Определение № 13091 от 28.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11692/2023 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд София – град и Административен съд Варна относно местно компетентния съд, който следва да разгледа жалбата на В. Костина гражданка на Украйна с предоставена временна закрила в Република България ЛНЧ [номер] действаща лично и като законен представител на детето У. Костина чрез адв.Желев подадена срещу Заповед № ЗСПД/Д-В/28381 от 20.10.2023 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна. Жалбата на Костина е подадена до Административен съд Варна, където е образувано адм. дело № 2489/2023 год. по описа на същия съд. С Определение № 3358 от 23.11.2023 год. постановено по адм. дело № 2489/2023 год. по описа на Административен съд Варна на основание чл. 135, ал. 2 от АПК производството е прекратено като същото е изпратено по подсъдност на приетия за компетентен съд по правилата на чл. 133 от АПК – Административен съд София град. С Определение № 10715 от 05.12.2023 год. постановено по адм. дело № 11459/2023 год. Административен съд София-град намира, че не е местно компетентен да разгледа спора, поради което изпраща делото на Върховния административен съд за определяне на местно компетентния съд. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, като прецени доказателствата по делото и актовете на съдилищата по спора за подсъдност и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, прие за установено следното: Жалбоподателката е лице, на което е предоставена временна закрила. Единственият известен и предоставен по делото адрес е този посочен в нейната регистрационна карта, издадена от Държавната агенция за бежанците, а именно гр.Варна, [адрес]. Не са събрани доказателства за наличие на постоянен адрес. Първоначалната редакция на АПК от 2006 год. уреждаше местната подсъдност съобразявайки се само с района, в който е седалището на органа издал оспорения административен акт. Последващите изменения на тези разпоредбите обаче са в насока съдебните спорове да се разглеждат по постоянния или настоящия адрес или седалището на жалбоподателя, с цел удобство на гражданите, а не на администрацията. Макар в настоящата редакция на чл. 133, ал. 1 от АПК да не присъства настоящия адрес като критерий за подсъдността, в конкретния казус той е единственият наличен такъв, а освен това съвпада със седалището на органа, който е издал оспорения административен акт. Освен това следва да се има предвид и нормата на чл.84 от ЗУБ, който се явява специален закон в настоящия случай, която определя подсъдността по ЗУБ по настоящ адрес по регистрационна карта. От друга страна следва да се държи сметка и на §1, т.5, б.ж от ДР на ЗЗДет досежно “други обстоятелства имащи отношение към детето” включени в понятието най-добър интерес на детето и като се вземе предвид, че в случая се касае за отказ по Закона за социалното подпомагане, то образуваното производство следва да се разгледа от най-близкия съд по настоящ адрес на детето и законния му представител вписан в регистрационната карта съгласно чл.44, ал.1, т.11 от ЗУБ, а именно Административен съд Варна. По изложените съображения местно компетентен да разгледа жалбата се явява Административен съд Варна, поради което по повдигнатия спор за подсъдност делото следва да бъде изпратено за разглеждане на този съд. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение