Определение № 431 от 23.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 447/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца „СИСТЕРА ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД, чрез процесуален представител, против Решение № 75 от 26.09.2022 г. по в. т. д. № 164/2022 г. на Апелативен съд – Бургас, в частта, с която е отменено Решение № 45 от 10.03.2021 г. по т. д. № 345/2019 г. на Окръжен съд – Бургас в частта, с която „СОК КАМЧИЯ“ ЕАД е осъдено да заплати на „СИСТЕРА ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД сумата, представляваща разликата над размера от 165 139, 63 лв. до размера от 187 093, 55 лв., която разлика представлява сбор от сумата 8 953, 92 лв. с ДДС - главница по фактури № 817/01.11.2018 г., № 837/03.12.2018 г. и № 849/02.01.2019 г. и сумата от 13 000 лв. - частичен иск за неустойка от общо 65 007, 25 лв., претендирани по договор № 47/12.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 08.07.2019 г. до окончателното й изплащане, вместо което исковете са отхвърлени като неоснователни. В касационната жалба на „СИСТЕРА ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД се поддържа, че атакуваното въззивно решение е недопустимо, а също така и неправилно, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, с оглед на което се иска неговото обезсилване, респективно – отмяната му, както и присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Допускането на касационното обжалване по жалбата на „СИСТЕРА ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД е обосновано с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран следният процесуалноправен въпрос, който според жалбоподателят е решен от въззивния съд в противоречие с Решение № 305 от 11.01.2013 г. по гр. д. № 674/2012 г. на ВКС, II г. о.: „Може ли въззивният съд да прави констатации, че ищецът не е доказал определени факти, за които носи доказателствената тежест в мотивите на решението си, в хипотеза, че с доклада на първата инстанция по чл.146 ГПК указания относно доказването на тези конкретни факти няма; не съставлява ли съществено нарушение на процесуалните правила хипотезата, когато въззивният съд прави констатация, че ищецът не е доказал основанието на своя иск поради недоказаност на конкретни факти, за които първата инстанция нито е изисквала доказателства, нито е давала указания на страната по чл.147 ГПК и не съставлява ли това процесуално поведение на съда нарушение на правото на защита на страната ?“. Допълнителната предпоставка по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за вероятна недопустимост на въззивния съдебен акт е обоснована с довода, че въпреки навременното и надлежно направено двукратно искане за произнасяне с неприсъствено решение, предвид наличието на предпоставки за същото, първата инстанция е постановила такова по същество на спора. В подкрепа на заявеното се сочи приетото с Решение № 157 от 29.11.2010 г. по т. д. № 262/2010 г. на ВКС, I т. о. Ответникът по касационната жалба „СОК КАМЧИЯ“ ЕАД в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, както и неоснователност на касационната жалба. Касационна жалба срещу същото решение е подадена и от ответника по спора „СОК КАМЧИЯ“ ЕАД, чрез процесуален представител, в останалата част, с която е потвърден първоинстанционният съдебен акт за осъждане на „СОК КАМЧИЯ“ ЕАД да заплати на „СИСТЕРА ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД сумата от общо 165 139, 63 лв., както и в частта, с която е отхвърлена частната жалба срещу Определение № 260312 от 09.05. 2022г. по т.д. № 345/ 2019 г. на Окръжен съд – Бургас. В касационната жалба на „СОК КАМЧИЯ“ ЕАД, се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и присъждане на направените разноски. Този касатор се позовава на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК без да формулира правни въпроси, твърди, че въззивното решение противоречи на множество цитирани актове на касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба „СИСТЕРА ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като обсъди становищата на страните, данните по делото и допустимостта на обжалването, констатира следното: Подадената от ищеца „СИСТЕРА ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕООД касационна жалба се преценява като процесуално недопустима. Заявените по спора претенции произтичат от неизпълнение на три различни търговски договора, които са предмет на самостоятелни искове, предявени за общо разглеждане в условията на обективно кумулативно съединяване. Цената на исковете, предмет на тази касационна жалба, са в размер от 8 953, 92 лв. - главница и 13 000 лв. за неустойка, дължими по Договор № 47/12.01.2018г. Същата не надхвърля законодателно определения праг от 20 000 лв. на необжалваемост на въззивните решения, предвиден в разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Следователно, касационното производство в посочената част е недопустимо, поради което касационната жалба срещу обжалваното решение на Бургаски апелативен съд в частта, с която исковете са отхвърлени, следва да се остави без разглеждане. Подадената от ответното дружествдо „СОК КАМЧИЯ“ ЕАД касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Предмет на тази касационна жалба е частта на въззивното решение, с която е потвърдено осъдителното първоинстанционно решение по претенциите, произтичащи от другите два договора между страните № 1050/19.01.2018 г. и № 1061/04.05.2018 г. По отношение на Договор № 1050/19.01.2018г. въззивният съд е приел, че е с предмет доставка на необходимото оборудване и изграждане на Електро и КИП и А на обект „Довеждащ водопровод и технологични съоръжения за термална вода от тръбен кладенец Р 70 край [населено място]” с оборудване „Сименс“ и интегриране към BMS на ДОЛ Радуга на базата на количествено стойностна сметка съгласно Приложение № 1 от договора (етап 1) и инсталация на доставеното оборудване и пускане в експлоатация (етап 2). Срокът на договора е съгласно линеен