Определение № 509 от 24.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4128/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. П. Ц. против решение № 642/03.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 440/2022 г. от 8-ми състав на САС. Ответникът по касационната жалба, Л. С., я оспорва с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.135 ЗЗД е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СГС. Съдът е приел, че на 22.12.2016 г. ищецът и първия ответник са сключили предварителен договор за покупко-продажба на имота, обект и на оспорената сделка, който е бил изменян неколкократно с няколко последващи допълнителни съглашения (анекси). Следователно, в патримониума на Л. С. е възникнало потестативното право с едностранно волеизявление, предявено съдебно - арг. чл. 19, ал. 3 ЗЗД, във вр. с чл. 124, ал. 3 ГПК, да иска от съда да бъде обявен този предварителен договор за окончателен. Прието е, че ищецът е придобил качеството на кредитор преди длъжникът да е прехвърлила притежаваното от нея право на собственост върху процесната недвижима вещ - на своята дъщеря чрез оспорената увреждаща сделка, сключена едва на 18.12.2017 г. Посочено е, че в настоящото съдебно производство е недопустимо да се разглеждат спорове относно възникването и съществуването на потестативното право, на което ищецът основава своята материална легитимация като кредитор по Павловия иск. Прието е, че процесната отчуждителна сделка, с която ответникът се е разпоредила с притежаваното от нея право на собственост върху процесната недвижима вещ в полза на втория ответник, представлява увреждащо кредитора действие, тъй като по този начин тя е затруднила придобиването правото на собственост върху този имот от приобретателя по предварителния договор, дори и чрез предявяване на конститутивен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Тъй като увреждащата сделка е безвъзмездна (договор за дарение), с аргумент от обратното основание от разпоредбата, уредена в чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, съдът е приел за ирелевантно дали третото лице, с което длъжникът е договарял, е притежавал субективни представи за обстоятелството, че другата страна по сделката е титуляр на парично или непарично задължение, като с акта на разпореждане той намалява своя патримониум и създава затруднение за придобиване на правото на собственост върху недвижимата вещ, предмет както на предварителния договор, така и на оспорената транслативна сделка. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. Сочи се правен въпрос, свързан със задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи мотиви защо определя доказателства по делото като недостоверни. Сочи се и въпрос относно преклудиране на искания за доказателства и процесуалните действия на първоинстанционния съд в тази насока. Тези въпроси се поставят във връзка с липсата на събрани според касатора доказателства за наличието на знание от страна на приобретателя по атакуваната сделка относно увреждането, както и на твърдения за липса на указания в тази насока с доклада на първоинстанционния съд. Във въззивната жалба липсват оплаквания във връзка с непълнота на доклада на първоинстанционния съд, като исканото с жалбата доказателство не е във връзка с липса на знание от страна на приобретателя по атакуваната сделка относно увреждането, а за други обстоятелства, поради което за въззивния съд не е възникнало задължение да изготвя доклад, при липсата на оплаквания в тази насока. За да приеме наличието на знание за увреждането от страна на втория ответник, съдът не се е позовал на събрани по делото доказателства, а на извод, следващ от разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, доколкото се касае за безвъзмездна сделка /при това с низходящ/. Въпросите за липса на доказателства в тази насока, както и на указания от страна на първоинстанционния съд са неотносими към изводите на въззивния съд относно наличието на тази предпоставка за основателността на предявения иск по чл.135, ал.1 ЗЗД. Сочи се основанието по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност, като основание за допускане до касационно обжалване, но не се сочат конкретни факти и обстоятелства по делото и изводи на съда в тази насока, които да доведат до извод за наличие на очевидна неправилност. С оглед изхода на спора пред ВКС, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 1500 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща заплатено от страната адвокатско възнаграждение. Водим от горното, състав на ВКС