Определение № 46 от 01.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 690/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ИВ ТУР” ООД срещу решение № 260095/25.11.2020г. по в.т.д. № 477/2020г. на Апелативен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 380/19.06.2020г. по т. д. № 1145/2016г. на Окръжен съд –Варна за отхвърляне на предявените по реда на чл. 422 ГПК от „ИВ ТУР” ООД срещу „ДИЛОВ ИНВЕСТ” ЕООД искове за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по заповед за незабавно изпълнение № 2859/01.06.2016г. по ч.гр.д. № 6034/2016г., както следва: 33137,23 лева с ДДС (левова равностойност на 14 119 евро с ДДС), представляваща незаплатена цена (годишна такса) за 2014г. по договор от 01.03.2012г. за управление и поддръжка на общите части на сграда в режим на етажната собственост, в апартаментен хотел „Ялта” - „Жилищен комплекс от затворен тип” от 01.03.2012г., с нотариална заверка на подписите под рег. № 1413 от 01.03.2012г. по описа на нотариус Б. В., с район на действие РС-гр.Варна, рег. № 124 на Нотариалната камара на Република България, ведно със законната лихва върху вземането от подаване на заявлението по чл.417, т.З от ГПК на 31.05.2016г. до окончателното плащане и дружеството е осъдено да заплати на ответника 1750 лева. Касаторът иска отмяна на въззивното решение, като неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди, че в нарушение на процесуалния закон - чл.236, ал.2 от ГПК, въззивният съд не е изложил никакви мотиви по съществото на спора. Същевременно, намира за неправилни мотивите на въззвния съд, че доколкото с решение № 122 от 06.11.2019 г. по т.д. № 1830/2018 г. на ВКС, I т.о., договорът, послужил за основание на иска, е обявен за нищожен, вземането на ищеца за незаплатена цена (годишна такса) за 2015г. по фактура №1000000030/13.07.2016 г. за поддръжка и управление на апартаментен хотел „Ялта”, е лишено от основание. Счита, че въззивният съд неправилно е приел, че с влязлото в сила решение на ВКС е разрешен въпроса относно действителността на договора, тъй като основанието, на което се е произнесъл съда в решението - липса на „жилищен комплекс от затворен тип“, е различно от наведеното в производството по иска по чл. 422 ГПК основание - установяване дължимост на заплащане на възнаграждение /такса/ за поддръжка, ремонт и управление на вътрешните и външни общи части на ЕС за 2014г., съгласно издадена фактура. Излага становище, че със СПН е решен само спорът относно наличието или не на жилищен комплекс от затворен тип, но не и спорът относно вземането на взискателя за такса поддръжка за 2014г., съгласно издадената фактура. Поддържа, че искът за нищожност на договор по своя характер е установителен и неговият предмет е различен от положителния иск за установяване съществуване на вземане от реално изпълнение на всички дейности, договорени за извършване на поддръжка и управление на общи части на апартаментен хотел “Ялта”, като ищцовото дружество е доказало изпълнение в цялост и заплащане на разходите за тази дейност. Сочи се, че изискуемостта на вземането на „Ив Тур” ООД произтича изначално от наличието на клауза по т. IX от нотариалния акт за суперфиция, което е наведено и с исковата молба, и с въззивната жалба, но не било обсъдено от въззивния съд. Твърди се, че разпоредбата на чл.2 от ЗУЕС е диспозитивна, а не императивна, тъй като с нея се дава определение за формата на договора за управление на общите части на сгради в режим на ЕС, разположени в затворен комплекс, но същата не създава забрана за сключване на договор за възлагане на управление на общите части, в случаите, в който не е налице комплекс, нито със сключването и/или изпълнението по такъв договор се преследва забранен от закона резултат. Пояснява, че специфичният предмет на договора по чл.2, ал. 1 от ЗУЕС се концентрира върху задълженията, поети от собственика на индивидуалния обект и инвеститора, респ. - въвеждането на особен режим на управление на общите части на жилищен комплекс от затворен тип. Поддържа, че тази цел не изчерпва съглашението в цялост, тъй като в договора се съдържа и насрещна воля на страните за възлагане, съответно изпълнение на определени услуги, изчерпателно изброени в договора, част от които са осигуряване на пропускателен режим; заплащане на такса за поддръжка на асансьорна уредба; почистване на общите части на комплекса; озеленяване; организиране, извършване и контролиране на всички необходими поправки и дейности, свързани с поддръжката на общите части на комплекса; поддържане на едногодишни и многогодишни цветя и др.