Определение № 122 от 15.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 2161/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Ривис“ ООД, чрез пълномощника му адв. К. К. от АК-В., с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 167/11.06.2025 г., постановено по в. т. д. № 126/2025 г. по описа на Апелативен съд-В., 3 с-в, с което е потвърдено решение № 260014/11.12.2024 г., постановено по т. д. 143/2019 г. по описа на Окръжен съд-Добрич, ТО, с което е уважен предявеният от Национална агенция по приходите (НАП), като процесуален субституент на държавата, чрез ТД на НАП-В., срещу „Агростор енд Трейд“ ЕООД и „Ривис“ ООД конститутивен иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 5 ДОПК за обявяване за относително недействителен (по отношение на държавата) сключения между „Агростор енд Трейд“ ЕООД (продавач) и „Ривис“ ООД (купувач) договор за покупко-продажба на сграда, въведена в експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 42/25.11.2016 г., издадено от [община], находяща се в [населено място], област Добрич, представляваща склад за селскостопанска продукция и техника, битовка и автомобилна електронна везна, със застроена площ на склад 2900 м 2, със застроена мощ на битовка – 55,80 м 2, и РЗП – 111,60 м 2, построени в УПИ ІІІ, в кв. 26а по ПУП на [населено място], утвърден със заповед № 928/29.09.1984 г., заедно с поземления имот, в който е построена описаната по-горе сграда, с площ от 4000 м 2, ведно с всички настоящи и бъдещи подобрения, и приращения в и към имота, като тази възмездна транслативна сделка е удостоверена в н. а. № 184, т. ІІІ, рег. № 5831, съставен по н. д. № 354/06.11.2018 г. от помощник нотариус В. И.-Д., по заместване - при нотариус Е. З.. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като то е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – необсъждане на правния довод, че оспорената възмездна транслативна сделка не разкрива правните признаци на съглашението за „даване вместо изпълнение“, а на договора за покупко-продажба, съчетана с делегация за плащане, което е довело до неправилно приложение на материалния закон (чл. 216, ал. 1, т. 5 ДОПК). Твърди, че между страните по тази прехвърлителна сделка не е съществувало предходно облигационно правоотношение за цялата продажна цена, а само за сумата от 136136 лв., с която е погасено съществуващо парично задължение на продавача към купувача – останалата част от продажната цена е платена реално от купувача „Ривис“ ООД на „К. България“ ЕООД и на „Трейд Е.“ ООД. Следователно, „Агростор енд Трейд“ ЕООД не е прехвърлило на „Ривис“ ООД правото на собственост върху процесния имот срещу погасяване на насрещно задължение, поради което не е осъществен фактическият състав, уреден в хипотезиса на правната норма на чл. 216, ал. 1, т. 5 ДОПК, при чието проявление възниква потестативното право на държавата за обявяване на оспорената сделка за непротивопоставима (относително недействителна спрямо държавата). Счита, че в процеса на доказване не е установена и втората материалноправна предпоставка, обуславяща възникването на предявеното преобразуващо субективно материално право – връщането на имота не би довело до увеличение на сумата, която публичните взискатели биха получили при разпределение на осребреното имущество на длъжника. От друга страна, обявяването за недействителна на цялата сделка би дало възможност на НАП да получи при принудителното изпълнение повече от това, на което би имала право, тъй като ипотекарният кредитор „Трейд Е.“ ООД вече е бил удовлетворен с изплащането на съответната част от цената по процесната сделка. Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните материалноправни въпроси: 1. „Допустимо ли да се тълкува волята на страните по договор за покупко-продажба не само въз основа на съдържанието на нотариален акт, но и въз основа на други събрани по делото писмени доказателства, чрез разширително тълкуване и правоприлагане по аналогия?“; 2. „Длъжен ли е съдът да извърши надлежно тълкуване на спорна между страните по делото клауза от договор, сключен помежду им, която клауза е основание за спорното право?“; 3. „Може ли съдът при тълкуване на договор да подмени формираната при сключване му и обективирана в съдържанието му воля на договарящите?“; 4. „При тълкуване на договора следва ли съдът да търси действителната воля на страните при спазване на разпоредбата на чл. 20 ЗЗД?“; 5. „Следва ли при тълкуване на договора съдът да издири действителната обща воля на страните, като приложи всички принципи за тълкуване - съгласно чл. 20 ЗЗД?