Определение № 140 от 03.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3594/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от Р. Д. Д., А. Г. Д. и Д. Р. Д. чрез адв.Б. Б., и от В. А. С. чрез адв.И. С. срещу решение № 1489 от 15.06.18г.по в.гр.дело № 3880/17г.на Софийски апелативен съд.С него е потвърдено решение № 2266 от 21.04.17г.на Окръжен съд – Благоевград по гр.дело № 140/15г.в частта, с която съдът е обявил за недействителен по отношение на Държавата договор за дарение, обективиран в нот.акт № 38,том І, рег.№ 487,н.д.№ 34/2013г.на нотариус с рег.№ 498 по регистъра на НК, и е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл.135 ал.1 ЗЗД за обявяване недействителността спрямо Държавата на договор за продажба на недвижим имот от 6.02.15г., обективиран в нот.акт № 21, том № 21, том І, рег.№ 336, дело № 20/15г. и вместо това е обявен договора за недействителен по отношение на Държавата. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите считат,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1.Може ли П. иск да бъде уважен, ако от твърдените от ищеца факти не произтича вземане; 2. Висящата претенция за отнемане на недвижим имот по предявен от името на Държавата иск с правно основание чл.42 ал.1 т.3 ЗСГ/отм./, по който няма влязло в сила решение, обосновава ли наличието на качеството на кредитор у Държавата по предявен от нейно име срещу същия ответник иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД за отмяна на извършени от него разпоредителни сделки с имот, предмет на висящата претенция за отнемане; 3. Следва ли сезираният с иск по чл.135 ал.1 ЗЗД съд да отхвърли иска като неоснователен поради липса на материално-правна легитимация у ищеца, ако ищецът обосновава качеството си на кредитор единствено въз основа на влязло в сила съдебно решение ,което е отменено с съдебно решение по реда на чл.307 ГПК в хода на производството по П. иск; 4. При липсата на действащ имотен регистър вписването на актове относно недвижими имоти в предварителните имотни партиди имат ли оповестително действие и може ли наличието на вписан по имотна партида акт с недвижим имот да обоснове извод за недобросъвестност у трето лице, придобиващо права върху имота и в частност – за наличие на знание за увреждане у приобретател по възмездна сделка при предявен иск по чл.135 ал.1 ЗЗД; 5.Налице ли е задължение за лицата да следят за съдържанието на книгите за вписванията и може ли неизвършването на справка в книгите за вписвания да обоснове извод за наличие на знание за увреждане от третото лице – приобретател по възмездната сделка; 6. Може ли обстоятелството, че цената на продажбата е по-ниска от данъчната оценка на имота да послужи като критерий за наличието на знание за увреждане на кредитора у трето лице – приобретател на имота в хипотезата на чл.135 ЗЗД; 7.Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл.135 ЗЗД разпоредителна сделка за целия имот, който е придобит в режим на СИО. Поддържа се и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение, намира,че поставените в изложението въпроси са от значение за изхода на спора и отговорите им са обусловени от разрешаването на въпросите: „Налице ли е връзка на преюдициалност по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК между производството по предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване относителната недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора” и „Какъв е редът за защита на кредитора при последваща разпоредителна сделка, извършена от третото лице, в чиято полза длъжникът му сее разпоредил с имуществото си”, по които е образувано за разглеждане ТД № 2/2017г.на ОСГТК на ВКС.Ето защо и на основание чл.292 ГПК следва да се спре производството по делото до приемането на тълкувателното решение. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.