Определение № 2861 от 04.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1724/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. „Ви ен тийм“ ООД чрез управителя В. Я., представляван от адв. В. С. обжалва определение № 1563/12.06.2024 г. и в двете му части, както в частта, с която е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решението на въззивния съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение № 159 от 05.04.2023 г. ,ОС – Варна, по т.д. 758/21 г. е признато за установено по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че сумата от 19 958,94 лв, представляваща дължима наемна цена за периода от 01.01.2020 г. до 31.01.2021 г. сумата от 1256,42 лв, представляваща сума за консумативи и ТБО за периода от м. юни 2020 г.до 28.06.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и сумата от 10 942,06 лв, представляваща неустойка за забава, начислена на основание чл. 27 от договора върху дължимите наем и консумативи и ТБО от 8.6.2021 г. до 29.06.2021 г., за които вземания била издадена заповед по чл. 417, ал. 1 от ГПК, така и в частта, с която не е допуснато до касационно обжалване решението на въззивния съд, в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение е признато за установено на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, че „Ви ен тийм“ ООД дължи на „Военни клубове и военно-почивно дело“ по сключен между тях договор № Н1 от 19.02.2018 г. за обект киносалон, находящ се във Военноморски клуб Варна сумата 38 732,66 лв, представляваща неустойка за неизпълнена инвестиционна програма за 2018 г, 2019 г, 2020 г., начислена на основание чл. 22, ал. 4 от договора, ведно със законната лихва върху същата, считано от 29.06.2021 г. до окончателното изплащане, за която сума била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Излага съображения, че делото е било разгледано като търговско. Излага съображения, че в процеса е твърдял, че договорът за наем е унищожаем. Посочено е, че с оглед доказателствата по делото вероятно противопожарната система също не била годна. Обектът бил негоден вероятно още от построяването му. Така в проведено на 19.03.2023 г. съдебно заседание наемателят бил узнал, че наетият обект не отговаря на противопожарните изисквания. След като това било установено към този момент, то било ясно, че не е било посочено при сключване на договора за наем. Поради това, че съществувала невярна представа за наеманата вещ, то сделката била унищожаема. Това водело до очевидна неправилност на въззивното съдебно решение. Налице била хипотезата на чл. 302 от ТЗ за наемателя. Счита, че след като неустойката от договора за наем била причина делото да се разглежда по реда на глава 32 от ГПК, то и правопораждащия иск за наем също бил търговски спор, който обуславял разглеждането на претенцията за неустойка, без оглед размера на наема. Освен това систематическото и граматическото тълкуване на чл. 417, ал. 1 и чл. 422 от ГПК следвало, че претенцията и искът за вземането не били множество вземания. Ответникът ИА „Военни клубове и военно-почивно дело“, представлявано от И. К. чрез юрисконсулт Х. А. оспорва частната жалба. Излага съображения относно недопускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е допустима, подадена в предвидения от закона срок, срещу акт, подлежащ на обжалване. Съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 от ГПК когато определението е преграждащо подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС. Такъв е характерът на определението, с което е оставена без разглеждане частично касационната жалба на „Ви ен тийм“ ООД срещу решението на въззивния съд, като е прието, че е налице ограничението за касационно обжалване, предвидено в чл. 280, ал.3, т. 1 от ГПК. В частта, с която съставът на ВКС се е произнесъл по реда на чл. 288 от ГПК и не е допуснал касационно обжалване на въззивното съдебно решение, актът, който е постановен не подлежи на касационно обжалване, тъй като с него е разгледана касационната жалба относно допускане или недопускане на касационно обжалване. След постановяване на този акт, решението влиза в законна сила и не може да се приеме, че определението е преграждащо. То не подлежи на преразглеждане и контрол. В тази част частната жалба е недопустима. Необжалваемостта на акта произтича изрично от нормата на чл. 296, т. 3, пр.1 от ГПК. В частта, с която касационната жалба не е допусната до касационно обжалване, определението не подлежи на обжалване и подадената в тази част частна жалба следва да се остави без разглеждане. Определението няма да подлежи на последващо обжалване, предвид посочената произтичаща от закона необжалваемост. По отношение на изложените доводи за неправилност на определението, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба подари това, че цената на иска е под 20 000 лв и делото е търговско по своя характер, следва да се посочи, че с оглед спора между търговско дружество и ИА „Военни клубове и военно почивно дело“, делото е търговско по своя характер. Спорът между страните е свързан с договор за наем, който не е абсолютна търговска сделка, но с оглед извършването на търговска дейност от страна на наемателя, на основание чл. 286, ал. 1 от ТЗ, сделката е търговска. Съответно и спорът е търговски и именно поради това подлежи на разглеждане и е разгледан по реда на гл. XXXII. Предвид обективното кумулативно съединение на искове, изводите на състава на ВКС относно необжалваемост на въззивното съдебно решение поради ограничението, въведено с чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, са правилни. Нормата предвижда обективни критерии за ограничаване обжалването пред касационната инстанция, видът на делото и цената на иска. Видно от данните по делото цената на иска относно наемна цена е в размер на 19 958,94 лв, т.е. под предвидения праг за търговски дела от 20 000 лв. и за сумата 1 256,42 лв. За определяне допустимостта на иска от значение е цената на всеки обективно кумулативно съединен иск, а не сбора от цената на всички искове. Предвид обективно съединените искове, които са под 20 000 лв, е налице необжалваемост на постановеното решение на въззивния съд. Не може да се приеме, че жалбоподателят е бил ограничен в достъпа си до съд. Дори да се приеме, че защитата се осъществява по отношение на притежаваното право на собственост върху дружествен дял от всеки от съдружниците в дружеството, то не може да се приеме, че е налице ограничение в правото на достъп до съд, в нарушение на чл. 6 от ЕКЗПЧОС. Ограничението на достъпа до касационно обжалване, с оглед цената на иска, не може да представлява ограничение на правото на достъп до съд. Липсва нарушение след като е осъществена защита в двуинстанционно производство по съществото на спора. Касационното обжалване е подчинено на предвидените в закона и посочени по-горе ограничения. Това ограничение, с оглед цената на иска, е въведено със закон, допустимо и пропорционално и според практиката на ЕСПЧ. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България