график, приложен към исковата молба, а цената му е в размер на 353 247, 50 лв. с ДДС, от които: 248 992, 95 лв. с ДДС за етап 1 и 104 254, 54 лв. с ДДС за етап 2, платими за всеки етап както следва: 50 % авансово в срок до пет работни дни от подписване на договора, 40 % в срок от 5 работни дни след подписването на приемо-предавателен протокол за съответния етап, остатъкът от 10 % в срок до тридесет дни от датата на приемо-предавателния протокол за въвеждане в експлоатация. Въз основа на представени подписани от страните приемо-предавателни протоколи от 27.07.2018 г. и от 23.08.2018 г., и от акт 1 от 23.08.2018г. съгласно образец 19, съдът е установил, че етап 1 е бил изцяло завършен. Също в срок били извършени строително-монтажните работи, подробно описани в Количествено-стойностната сметка, но неактувани, в размер на 46 726, 40 лв. с ДДС, като поради липсата на плащане съгласно условията на раздел VIII от договора етап 2 не бил завършен. Поради неизпълнение на задължението за заплащане съгласно условието на чл.1, т.1.2 от раздел VIII от договора, съдът е приел, че ответникът като кредитор е в забава и са налице предпоставките на чл.96 ЗЗД, съгласно които следва да понесе последиците от забавата си, респективно - да заплати частично престираното изпълнение по етап 2, от което задължение същият не може да се освободи, предвид липсата на доказателства за забава от страна на ищеца като изпълнител. За задълженията ищцовото дружество издало фактура № 725/01.02.2018 г. и получил авансово плащане за двата етапа в размер на 50 % от цената - 176 623, 75 лв. с ДДС. За етап 1, след приспадане на авансовото плащане от 124 496, 47 лв. с ДДС за етап 1 (50 % от стойността му), за ответника „СОК КАМЧИЯ“ ЕАД възникнало задължението по чл.266, ал.1 ЗЗД да заплати сумата 95 220, 94 лв. в срок от 5 работни дни след доставката и издаване на фактурата (40 % от стойността му), по издадената и изпратена проформа фактура № 1030/23.08.2018г., което задължение не било изпълнено. По третия сключен между страните Договор № 1061/04.05.2018г. е прието, че е с предмет разработване и внедряване на WEB базирано приложение мениджърска система за нуждите на „СОК КАМЧИЯ“ ЕАД, доставка и пускане в експлоатация на сървър за разработения софтуер, дисков масив с криптиране на информацията и ексчейнч сървър, съгласно техническо задание - приложение № 1 от договора, и обучение на техническия персонал на възложителя за работа и поддръжка на разработения софтуер и изградените съоръжения. Цената на договора е 109 812 лв. с ДДС, от които платими 50 % авансово в срок до пет работни дни от подписване на договора и 50 % в срок до 5 работни дни след подписването на приемо-предавателен протокол и предоставената от изпълнителя фактура, като „СОК КАМЧИЯ“ ЕАД заплатило авансово 54 906 лв. с ДДС. Въз основа на представените и подписани от страните приемо-предавателни протоколи съдът е установил изпълнението на възложеното по договора, поради което и на основание чл.266, ал.1 ЗЗД за ответника възникнало задължението за плащане. На 30 и 31 август 2018г. било проведено обучение на персонала на възложителя, за което бил съставен протокол от 31.08.2018 г. и издадена проформа фактура № 1031/29.08.2018 г. за остатъка от дължимата сума в размер на 54 906 лв. с ДДС. Съгласно договора, плащането следвало да се извърши не по-късно от 07.09.2018г. Въз основа на издадената проформа фактура с № 1061/04.05.2018г. съдът е приел, че за ответника „СОК КАМЧИЯ“ ЕАД на основание чл.266, ал.1 ЗЗД е възникнало задължение за заплащане на главница в размер на 54 906 лв. с ДДС и неустойка по т.2 от раздел XI „Отговорност при неизпълнение“, във вр. с т.1.2. от раздел VII „Цени и начин на плащане“ от договора - в размер на 5 490, 60 лв. за периода 08.09.2018г. - 30.06.2019г. Настоящият състав на ВКС намира, че по жалбата на ответното дружество „СОК КАМЧИЯ“ ЕАД не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е формулирал изричен правен въпрос, разрешен от въззивния съд и обусловил изхода на спора по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, по който касационният съд да се произнесе. Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване съдържа само оплаквания за неправилност на изводите за надлежно установено приемане на работата от възложителя, за недоказаност изпълнението на част от възложените работи, както и за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, които представляват основания за неправилност на атакуваното решение, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК Същите са относими към разглеждането на жалбата по същество и са извън предмет ана преценка във фазата по селекция на касационните жалби. Съгласно указанията на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на формулиран правен въпрос е достатъчна причина за недопускане на касационното обжалване, като ВКС няма правомощия да извлича въпроса по чл. 280, ал. 1 ГПК от съдържанието на жалбата и/или изложението, а касаторът сам следва да съобрази нормативно установеното различие между основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 281, т. 3 ГПК. По инкорпорираната в касационната жалба на „СОК КАМЧИЯ“ ЕАД частна касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е оставена без уважение частната жалба срещу Определение № 260312 по т.д. № 345/2019 г. на Окръжен съд – Бургас, постановено по реда на чл. 248 ГПК, също не са налице основания за допускане на касационно обжалване. В случая обжалвавнето е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК и е обусловено от предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, които не са налице поради липса на формулиран правен въпрос, обусловил решаващ за изхода на спора извод на въззивния съд, по който касационният съд да се произнесе, или довод за директния достъп до касация по чл.280, ал.2 ГПК. При този изход на спора по двете касационни жалби отговорност за разноски не следва да се разпределя. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК