Определение № 134 от 21.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2125/2013 г.

ВКС21.05.2013 г.докладчик Маргарита Соколова

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 3847 от 27.12.2012 г., подадена от Р. Д. Д., Х. Д. К., М. Д. К., П. Б. К., М. П. К. и Ц. П. К. срещу въззивното решение № 387 от 20.11.2012 г. по в. гр. д. № 548/2012 г. на Благоевградския окръжен съд. ОСЪЖДА Р. Д. Д., Х. Д. К., М. Д. К., П. Б. К., М. П. К. и Ц. П. К. да заплатят на М. К. М., М. Й. К., Т. Й. М. - К., С. Й. С., Т. К. Я., М. С. Т. и К. С. М. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 550 /петстотин и петдесет лв./ лева. ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2125/2013 г. по описа на Върховния касационен съд на РБ, I-во г. о. Определението може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок от получаване на съобщенията. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 387 от 20.11.2012 г. по в. гр. д. № 548/2012 г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено решение № 2199 от 13.05.2010 г. по гр. д. № 798/2008 г. на Районния съд [населено място], с което е отхвърлен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване на установено, че към момента на образуване на ТКЗС недвижим имот, съставляващ нива /харман/ в м. «О.» в землището на [населено място], с площ 0.500 дка, при посочени съседи, е бил собственост на Д. Н. К., починал на 21.12.1974 г. Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от Р. Д. Д., Х. Д. К., М. Д. К., П. Б. К., М. П. К. и Ц. П. К. - ищци по делото, които искат то да бъде отменено като неправилно. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК. Ответниците по касация М. К. М., М. Й. К., Т. Й. М. - К., С. Й. С., Т. К. Я., М. С. Т. и К. С. М. са подали писмен отговор със становище за недопустимост на касационното обжалване предвид цената на предявения иск, евентуално - за недопускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при проверка по допустимостта на касационното обжалване, намира, че касационната жалба е подадена срещу неподлежащ на по-нататъшен инстанционен контрол съдебен акт. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 100 от 2010 г. /в сила от 21.12.2010 г./, приложима в разглеждания случай по аргумент на обратното основание от пар. 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г./, въвежда като условие за допустимост на касационното обжалване цена на иска за граждански дела над 5 000 лева. Моментът, към който се определя цената на иска, е този на подаване на исковата молба. Предявеният в случая иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е установителен иск за собственост към минал момент. Приложима за него е разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК /от 2007 г., при действието на който, на 30.12.2008 г., е подадена исковата молба/. Съобразно тази норма и видно от представеното по гр. д. № 798/2008 г. на Районния съд [населено място] удостоверение № 11.00-36/1 от 23.01.2009 г. на [община] за данъчна оценка /л. 33/, цената на иска е 3 250.00 лева. С оглед на тези данни касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство - да се прекрати, при условията на иззета компетентност, тъй като въззивният съд не е изпълнил правомощията си по чл. 285 ГПК за проверка на редовността й. При този изход на делото и с оглед заявеното искане, на ответниците по касация следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 550 лева по договор за правна защита и съдействие серия АВ № [ЕГН] от 11.02.2013 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Цитирани разпоредби

8