Определение № 2018 от 16.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 624/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Димекс 2007“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] 8600, [улица], ет.2, ап.2 срещу решение № 109/08.12.2023 г. по в.т.д.№210/2023 на АС-Бургас, с което последният е отменил първоинстанционното решение № 216 от 10.07.2023 г., постановено по т.д. № 574/ 2021 г. на Окръжен съд Бургас, в частта, с която е „Меркурий - 64“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: област Бургас, [населено място] 8480 е било осъдено да заплати на „Димекс 2007“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], сумата от 16 650 лв., представляваща неустойка, съгласно Глава V, чл. 1 от сключения между тях на 10.07.2021 г. договор за покупко-продажба на пшеница и вместо това е отхвърлил предявения от „Димекс 2007“ ЕООД против „Меркурий - 64“ ЕООД иск за сумата от 16 650 лв., представляваща неустойка, съгласно Глава V, чл. 1 от сключения между тях на 10.07.2021 г. договор за покупко-продажба на пшеница и е потвърдил решение № 216 от 10.07.2023 г., постановено по т.д. № 574/ 2021 г. на Окръжен съд Бургас, в останалата част, с която е била отхвърлена исковата претенция на „Димекс 2007“ ЕООД против „Меркурий - 64“ ЕООД за сумата от 71 653,02 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от прекратяването на посочения по-горе договор от 10.07.2021 г. за покупко-продажба на пшеница, ведно със законната лихва върху претендирания размер главница, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Решението се обжалва и в съответната част за присъдените в тежест на касатора разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на това, че правните въпроси от значение за спора са разрешени в противоречие с посочените решения на ВКС по чл.290 ГПК като основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1, ГПК, както и че е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК. От страна на пълномощника на ответника по касационната жалба „МЕРКУРИЙ-64“ ЕООД е депозиран отговор на същата със изложени съображения за недопускане на касационно обжалване и неоснователност на КЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и исковете са с цена над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови въззивното решение, съдебният състав на АС-Бургас е изложил следните съображения: Предявени са обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.92 ЗЗД и чл.79, ал.1 ЗЗД, с които въззивникът - ищец е претендирал да бъде осъден въззивника - ответник да му заплати договорна неустойка за неизпълнение на задължение да се достави пшеница, в размер на 16 650 лв., както и сумата от 71 653,02 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от прекратяване на договора между страните едностранно от ответника, ведно със законната лихва върху главницата от 71 653,02 лв. от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане. Страните не спорят относно сключването помежду им на договор за доставка на пшеница, като, според съда, от неоспорената представена по делото фактура № 368 от 10.07.2021 г. става ясно съдържанието му: договорено е било предаването в собственост на въззивника - ищец на 500 000 кг пшеница КОД КН 10019900, при единична цена 333 лв. за тон и обща цена 166 500 лв. Установява се, че на въззивника - ищец е предоставено от склада на дружеството - ответник на два пъти до 20.07.2021 г. общо количество 70 940 кг пшеница. Купувачът не е заплатил в цялост цената по горецитираната фактура, като е направил две частични плащания от 50 000 лв. - на 19.07.2021 г., и 50 000 лв. - на 20.07.2021 г., по банков път. Ответникът -продавач се е позавал на това, че е уведомил съконтрахента си, че поради неполучено плащане на пълната цена по продажбеното правоотношение, разваля договора, няма да достави останалото количество пшеница, а надвнесени суми е върнал на купувача. Издадено е кредитно известие № 373 на 20.07.2021 г. за непредадено количество 429 060 кг на стойност 142 876 лв., върнати са общо 76 376,98 лв. с две преводни нареждания, представени в производството. Според въззивния съд, за да се обоснове дължимост на претендираната неустойка следва, на първо място, да се установи валидно уговорена неустоечна клауза между страните, а на следващо място - осъществяване на фактическия състав на неизпълнението, като основание за дължимост на неустойката. Ищецът е основавал правата си на договор за покупко - продажба на пшеница, на хартиен носител, датиращ към 10.07.2021 г., в Раздел V от който е постигнато споразумение по дължима между съдоговорителите договорна неустойка в размер на 10 % от стойността на сделката, при неизпълнение на някое от задълженията по договора. В производството пред първоинстанционния съд е била назначена и приета съдебна графологична експертиза, от заключението по която се установява, че договорът не е подписан от законния представител на дружеството - продавач. Ето защо,според съда, не може да се приеме, че клаузата за неустойка е резултат от съвпадащите волеизявления на страните по договора за продажба и представлява обвързваща ги договорна норма. Такава уговорка не може да се извлече от съдържаниетона издадената фактура, нито по делото има доказателства, които да обосновават извод, че страните конклудентно са валидирали подобна клауза или тя е инкорпорирана в приложими между тях общи условия. Ползването на бланка с типизирано договорно съдържание не отнема от валидността на този извод, доколкото автентичността на подписания частен документ почива на подписа. Доводи за приложението на чл.301 ТЗ пред първата инстанция не са изтъквани, поради което, като преклудирани не могат да се обсъждат на тази фаза на процеса. С оглед липсата на налична неустоечна клауза, съдът е счел за безпредметно да се изследва дали е настъпило условието за изплащане на неустойка. Следователно претенцията за заплащане на неустойка е неоснователна. По отношение на претенцията за вреди от договорно неизпълнение, се твърди от от страна на купувача по процесния договор „Димекс 2007“ ЕООД, че тъй като същият е встъпил в договореност на 13.07.2021 г. с трето лице - „АДМ България Трейдинг“ ЕООД за препродажба от негова страна на процесното зърно, и