растения, извършване на разходи по общо почистване и снегопочистване на прилежащите към сградата площи и др. Според касатора, извършването на услуги от посоченият вид не е ограничено със специални изисквания на закона по отношение на собствеността или статута на вещите, върху които изпълнителят се задължава да въздейства. Напротив - такава услуга е допустимо да се осъществява по отношение на всякакви обекти, предназначени по естество или по воля на собствениците им за общо ползване дори и от трето за етажната собственост лице. Същевременно касаторът намира за безспорно доказано със заключението по ССчЕ, че ищцовото дружество е извършило разходи по всяка една от дейностите, предмет на договора, а с гласните показания на разпитания свидетел ищецът е доказал осигурената от „ИВ ТУР” ООД организация на дейността му по изпълнение на договора - посредством наетите от дружеството лица и/или отделни контрагенти за дейности по охрана със СОТ; почистване на басейна; поддръжка на асансьори; наети лица по трудови правоотношения за осигуряване на почистването на общите части, зелените площи, техническа поддръжка и контрол на достъпа. Всички разходи за целогодишната поддръжка па сградата били заплащани от „Ив ТУР” ООД. Ответникът по жалбата и по делото, „Дилов Инвест” ЕООД депозира отговор на касационна жалба, с който заявява, че не са налице основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение, съответно намира жалбата за неоснователна. Претендира направените по делото разноски, като прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалвания акт, апелативният съд е взел предвид следното: Пред Окръжен съд–Варна е бил предявен по реда на чл.422 вр.чл.415 ГПК установителен иск от ищеца „ИВ ТУР“ ООД срещу „ДИЛОВ ИНВЕСТ“ ЕООД за установяване спрямо ответника, че същият дължи на ищеца сумите: 33 137.23 лева неплатена цена /годишна такса/ за управление на общи части на сграда в режим на ЕС за 2014г. по фактура № 25/01.05.2016г., дължими съгласно раздел II, чл.51 от договор за управление на общи части в ЕС в апартаментен комплекс Ялта от 01.03.2012г., с нот. заверка на подписите, с падеж на задължението 30.06.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 31.05.16г. до окончателното заплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №6034/2016г. на ВРС - рег.№2859/01.06.2016г. С решение № 122/06.11.2019г. по т.д. № 1830/2018г. на I т.о. на ВКС е отменено изцяло решението по в.т.д. № 52/2018г. на Апелативен съд -Варна, с което е потвърдено решение N 0-724/06.11.2017 г. по т.д. №1559/2016г. на Окръжен съд-Варна за отхвърляне на предявения по реда на чл.422 ГПК установителен иск, както и насрещния иск за нищожност на договора, и е прогласена от ВКС на основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД нищожността на договора за поддръжка и управление на общи части на ЕС от 01.03.2012г. Решението е постановено между същите страни. Въз основа на констатираното по-горе, апелативният състав е достигнал до извода за неоснователност на предявения по реда на чл.422 ГПК иск. Аргументирал се е с обявената с влязлото в сила решение № 122 от 06.11.2019 г. по т.д. № 1830/2018 г. на I т.о. на ВКС нищожност на договор от 01.03.2012 г. за управление и поддръжка на общите части на етажната собственост на апартаментен хотел „Ялта” - „Жилищен комплекс от затворен тип в КК „Златни пясъци“, послужил за основание на иска,. С оглед на това е приел, че вземането за незаплатена цена (годишна такса) за 2014 г. по този нотариално заверен договор, за което е искано издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.З - ГПК, е лишено от основание. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „I.1/ Ползва ли се решението по насрещен иск по чл.26 от ЗЗД със сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг процес положителен установителен иск за друго вземане?; I.2/ Какви са обективните предели на силата на присъдено нещо като правна последица от влязло в сила решение в случаите, когато между едни и същи страни има няколко установителни иска, основани на един и същ правопораждащ фактически състав; респ. - длъжен ли е съдът по висящото дело да зачете формираната сила на присъдено нещо относно елементите от основния фактически състав на правоотношението, когато те са общи правопораждащи факти, но относими към възникването и съществуването на различни спорни права; I.3/ Допустимо ли е въззивният съд да приложи силата на пресъдено нещо и дали такава може да се счита за възникнала по отношение на друго вземане, което не е предмет на установяване в спора, по който решението се ползва със сила на пресъдено нещо? Съответно - при обявена нищожност на договор и при прието без забележки изпълнение на договорното задължение от страна възложителя, установителният иск за вземане на кредитора подлежи ли априори на отхвърляне?; I.4/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страната във въззивната жалба, както и всички допустими и относими към правния спор доказателства, съгласно чл.12 и чл.235 ГПК, като изложи свои собствени решаващи мотиви, съгласно чл.236, ал.2 от ГПК?; Твърди се противоречие с решение № 283/14.11.2014г. по гр.д. № 1609/2014г. на IV г.