Определение № 490 от 04.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1382/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 30.12.2011г. по гр.д.№8105/2010г. на ГС София в частта му, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.537, ал.2 ГПК. Жалбоподателите С. В. Б. и Д. Г. Б., чрез процесуалния си представител поддържат, че с обжалваното решение е даден отговор на правни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд е недопустимо. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично решение от 14.12.2009г. по гр.д.№13102/2008г. на РС София е отхвърлил иска на С. и Д. Б. за отмяна на нотариален акт №105/2006г., с който е извършено дарение на недвижим имот с данъчна оценка 652,70 лева. Със същото решение съдът е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.124 ГПК и е отхвърлен иск с правно основание чл.26 ЗЗД. Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба на 19.03.2012г. в частта му, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт №105/2006г., с който е извършено дарение на недвижим имот с данъчна оценка 652,70 лева. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че производството по жалбата е недопустимо. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК/ изм. ДВ.в. бр.100/2010г., в сила от 21.12.2010г./ предвижда, че решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева не подлежат на касационен контрол. Тъй като в случая цената на иска по чл.537, ал.2 ГПК е 652,70лева, т.е. е под 5000лева, то касационното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено. Предвид изложените съображения, съдът