“ (по тези пет правни въпроса се твърди противоречие с решение № 1/24.07.2017 г.д. 777/2010 на ВКС, I г. о.; решение 67/30.07.2014 г. по т. д. № 1843/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 236/24.10.2017 г. по гр. д. № 576/2017 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 15/22.12.2016 г. по т. д. № 2404/2014 г. на ВКС, I т. о.; решение № 155/06.11.2012 г. по т. д. №744/2011 г. на ВКС. II т. о.; решение № 60080/13.09.2021 г. по гр. д. №4724/2019 г. на ВКС, II г. о.; решение № 215/12.10.2015 г. по гр. д. № 49/2015 г. на ВКС, III г. о.; решение № 37/23.04.2021 г. по т. д. № 3033/2017 г. на ВКС, I т. о.; решение № 1/24.07.2010 г. по гр. д. № 777/2010 г. на ВКС, I г. о. и решение № 60169/28.01.2022 г. по т. д. № 2012/2020 г. на ВКС, I т. о.); 6. „Длъжен ли е съдът да зачете постигнатите между страните по валиден договор уговорки?“ (по този въпрос се твърди противоречие с решение № 28/01.03.2017 г. по гр. д. № 60094/2016 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 578/13.11.2008 г. по т. д. № 338/2008 г. на ВКС, I т. о.); 7. „Хипотезата на чл. 216, ал. 1, т. 5 ДОПК има предвид само института на даване вместо изпълнение или всяко прехвърляне на собственост, което би довело до увеличаване на сумата, която публичните взискатели биха получили при разпределение на осребреното имущество на длъжника?“ и 8. „Допустимо ли е съдът да допуска разширително тълкуване и да прилага по аналогия материално-правна норма (разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 5 ДОПК), която дава право на трето лице да внесе промяна в чуждо материално правоотношение?“ (касаторът счита, че правният отговор по последните два материалноправни и процесуалноправни въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото). Ответникът по касационната жалба НАП, процесуален субституент на държавата, е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба. Необходимият задължителен другар на касатора - „Агростор енд Трейд“ ЕООД, не е взел становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІI отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният конститутивен иск е с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 5 ДОПК, като неговата основателност се обуславя от възникването и съществуването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) влязъл в сила ревизионен акт, чрез който се установяват публични задължения на първия ответник „Агростор енд Трейд“ ЕООД (праводателя); 2) редовно връчване на заповедта за възлагане на ревизия на длъжника, както и момента на връчване; 3) извършване на разпоредителна сделка от длъжника, с която чрез прехвърляне на собственост са погасени парични задължения и 4) връщането на прехвърленото имущество би довело до увеличаване на сумата, която публичните взискатели биха получили при разпределение на осребреното имущество на длъжника. Въззивният съд е приел, че между страните са безспорни следните правнорелевантни факти: 1) „Агростор енд Трейд“ ЕООД е носител на процесните публични задължения; 2) образуване на релевантното ревизионно производство; 3) редовността на връчването на заповед за възлагане на ревизия; 4) влязъл в сила ревизионен акт (потвърден след обжалването му по съответния административен ред) и 5) оспорената разпоредителна сделка е сключена след връчване на заповедта за ревизия, приключила с установяване на публични задължения към държавата. Изяснил е, че пренесеният с въззивната жалба правен спор се съсредоточава върху правното естество на оспорената сделка и дали тя разкрива признаците на правния институт „даване вместо изпълнение“ по чл. 65 ЗЗД или представлява договор за покупко-продажба. Анализирайки клаузите, които са уговорени между страните по оспорения възмезден транслативен договор, апелативният съд е достигнал до фактическия извод, че „Агростор енд Трейд“ ЕООД е прехвърлил на „Ривис“ ООД правото на собственост върху процесния имот за продажна цена от 1265090 лв. без ДДС, платима на продавача по негова инструкция и делегация и за негова сметка на негови кредитори за погасяване на негови задължения, както следва: 1) сумата от 228454,44 лв. купувачът е платил по сметка на ЧСИ Н. Ж. за погасяване на задължения на продавача по изпълнително дело с взискател „К. България“ ЕООД; 2) сумата от 400000 лв. купувачът е заплатил към момента на сключване на договора за покупко-продажба, удостоверен в нотариалния акт, по банкова сметка на „Трейд Е.“ ООД; 3) сумата от 500000 лв. следва да бъде заплатена след сключване на сделката по банкова сметка на „Трейд Е.“ ООД на две равни вноски, от които първата в размер на 250000 лв. ще бъде преведена от купувача в срок до 01.12.2019 г., а втората в размер на 250000 лв. ще бъде преведена от купувача в срок до 31.03.2020 г. и 4) с остатъка от продажната цена в размер на 136136 лв. продавачът и купувачът извършват прихващане на задължение на продавача към купувача. Въззивният съд е приел за установено по делото, че на 25.07.2019 г. е извършен превод на сумата от 500000 лв. от „Ривис“ ООД на „Трейд Е.“ ООД, който е кредитор с обезпечено вземане (учредена в негова полза от „Агростор енд Трейд“ ЕООД договорна ипотека, удостоверена в нотариален акт от 2017 г., вписан на 19.09.2017 г., като ипотекарният кредитор е образувал изп. д. № 590/2018 г. по описа на ЧСИ Н. Н., рег. № 801). Въззивният съд е съобразил фактическите изводи, до които е достигнала СТЕ - ликвидационната стойност на процесния имот към момента на разпоредителната сделка е в размер на 1230200 лв., като сумите, които биха получили взискателите по изпълнителните дела срещу длъжника „Агростор енд Трейд“ ЕООД при условие, че сумата за разпределение е в размер на 1230200 лв. (без включен в цената ДДС), са както следва: „К. България“ ЕООД – 4616,48 лв., „Трейд Е.“ ООД - 899690,60 лв., НАП – 323937,56 лв., а при условие, че сумата за разпределение възлиза на 1025166,67 лв. (след приспадане на дължимия ДДС от сумата 1 230 200 лева), са както следва: „К. България“ ЕООД – 4616,48 лв., „Трейд Е.“ ООД – 881787,36 лв. и НАП – 120134,43 лв. Произнасяйки се по основния правен спор, пренесен с въззивната жалба, апелативният съд е изяснил, че „даването вместо изпълнение“ е уредено в чл. 65 ЗЗД като самостоятелен вид договор между кредитор и длъжник, чиято цел е погасяването на едно облигационно задължение. Когато този договор предвижда вместо изпълнение на паричен дълг длъжникът да прехвърли на кредитора правото на собственост върху определена движима или недвижима вещ, този договор разкрива правно сходство с договора за покупко-продажба, като те се отличават само с оглед на тяхното основание: докато продажбата се сключва с acquirendi causa (с цел придобиване на право), то даването вместо изпълнение има погасителна цел. Въпреки тези различия обаче, когато при даването вместо изпълнение се достига до прехвърляне на недвижима вещ вместо изпълнение на паричен дълг, договорът за даване вместо изпълнение до голяма степен е сходен с договора за продажба. Доколкото продажната цена на процесния имот е уговорена да бъде платима на продавача по негова инструкция и делегация и за негова сметка на негови кредитори за погасяване на негови задължения, то е налице уговорено изпълнение на правни задължения на продавача към негови кредитори - вместо плащане. Според въззивния съд и двете съглашения - договорът за покупко-продажба и договорът за даването вместо изпълнение, обаче представляват погасителни способи, поради което и извършената възмездна транслативна сделка за погасяването на дълг на продавача „Агростор енд Трейд“ ЕООД е включена във фактическия състав, уреден в хипотезиса на чл. 216, ал. 1, т. 5 ДОПК - длъжникът е бил наясно, че спрямо него скоро могат да бъдат предприети принудителни действия по реда на ДОПК. В случая целенасочено той е предпочел доброволно удовлетворяване на няколко свои задължения - за сметка на публичния взискател (на фиска). Въззивният съд е съобразил и обстоятелството, че по делото е установено, че имотът, предмет на оспорената възмездна транслативна сделка, е обект и на реално обезпечение (ипотека), като тази привилегия за предпочитателно удовлетворяване в полза на ипотекарния кредитор предхожда тази на държавата, но от установеното от приетата СТЕ процесният недвижимия имот е продаден на цена, надхвърляща задълженията на ипотекарния кредитор. В този смисъл, уреденото в разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 5 ДОПК връщане би довело до увеличаване на сумата, която публичният взискател би получил при евентуално осребряване на имуществото на длъжника за погасяване на неговите публични задължения. При съвпадане на правните изводи на въззивния съд с правните съждения на първоинстанционния съд обжалваното съдебно решение е потвърдено. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Обобщени, първите шест материалноправни въпроси са от значение за установяване на действителната обща воля на страните, изразена в процесния възмезден транслативен договор, удостоверен в нотариална форма, както и относно тълкувателните способи, чрез които съдът следва да я разкрие. Те не са решени от въззивния съд в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС, вкл. и тази, цитирана от касатора - апелативният съд, след като е извършил систематическо, логическо и телеологическо тълкуване на релевантните клаузи в процесния договор за покупко-продажба, е приел, че „Агростор енд Трейд“ ЕООД е прехвърлил на „Ривис“ ООД правото на собственост върху процесния имот за продажна цена от 1265090 лв. без ДДС, платима на продавача по негова инструкция и делегация и за негова сметка на негови кредитори за погасяване на негови задължения, както следва: 1) сумата от 228454,44 лв. купувачът е платил по сметка на ЧСИ Н. Ж. за погасяване на задължения на продавача по изпълнително дело с взискател „К. България“ ЕООД; 2) сумата от 400 000 лв. купувачът е заплатил към момента на сключване на договора за покупко-продажба, удостоверен в нотариалния акт, по банкова сметка на „Трейд Е.“ ООД; 3) сумата от 500000 лв. следва да бъде заплатена след сключване на сделката по банкова сметка на „Трейд Е.“ ООД на две равни вноски, от които първата в размер на 250000 лв. ще бъде преведена от купувача в срок до 01.12.2019 г., а втората в размер на 250000 лв. ще бъде преведена от купувача в срок до 31.03.2020 г. и 4) с остатъка от продажната цена в размер на 136136 лв. продавачът и купувачът извършват прихващане на задължение на продавача към купувача. Съобразил е, че продажната цена на процесния имот е уговорена да бъде платима на продавача по негова инструкция и делегация и за негова сметка на негови кредитори за погасяване на негови задължения, поради което е налице уговорено изпълнение на парични задължения на продавача към негови кредитори - вместо плащане. Дали при осъщественото от въззивния съд тълкуване на действителната воля на страните в процесния предварителен договор, извършено по правилата на чл. 20 ЗЗД, респ. дали при анализа на събраните по делото доказателства апелативният съд е допуснал твърдяната в касационната жалба правна грешка, представляваща необоснованост на въззивното решение, касационният съд може да се произнесе само при разглеждане на релевираните касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след установяване на обстоятелството, че въззивното решение подлежи на касационен контрол при общата и специалните предпоставки, уредени в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК. Седмият и осмият правни въпроси не отговарят на специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като вложената в разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 5 ГПК нормативна воля е ясна, логично изразена и непротиворечива, поради което не се нуждае от изправително или разширително тълкуване, за да се достигне до нейния точен смисъл - недействителни по отношение на държавата са сключените (след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения) сделки, чрез които се прехвърля право на собственост върху вещи на длъжника с намерение да се погасят негови парични задължения (в случай че връщането на тези имуществени права в неговия патримониум би довело до увеличаване на сумата, която публичните взискатели биха получили при разпределение на осребреното имущество на длъжника). В хипотезиса на тази правна норма законодателят е включил всички правни способи, чрез които паричните задължения на длъжника към трети лица (извън държавата или общините) биха били изпълнени (прекратени) чрез възмездно прехвърляне на негови имуществени права, вкл. при даване вместо изпълнение по чл. 65 ЗЗД, делегация за плащане (респ. със задължение за плащане), овластяване на длъжника от кредитора да изпълни на трето лице (чл. 75, ал. 1, предл. 2 ЗЗД) и пр. Именно до този правен извод е достигнал и въззивният съд, изяснявайки, че в процесния възмезден транслативен договор страните по него са постигнали съгласие продажната цена на процесния имот да бъде заплатена на продавача и по негова инструкция и делегация, и за негова сметка на негови кредитори за погасяване на негови задължения, поради което е налице уговорено изпълнение на правни задължения на продавача към негови кредитори - вместо плащане. По изложените съображения въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП в полза на ответника трябва да се присъди сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС (съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото). Мотивиран от горното, Върховният касационен съд