Определение № 2486 от 26.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 917/2026 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба на „САМ 2017“ ЕООД срещу решение № 7542 от 11.12.2025г. по в.гр.д. № 13016/2024г. на Софийски градски съд. С въззивното решение е потвърдено решение № 13889 от 15.07.2024г. по гр.д. № 62071/2023г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от касатора срещу „Уайтстоун Кънстръкшънс С.А.“, акционерно дружество, регистрирано съгласно законодателството на Република Гърция, искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Претендирано е било заплащане на сумата от 19 370. 16 лева останало неплатено възнаграждение с ДДС по договор за подизпълнение от 02.03.2022г. с анекс, за което е била издадена фактура № [ЕГН]/04.04.2022г., със законната лихва за забава от 27.09.2023г. до окончателното плащане, както и 18 882. 92 лева обезщетение в размер на законната лихва (мораторна лихва с натрупване или лихва с капитализация) върху главницата, считано от 07.04.2022г. до 26.09.2023г. Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Насрещната страна „Уайтстоун Кънстръкшънс С.А.“ отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, че касационната жалба е неоснователна, но и недопустима. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е недопустима. Тя е подадена от надлежна страна, но срещу съдебен акт, който е изключен от касационен контрол. Въззивното решение е постановено по търговско дело с цена на исковете до 20 000 лева (10 225. 84 евро) и по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК то е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Характерът на делото като търговско е с оглед на неговия предмет – права, породени от търговска сделка по чл. 286, ал. 1 от ТЗ (сделка, сключена между търговци и свързана с упражняваното от тях занятие). Относим е предметът на делото - субективните права, заявени или отричани с предявения иск и тяхната парична оценка (чл. 68 от ГПК). Ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК касае всички оценяеми искове, независимо от правното основание, доколкото в ГПК или друг нормативен акт изрично не е разпоредено друго. Прагът на обжалваемост не зависи от евентуален порок на обжалваното въззивно решение. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съответно касационните доводи по чл. 281 от ГПК за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение се преценяват само по отношение на касационни жалби, които са допустими – редовни, подадени срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, в срок, от страна с правен интерес от обжалването. За редовността и допустимостта на касационната жалба касационната инстанция следи служебно, без да е обвързана от преценката на въззивния съд по чл. 285 и чл. 286 от ГПК, нито се изисква възражение срещу редовността и допустимостта на жалбата, направено от другата страна. В случая по допустимостта на касационната жалба насрещната страна изрично възразява. При изложеното касационната жалба на „САМ 2017“ ЕООД като недопустима подлежи на връщане по реда на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Образуваното касационно производство следва да бъде прекратено. Съгласно решение № 10 от 09.07.2026г. по к.д. № 5/2026г. на Конституционния съд на Република България (обн. ДВ, бр. 65/17.07.2026г.) е отхвърлено искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност в неговата цялост на чл. 280, ал. 3 от ГПК (обн. ДВ, бр. 59 от 2007г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 55 от 2026г.). Воден от горното съдът