Определение № 127 от 28.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4480/2014 г.

Производството е по чл.248 и чл.251 ГПК. Образувано е по молба вх.№9682/06.11.2014г. на [фирма] за допълване на постановеното определение по чл.288 ГПК №544/17.10.2014г. по гр.д.№4480/14г. на ВКС, І ГО в частта за разноските, както и по молба вх.№1040 от 28.01.2015г. на Л. П. К. за тълкуване на същото определение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: По молбата за присъждане на разноски: Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна. Основното производство по настоящото дело е образувано по касационна жалба на Л. П. К. срещу решението от 19.02.14г. по гр.д.№10077/12г. на Софийски градски съд. С определение №544 от 17.10.2014г. по настоящото дело касационното обжалване не е допуснато. С оглед изхода на делото в касационната инстанция, на ответника в производството [фирма] се дължи присъждане на сторените разноски, които са поискани своевременно с отговора на касационната жалба. Такова присъждане не е постановено в определението по чл.288 ГПК, затова молбата за допълване на това определение по реда на чл.248 ГПК се явява основателна. Видно от представеното по делото преводно нареждане № 121PMOU0030 от 29.04.2014г. на Ю. България, молителят е заплатил на адвокатско дружество Б., Д. и М. сумата от 1200лв. във връзка с осъществяваната от адв.М. правна защита по делото. Не е направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК, поради което няма основание за намаляване на тази сума. Предвид изхода на делото, това възнаграждение следва да бъде заплатено от насрещната страна – Л. К.. По молбата за тълкуване на определението по чл.288 ГПК. С определението по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на решението от 19.02.14г. по гр.д.№10077/12г. на Софийски градски съд. Изложени са съображения, че жалбоподателката не е поставила правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, а само общи оплаквания по чл.281 ГПК за неправилност на въззивното решение; че не е посочила или представила съдебна практика, на която решението да противоречи, нито пък се е позовала на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Прието е също, че обжалваното въззивно решение е съобразено с практиката на ВКС по прилагането на материалния закон – ТР №1/17.05.1995г. и ТР №6/10.05.2006г. на ОСГК на ВКС. Така изразената воля е ясна и не се нуждае от тълкуване. Съставът на ВКС не се е произнасял по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който волята му би могла да остане неразбрана, а само е констатирал липсата на предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,