Определение № 872 от 18.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1460/2011 г.

Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.

Образувано е по касационни жалби от юрисконсулт Д. М. – процесуален представител на ищеца [фирма] – С., и от адвокат К. Г. – процесуален представител на ответника по исковата молба Д. К. М. от [населено място], против въззивно решение №3374/09.6.2011 г. по гр.д.№15056/2010 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІІ-Д въззивен състав.

С обжалваното решение е отменено решение от 07.9.2010 г. по т.д.№21650/2009 г. по описа на Софийския районен съд, г.о., 28 състав, в частите, с които са отхвърлени исковете на [фирма] – С., срещу Д. К. М. за дължимост на сумата 5161,71 лева – главница, за периода от месец ноември 2005 г. до месец април 2008 г., 1171,27 лева – мораторна лихва, за периода от месец ноември 2005 г. до 03.11.2008 г. и са присъдени разноски, и вместо това е признато за установено, че Д. К. М. дължи на [фирма] – С., сумата 5161,71 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за апартамент №24, находящ се в [населено място], [улица], блок 8, вх.2, за периода от месец октомври 2005 г. до месец април 2008 г., и сумата 1171,27 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.10.2005 г. до 03.11.2008 г., като ответникът е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 932,26 лева. В останалата обжалвана част до пълните предявени размери на искове, решението на първата инстанция е потвърдено.

Въззивната инстанция е приела, че уважените части от претенциите са основателни, тъй като ответникът се е подписал върху протокола на Общото събрание от 13.9.2002 г., въз основа на което е сключен договорът за дялово разпределение с [фирма], сключен между дружеството и етажната собственост, в която ответникът е собственик. Във връзка с това СГС е стигнал до извод, че претенцията за периода от месец октомври 2005 г. до месец април 2008 г. не е погасена по давност, поради което ответникът дължи на ищеца сумата 5161,71 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за посочения период и мораторна лихва в размер на 1171,27 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.10.2005 г. до 03.11.2008 г.

В останалата част решението на първата инстанция е потвърдено, тъй като за периода от месец април 2003 г. до месец октомври 2005 г. вземането е погасено по давност на основание чл.111 б.”в” ЗЗД.

На основание чл.292 ГПК с определение №190/06.4.2012. по настоящото дело съдът е спрял производството по делото до произнасяне на ВКС ОСГТК по тълк.д.№3/2011 г.

С тълк.решение №3/ 18.5.2012 г. по тълк.д.№3/2011 г. ОСГТК на ВКС се произнесъл като приел, че “Понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.”.

Изложеното налага възобновяване на делото и произнасяне на съда по реда на чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.

В изложението на ищеца по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, както и в касационната жалба се сочи като решаващ въпрос за изхода от спора, този за приложението на давностните срокове, с оглед извода на съда, че плащанията представляват периодични платежи по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД, поради което исковата претенция частично е погасена по давност.

В изложението на ответника по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочат следните процесуалноправни въпроси:

1. Следва ли да се включи като доказателство по делото протокола от 13.9.2002 г., на основание за който е сключен договор с фирмата за топлинно счетоводство и придружаващия го списък на потребителите на топлинна енергия – етажни собственици, след като същият не е представен в оригинал в производството пред първоинстанционния съд, след изрично изискване от страна на пълномощника на ответника по исковата молба и с определение на съда впоследствие това доказателство е изключено от доказателствения материал по делото ?

2. Следва ли да се включи като доказателство по делото договор с топлинния счетоводител съгласно протокола от общото събрание на етажната собственост, след като последният е изключен от доказателствения материал по делото и следва ли този договор да има доказателствена сила с оглед разпоредбата на чл.183 ГПК ?

Сочат решения на ВКС, които са в противоречие с обжалваното решение, а като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.тн.2 и 3 ГПК.

И двете страни молят за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в обжалваните от тях части.

Ответникът по исковата молба, посредством процесулания си представител е депозирал и отговор по чл.287 ГПК по касационната жалба на ищеца.

Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложенията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и взе предвид отговора на ответника по исковата молба по чл.287 ГПК намира следното:

Касационните жалби са подадени в законния срок.

Въззивното решение на СГС не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по жалбата на ищеца. По поставения материалноправен въпрос, визиращ приложението на давността и по-специално дали в процесния случай следва да се приложи давността по чл.111, б.”в” ЗЗД или тази по чл.110 ЗЗД, с тълкувателното решение е даден отговор от ОСГТК на ВКС. Въззивната инстанция е постановила решението си в същия смисъл в отхвърлителната част.

Поради това настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че след като законът е приложен точно и противоречието в практиката на съдилищата е преодоляно посредством постановяване на цитираното тълкувателно решение, обжалваното въззивно решение в частта обжалвана от ищеца не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Въззивното решение на СГС следва да бъде допуснато до касационно обжалване по жалбата на ответника по исковата молба. Налице е противоречие между изложеното в решението и представените от касатора решения на ВС и ВКС.

На касационния жалбоподател- ответник по исковата молба следва да се укаже да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 127 лева.

Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,