се е наложило да купи недоставеното му от продавача- ответник количество от трети лица, като е заплатил допълнително сумата от 71 653,02 лв., то същият следва да бъде обезщетен с тази сума от страна на неизправния продавач е „Меркурий - 64“ ЕООД. Според въззивния съдебен състав, при отсъствие на данни за договореност за нещо различно, приложение следва да намерят принципните положения, залегнали в правилата на чл.69 и чл.200 ЗЗД, както и чл.327, ал.1 и чл.319 ТЗ, предписващи, че изпълнение може да се иска веднага, а плащането на цената трябва да стане едновременно с предаването на вещта, на мястото, където то се извършва, а при търговската продажба - или при предаване на документите, които дават право на купувача да получи стоката, като купувачът следва да поиска предаване на стоката в разумен срок. Съдът е приел, че с издаването на фактурата на 10.07.2021 г. продавачът е изразил готовност да предаде цялото договорено количество незабавно, при явяване на купувача в неговия склад, като същевременно е очаквал незабавно плащане на пълната цена, доколкото липсват данни страните да са се споразумели изрично за плащане на части - чл.66 ЗЗД. По делото се установява, че на 19.07.2021 г. е извозено част от количеството продадена пшеница, а на 20.07.2021 г. друга част, като общото количество е 70 940 кг, т.е. само 14 % от продаденото. Плащания са извършени на 19.07.2021 г. и 20.07.2021 г. На 20.07.2021 г. договорът за продажба е прекратен с едностранно изявление на продавача и е издадено кредитно известие за надвнесените суми, което не се оспорва, че е връчено. От тези факти, според въззивния съд следва изводът, че развалянето на договора от продавача е правомерно, при прилагане на облекчената процедура по чл.201 ЗЗД, тъй като се установи, че повече от десет дни от сключването на договора купувачът не се е явил да получи продаденото зърно в цялост на мястото за изпълнение. Като неубедителни и неподкрепени от другите доказателства са преценени от въззивния съд показанията на свидетеля Д. относно заявена пред него от служители на дружеството - ответник причина за забавяне на доставката, а именно - необходимост да се прибере реколтата от рапица, преди тази от пшеница, а и самият свидетел е заявил недвусмислено, че е заинтересован да защити интересите на дружеството – купувач и ищец, чиито служител е сатози свидетел. С оглед гореизложеното, въззивният съд е приел, че не са ангажирани доказателства, че представител на купувача се е явил да получи цялата стока и това му е било отказано. Ето защо, според съда, доколкото договорната връзка е била правомерно прекратена, то неизпълнение от страна на продавача няма и той не дължи обезщетяване на вредите, които биха произлезли за купувача от недоставянето на пшеницата, поради което и този иск се явява неоснователен. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на ответниците по иска се сочат като обуславящи изхода по спора следните такива: 1 .Длъжен ли е въззивният съд да изложи съображения по наведените от страните доводи и представените доказателства/ във връзка с доводите на ищеца за приложението на чл.301 ТЗ/; 2. В кой момент следва да възрази търговеца в хипотезата на чл.301 ТЗ; 3. Дължи ли се неустойка по договор, чиито клаузи са потвърдени по чл.301 ТЗ, въпреки че подписът на страната е неавтентичен. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. Така формулираните и възпроизведени по-горе въпроси се отнасят изцяло до приложението на разпоредбата на чл.301 от ТЗ, според която когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Въззивният съд, обаче, изрично е приел, че доводи за приложението на чл.301 ТЗ пред първата инстанция не са изтъквани, поради което същите се явяват преклудирани и не могат да се обсъждат във въззивната фаза на процеса. В същото време липсва въпрос за това, кога настъпва преклузията на подобен довод и ВКС не разполага с процесуална възможност да извежда правен въпрос, който не е формулиран от подалата КЖ страна-така мотивите към т.1 от ТР1/2010 г. на ОСГТК/. По тези съображения въпросите за приложението на разпоредбата на чл.301 от ТЗ не се явяват обуславящи изхода по спора, с оглед на което и не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. От страна на подалата КЖ страна се сочат като очевидно неправилни изводите на съда за липса на неустоечна клауза, сключена между страните при положение, че страните са изпълнявали задълженията си по основния договор за продажба на пшеница, въпреки че същият в своята писмена форма не носи автентичен подпис на законния представител на дружеството – продавач. Подобни оплаквания не биха могли да се съотнесат към критериите, трайно възприети от различни съдебни състави на ВКС, при които съдебният акт би могъл да се квалифицира като очевидно неправилен. За да е налице очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2,пр.3 ГПК е необходимо съдебното решение да страда от особено тежък порок, установим от самия акт. Очевидна неправилност би била налице, когато съдът е приложил несъществуващ закон, или законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или е налице явна необоснованост в резултат на грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая, за да извърши проверка за основателността на конкретните оплаквания в КЖ, ВКС следва да разгледа спора по същество и подложи на нова преценка събраните по делото доказателства относно изпълнението на основния договор от страните и свързаността на това изпълнение с твърдяната за налична клауза за неустойка, което изключва очевидността на твърдените пороци на въззивния акт и предполага произнасяне по неговата правилност по реда на чл.281 т.3 ГПК, което е недопустимо във фазата по чл.288 ГПК. По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.2 предл.трето от ГПК за допускане на касационно обжалване. В полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските пред касационната инстанция в размер на половината от 3000 лева-договорено и платено възнаграждение/ договор от 15.03.2024 г. и списък по чл.80 ГПК/ за изготвяне на писмен отговор на КЖ, заедно с отделно уговорено задължаване за осъществяване на процесуално представителство пред ВКС или в размер на 1500 лева. С оглед изложеното, съдът