Определение № 50143 от 17.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 892/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. П., подадена чрез адв. В. М., срещу решение №123/19.11.2021 г. по гр.д.№1274/2021 г. на Окръжен съд Стара Загора /поправено с решение №26/03.02.2022г. по същото дело/, с което е потвърдено решение №41/22.04.2021г. по гр.д.№3228/20г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което на основание чл.422 ГПК е признато за установено, че М. П. дължи на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД сумата 5219,71 лв., представляваща неизплатено задължение за начислено като изразходвано количество вода по реда на чл.37 от Наредба №4/2004г. на МРРБ с протокол за констатирано нарушение за осъществено незаконно присъединяване към ВиК мрежата, ведно със законната лихва, считано от 17.02.2020г. /датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане, както и сумата 39,15 лв., представляваща лихва върху главницата за периода 09.10.2019г. – 28.11.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№780/20г. по описа на РС Стара Загора. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт, обосновани със съображения, аналогични на поддържаните такива по същество пред двете инстанции – че тръбата с кран преди водомера е монтирана от служители на ищеца преди 25 години по съображения за целесъобразност; че ползувателят на услугата не е извършвал нито противоправно, нито виновно деяние,, поради което фактическият състав на чл.45 ЗЗД е неприложим; че Наредба №4/2004г. не намира приложение, тъй като няма обратно действие към момента, когато е била изграждано отклонението. С касационната жалба се прави искане за отмяна на решението на СтЗОС и отхвърляне на предявения срещу касатора иск. В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, която счита за осъществена с въпросите:1. Има ли обратно действие Наредба №4/14.09.2004г.; ако няма – целия механизъм на изчисляване на „потребената“ и неотчетена вода ще се явява ли неправилен и следва ли да се приема? и 2. Може ли ищецът да се позовава на фактичаския състав на чл.45 ЗЗД, поради негови предходни фактически действия, за които в този времеви период е нямало забрана /в случая изградено от същия отклонение/? Счита,че отговорите на тези два въпроса биха били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, подкрепяйки това си твърдение с доводи, изведени от осъществилите се според него обстоятелства. Позовава се и на основанието за допускане по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът „Водоснабдяване и канализация“ЕООД, в подаден чрез адв.А. С. писмен отговор, е изразил становище за липса на обосновани от касатора предпоставки за допускането на касационния контрол и за неоснователност на изложените по същество оплаквания за неправилност на въззивния акт. Моли молбата за допускане до ксационно обжалване да не бъде уважавана, евентуално - решението на окръжния съд да бъде оставено в сила. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението си, съставът на Старозагорски окръжен съд е приел за безспорно,че ответникът е титуляр на открита при ищеца партида за вода №004000341 в [населено място], общ.Стара Загора и собственик на имота, за който е открита, представляващ къща с двор. Приел е за неоснователни направените от ответника-въззивник възражения,че не е извършил незаконно присъединяване към мрежата с монтиране на тръба с кран преди водомера, установено с констативен протокол, съставен на 02.10.2019г., както и,че тази тръба е поставена от служители на ищеца преди повече от 25 години. Като се е позовал на свидетелските показания, събрани в хода на производството пред първата инстанция, както и на заключението на техническата експертиза, съдът е намерил за установено по категоричен начин,че функцията на монтираната преди водомера тръба не е за обезвъздушаване, каквото твърдение ответникът е поддържал при защитата си срещу иска. Приел е,че се касае за незаконно присъединяване, доколкото ответникът не е доказал обратното – че поставянето на тръбата е в съответствие с предвидения в Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи ред. Позовавал се е на практика на съдилищата, с която при сходни случаи се приема,че при незаконно присъединяване към водоснабдителната система на ВиК отношенията между потребителя и оператора на услугата се уреждат съобразно чл.37 от посочената наредба, според която съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведени и пречистени количества води се изчисляват по реда на чл.35 ал.6 от наредбата за едногодишен период, освен ако се докаже,че периодът на продължаване на нарушението е по-малък. Съставът е посочил,че изграждането на незаконно отклонение от мрежата по характера си е деликт, ако извършителят или възложителят на работата има вина, но за ангажирането на отговорността на потребителя при констатирани нарушения на реда за водоснабдяване в имота му не е необходимо да се установява кой и при какви обстоятелства ги е извършил, доколкото поради спецификата на услугата потребителят има общо задължение да се грижи и отговаря за правомерното водоснабдяване на обекта си, а вината се предполага до доказване на противното. Тъй като в случая ответникът не е опровергал със съответни доказателствени средства презумпцията за вина, съдът е приел,че поведението му, изразяващо се в допускане съществуването на незаконно присъединяване към ВиК мрежата, с която се водоснабдява имотът му, осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане. За да установи правилно ли операторът е начислил дължимата в този случай сума за незаконно ползваната услуга, съдът е взел предвид заключението на вещото лице, в което направените според посочения в чл.35 ал.6 от наредбата начин изчисления съответстват на сумата, за която е издадена заповедта за изпълнение.По тези съображения е формиран и крайният извод на съда за основателност на предявения срещу касатора иск. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Същите следва да бъдат от правно естество и разрешаването им да има общозначим характер, а не да касаят пряко фактите по конкретното дело и извършената от съда тяхна преценка, тъй като в този случай въпросът би бил по правилността на решението, която е предмет на разглеждане при осъществяването на дейността на касационната инстанция след допускането на решението до касационен контрол. Формулираните от касатора въпроси не отговарят на общия критерий за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК. Първият от тях не е разрешен по обуславящ изхода на делото начин от въззивния съд, който не се е позовал на обратно действие на наредбата. Приложимостта на разпоредбите ѝ е преценена към момента на констатиране на нарушението, което е станало през 2019г., когато наредбата е била приета и действаща. Вторият въпрос е изцяло по правилността на решението на въззивния съд, доколкото се основава на конкретни наведени в хода на делото твърдения, подлежащи на доказване в процеса. Тъй като и двата въпроса не покриват характеристиките на правни по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме,че общата предпоставка за допустимост не е осъществена. Не може да бъде направен извод за наличие и на евентуално сочената допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно дадените в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В изложението си касаторът е цитирал законовия текст формално и бланкетно, без да излага конкретни доводи за необходимост от тълкуване по причините и с целите, посочени по-горе. Не се констатира и основанието за осъществяване на селекцията поради очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт. Не всяка форма на неправилност може да обоснове прилагането на критерия по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. За да е очевидно неправилно решението следва да страда от такъв особено тежък порок, който е установим изначално от прочита на съдебния акт, без да се налага извършване на допълнителна проверка според събраните доказателства и извършените процесуални действия от съда и страните. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона обратно на неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга форма на неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол. Твърдението за наличие на очевидна неправилност също не е обосновано от касатора в представеното от него писмено изложение с аргументи в посочения смисъл, за да би могъл да бъде направен извод за приложимост на наведеното основание. Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на атакуваното пред Върховен касационен съд въззивно решение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение