема следното: Постъпилата частна касационна жалба е срещу подлежащо на касационно обжалване, съгласно чл.274, ал.4 във вр. чл.280, ал.3 ГПК, въззивно определение по чл.274, ал.3, т.1 ГПК и е подадена е от надлежна страна, имаща правен интерес от касационно обжалване. Спазен е преклузивният срок за обжалване по чл.275, ал.1 ГПК.Срокът за обжалване е едноседмичен и е започнал да тече от съобщаване/връчване на препис от обжалваното въззивно определение на частния касатор на 11.02.2022г. Тъй като подаването на жалбата е неприсъствено – по електронната поща на съда( чрез електронния портал на Държавна агенция „Електронно управление“), приложима е разпоредбата на чл.62, ал.1, предл.1 ГПК, съгласно която срокът за обжалване е до края на 24 час, респективно не изтича в края на работното време на съда.С оглед на това и, тъй като 24ч. и 0.00ч. са един и същи час, се приема, че подадената в 0.00ч. на 19.02.2022г. частна касационна жалба е в срок. Постъпилата частна касационна жалба отговаря по съдържание и приложение на изискванията на закона и не е било необходимо изпълнение на процедурата за изпращане на препис на насрещната страна за отговор, на осн. чл.130 ГПК. В частната касационна жалба е поддържано следното:Обжалваното въззивно определение е неправилно, поради нарушение на материалния закон.Изложените в него мотиви са за липсата на правен интерес, а, както е прието и в посоченото като пример решение № 311/06.02.2019г. по т.д.№ 2742/2017г., II ТО, постановено във връзка с иск на трето лице по чл.29 ЗТТРРЮЛНЦ със страни търговци- частноправни субекти, преценката за наличие на правен интерес е винаги конкретна и е обусловена от твърденията за засегнати съществуващи реални права и вида на търсената защита и кумулативно - от възможността като последица при успешно провеждане на иска да се постигне целеното изменение на съществуващото правно положение на ищеца.Касаторът поддържа, че „правният интерес от искова защита е винаги налице, когато поведението на противната страна прави правното положение на ищеца несигурно, като правната доктрина приема, че такава несигурност е винаги налице, когато противната страна оспорва съответното право на ищеца“.Тъй като, в случая, органът, упражняващ правата на едноличния собственик на капитала на ответното дружество с едностранно волеизявление определя лицето, с което да бъде сключен договор за възлагане на контрола на дружеството, в следствие на което контрольорът черпи права от облигационния договор, сключен между него и дружеството, в предмета на делото е и преюдициалният спор за действителността на основанието за вземането на решението за възлагане на контрола.Цитирана е разпоредбата на чл.17 ГПК и е поддържано от касатора, че, тъй като обективираното в решението постановление е взето след провеждане на процедура за избор в нарушение на изискванията на ЗПП и ППЗПП, гражданският съд „при всички случаи може да установи дали административните актове, с които се открива и приключва процедурата за избор са незаконосъобразни, тъй като те са предпоставка за вземането на законосъобразно решение за възлагане контрола на дружеството.Правният интерес за ищеца се изразява в засегнати съществуващи реални права, а именно да участва в конкурсна процедура по предвидения в закона ред, като при успешно провеждане на иска органът, упражняващ правата на държавата, следва да започне нова процедура за избор, което за третото лице- ищец е възможност да участва в същата, но за целта следва да се прогласи нищожността на решението. Искането е за отмяна на обжалваното въззивно определение и за връщане на делото за продължаване на съдо-производствените действия. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, освен бланкетно посоченото правно основание чл.280, ал.1 ГПК, не са обосновани конкретни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и не са формулирани конкретни въпроси. В обжалваното въззивно определение е прието следното:Производството по делото е образувано по иск на Г. И. Андонов срещу „БУЛ БИО - НЦЗПБ“ за обявяване нищожността на решение на едноличния собственик на ответното дружество, обективирано в протокол № РД-16-468/06.07.2021г., за назначаване на П. Л. П. като контрольор.Правният интерес на ищеца от предявения иск е обоснован от участието му в конкурсната процедура за избор на контрольор на ответното дружество, проведена по реда на Закона за публичните предприятия, предвид едноличното притежание на капитала на ответното дружество от държавата, с доводи за допуснати при провеждането й „съществени и непоправими“ нарушения на закона, за постановяване на нищожни административни актове, нарушаване на целта на закона и засягане на обществения интерес, които са поддържани и в частната въззивна жалба.Тъй като ищецът е трето лице за ответното дружество, за допустимостта на иска му за обявяване нищожността на решение, касаещо дейността на ответното дружество, е необходимо за него да е налице правен интерес.Като е съобразена посочената от въззивния съд съдебна практика по въпроса кога е налице правен интерес за третото лице, решение № 311/06.02.2019г. по т.д.№ 2742/2017г. II ТО, в което е прието, че правният интерес на третото лице произтича от възможното засягане на негови реално съществуващи права или от възможната промяна на неговото правно положение, е прието от въззивния съд, че ищецът нито твърди, нито се установява да има такива права.Конкретно е прието от въззивния съд, че, тъй като ищецът, в качеството си на участник в конкурсната процедура, няма гарантирано право на назначаване на конкурсната длъжност( по арг.от чл.50 от ПП на ЗППП, органът по назначаването не е длъжен да назначи никого от участниците в конкурса), той няма право на гражданска защита на своите права или легитимни очаквания във връзка с тази процедура.Ищецът, като частно-правен субект, не е легитимиран за защита и на обществения интерес, тъй като в случай на необходимост общественият интерес да бъде защитен по законов ред, законът изрично определя субекта, който е част от публичната власт, като, в случая, това е Агенцията за публичните предприятия, която, съгласно чл.12, ал.7 от ЗПП, извършва мониторинг на конкурсните процедури за избор и назначаване на членове на органи за управление и контрол. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност по чл.281, т.3 ГПК.Допускането на касационно обжалване е обвързано от посочените от касатора основания, като единственото изключение е при вероятност обжалваният въззивен акт да е нищожен или недопустим, в който касационният съд е длъжен да допусне касационно обжалване, а преценката за валидност и допустимост ще се извърши с акта по същество по подадената касационна жалба. Проверката за незаконосъобразност на обжалвания въззивен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване.Основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне на въззивния съд по материално-правен или процесуално -правен въпрос, койтое от значение за изхода по делото, за формиране на решаващата моля на съда, но не и за правилността на обжалвания въззивне акт, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на доказателствата. Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на този правен въпрос, а касационният съд не може да го изведе от изложението, а може само да - го уточни и конкретизира (мотивите към т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС) Даденото нормативно тълкуване е приложимо и в производството по частни касационни жалби, на осн. чл.274, ал.3 ГПК. В случая, касаторът не е обосновал конкретно основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, нито е формулирал конкретен материално-правен или процесуално-правен въпрос. Ако условно се приеме, че въведеното основание за допускане на касационно обжалване е по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и въпросът е за приложението на чл.17 ГПК, не е налице допълнителният селективен критерий за допускане на касационно обжалване, тъй като по този въпрос въззивният съд не се е произнесъл и същият не е обусловил решаващите правни изводи за липса на правен интерес от предявения иск.Отделно от това, разпоредбата на чл.17 ГПК е приложима, когато въпросът за законосъобразността на индивидуален административен акт е преюдициален за спора, а, в случая, предметът на делото се изчерпва с него. Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на I ТО,