о. на ВКС.; II.1/ Прогласяването на договор за поддръжка и управление на общи части за нищожен, погасява ли вземането на кредитора за разноски за общи части, след като работата е изпълнена и приета от възложителя и след като задължението на етажния собственик за заплащане на разноски за общи части е законоустановено и не зависи от договор?; II.2/ При установителен иск по чл.422, във връзка с чл.415 ГПК, за вземане от възнаграждение по извършена услуга, следва ли съдът да изследва и въпросът за приемането на работата от възложителя и да съобрази това обстоятелство при преценката за основателността на иска?; II.3/ Ползва ли се със сила на присъдено нещо решението за прогласяване на нищожност на договор по насрещен иск по чл.26 от ЗЗД относно спорното право в друго производство, по предявен в друг процес положителен установителен иск за друго вземане, което е различно, но произтичащо от същия договор?“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за въпросите по раздел I и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за въпросите по раздел II ГПК. Също така твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.2, предл.последно –очевидна неправилност ГПК по въпросите за „Формира ли се сила на сила на присъдено нещо по отношение на правопораждащ факт, който не е бил въведен като отхвърлително основание, респ. не е станал предмет на делото и длъжен ли е въззивният съд сам да прецени валидността на сделката, респективно - следва ли да се произнесе по нейната действителност или нищожност, когато са наведени основания на иска, произтичащи и на друго основание, освен нищожния договор?“. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Въпросите, свързани с обективните предели на постановеното решение по предявен насрещен иск по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който е прогласен за нищожен договора, на който се основава настоящият осъдителен иск за процесното вземане, не могат да предпоставят допускането на касационния контрол, тъй като постановеното от въззивния съд е в съответствие с константната практика на ВКС (което изключва проявлението на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК), според която, когато по иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД е прогласен за нищожен договор, решението формира сила на пресъдено нещо между страните по делото, която следва да бъде зачетена при исковете между същите страните относно вземания с източник този договор. Нещо повече, голяма част от въпросите са некоректно формулирани, тъй като не отчитат факта, че нищожността на договора е била предмет на отделен иск, а не е разгледана инцидентно в рамките на производството по предходния осъдителния иск за вземания с източник този договор (при невярно очертан от касатора предмет на силата на присъдено нещо – факта на липса на жилищен комплекс от затворен тип, вместо действителния предмет - нищожност на договора), поради което по отношение на тези въпроси не е осъществена и общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Въпросът, дали въззивният съд е следвало сам да прецени валидността на сделката, не е обуславящ за изхода на спора, тъй като съдът се е позовал на формираната по предходно дело между страните сила на пресъдено нещо с решението по иска по чл.26 ЗЗД, с което е прогласена нищожността на договора, като СПН обвързва съда, а поставените във връзка с нея въпроси, както е посочено по-горе, не могат да предпоставят допускането на касационното обжалване. Процесуалноправните въпроси, длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страната във въззивната жалба, както и всички допустими и относими към правния спор доказателства, и да изследва въпроса за приемането на работата от възложителя, не могат да предпоставят допускане на решението до касация. Въззивният съд не дължи обсъждане на доказателствата и доводи на страните, свързани с твърдяното от ищеца изпълнение на договора, доколкото те са неотносими за спора, предвид установената със сила на пресъдено нещо между страните нищожност на договора с влязло в сила решение. Не може да се разглежда въпрос относно изпълнение на несъществуващ договор, какъвто е нищожният договор. На следващо място, предметът на иска, предявен по реда чл.422 ГПК, не може да е различен от предмета на заповедта за изпълнение, издадена именно въз основа на обявения за нищожен договор, поради което възникването на вземането на основание, различно от договора, противно на твърденията на касатора, е недопустимо да бъде разглеждано от въззивния съд и свързаните с това въпроси не покриват критериите за допускане на решението до касация. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Предвид изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато да касационно обжалване. С оглед изхода на делото, на ответника по касацията следва да се присъдят разноски в размер на 1200 лева - заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд