Определение № 53 от 05.02.2009 г. на ВКС по д. № 33/2009 г.

Производството е по чл.263, ал.3 ГПК вр. с чл. 274, ал.2, пр.1 ГПК вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК. В. Д. М., Х. Д. К., Б. Д. Г., А. Д. Г., М. Д. Г., М. А. М., С. Д. П., П. Д. Р. и Р. Б. Р. чрез адв. Г са подали частна жалба срещу разпореждане от 10.10.2008 г. по гр.д. № 332 от 2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което е върната касационната им частна жалба срещу определението от 8.07.2008 г. по гр.д. № 332 от 2008 г. на Бургаския окръжен съд и е прекратено производството по делото. В жалбата си навеждат доводи за неправилност поради неспазване на процесуалния закон и необоснованост. Ответниците ОСЗÔє и община “. не са взели становище по жалбата. Върховния касационен съд, Първо отделение като взе предвид обстоятелствата по делото, доводите и възраженията на страните намира следното от фактическа и правна страна: Частната касационна жалба е допустима с оглед разпоредбата на чл.263, ал.3 ГПК, чл.274, ал.2, пр.1 вр. с ал.1, т.1 ГПК и е насочена срещу разпореждане, с което се прегражда съдебното производство, което е постановено за първи път от въззивен съд и за което е предвиден изричен инстанционен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. С атакуваният съдебен акт Бургаския окръжен съд е върнал частната жалба на изброените по-горе лица, имащи процесуалното качество - ищци в първата инстанция и въззивници в Бургаския окръжен съд защото в посоченият от съда срок съгласно чл.262, ал.2 ГПК не са били отстранени нередовностите на жалбата, а именно: не са посочени основанията за допускане на касационна проверка на определението по чл.280, ал.1 ГПК и не е внесена държавна такса от 15 лв. Жалбоподателите подържат неправилност на това разпореждане считайки, че то е от категорията на тези, предвидени в чл.274, ал.2, пр.1 ГПК за които не се изисква представяне на основания за допустимост на касационната проверка защото с тях във въззивната инстанция се прегражда развитието на съдебното производство, предвиден е изрично инстанционен контрол и на второ място защото не е посочено по сметка на кой съд следва да бъде внесена държавната такса. Направеното първо оплакване в жалбата е основателно. Съдебните актове- разпореждания и определения, с които се слага край на делото и са постановени за първи път от въззивната инстанция подлежат на обжалване пред върховния касационен съд без да е необходима обосновка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като те съгласно цитираният текст подлежат на двуинстанционна проверка и ВКС е втора инстанция. Оплакването, че неправилно е прекратено производството защото невнасянето в срок на държавната такса е извинително, тъй като не е съобщено по сметката на кои съд следва да постъпи сумата е неоснователно. Жалбата е подадена от адвокат, т.е. лице притежаващо специални знания, което следва да е в известност за чл.1, чл.2 и чл.3, ал.1 от Закона за държавните такси, които определят, че получател на държавната такса е органа, който следва да извърши действието или да издаде акта, а това е Върховния касационен съд в случая. Освен това размера на простата такса от 15 лв. е определена в чл.19 от Тарифата за държавните такси ,събирани от съдилищата по ГПК. На последно място представеният счетоводен документ от 8.10.2008 г. не може да бъде зачетен като официален такъв по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК с оглед извършената поправка с химикал на номера на делото, по което се внася, без тази поправка да е заверена от органите на банката. Липсата на внесена държавна такса по подадената частна жалба в указания от съда срок е достатъчно основание същата да бъде върната. Разпореждането е правилно е следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,