Определение № 116 от 24.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 982/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Ди енд Ди Джи Петрол Продуктс“ ЕАД, [населено място] /н/, против решение №361 от 29.11.2019г. по т.д. №558/19г. на Пловдивски апелативен съд. Ответникът по касационната жалба- Корпоративна търговска банка,гр. София /н/, чрез пълномощника на синдиците – юрк. Й. Ш. е на становище,че не са налице основания за допускане на решението до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощниците си – адв.К. К. и И. Л. е поискал настоящето производство да бъде спряно, с оглед образуваното пред ВКС- ТР ОСГТК № 5/19г., в каквато връзка е възпроизвел поставения за тълкуване въпрос и е обосновал искането си с това, че още в първоинстанционното производство бил „направил възражение“, което не е уточнил като съдържание. Страната е заявила, че с решението, въззивният съд се е произнесъл „неправилно“ по материалноправни въпроси, които били от значение за точното прилагане на закона. Направено е лаконично оплакване, че решаващият състав не е разгледал в цялост представените доказателства. В тази връзка е изложено, също така лаконично оплакване, че ищецът бил представил изпълнителни листове, обективиращи част от вземанията му, но не бил представил доказателства, че тези изпълнителни листове не били обезсилени Така е формулиран въпросът – „ При направено изрично оспорване относно изпълнителната сила на представен по делото изпълнителен лист, въз основа, на който кредиторът претендира вземане, съдът следва ли да задължи страната, която е представила изпълнителния лист да удостовери дали същият не е бил обезсилен“. Касаторът е заявил, че по отношение приложението на разпоредбата на чл.147 ЗЗД се „ позовава на ТРОСГТК № 5/19г.“ Накратко е посочено, че съдът бил допуснал и процесуално нарушение като приел по делото доказателства след изтичане на „ предвидения от закона преклузивен срок.“ Така е посочено, че въпросът бил –„До кой момент ищецът по търговски спор може да представи писмени доказателства, когато тези доказателства не са новооткрити или новосъздадени“. Кратко е поддържано, че този въпрос бил решен в противоречие със задължителна съдебна практика, която не е конкретизирана. Също кратко са изложени общи оплаквания за необоснованост на съдебния акт.Други доводи не са развити. Касаторът е направил искане за спиране на производството по делото, с оглед висящност пред ОСГТК на тълкувателно решение по въпроса – „ При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД- от датата на падежа на всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг и в хипотеза на предсрочна изискуемост“. Този въпрос е възпроизвел и касаторът, считайки, че само въведеното в първоинстанционното производство възражение за погасяване задължението му като поръчител дава основание да счита въпроса за относим към разглеждания случай и съответно приложим спрямо спора. Доводи, обаче, установяващи такава относимост спрямо изводите на въззивният съд страната не е развила. В случая, този въпрос е ирелевантен към разглеждания правен спор поради изричните мотиви на въззивния съд, които не биха се променили, с оглед постановения с това тълкувателно решение резултат. Само по договорите за кредит от 05.10.2010г., сключен между ищеца по настоящия спор и „ Интерхотели“ АД и от 07.10.2010г. сключен между ищеца и „ Джи Ер“ ЕАД основанието за претенциите на банката-ищец към касатора се основават на договори за поръчителство. В отговор на въведеното процесуално и като оплакване във въззивната жалба, възражение на касатора във връзка с твърдението, за това, че кредиторовото бездействие е погасило отговорността му като поръчител, по първият кредит въззивният съд, с оглед събраните по делото доказателства, е извел очевидния факт, че поради заявените преди откриване производството по несъстоятелност на ответника претенции към главния длъжник и спрямо датата, на която кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, КТБ е реализирала правата си спрямо главния длъжник, преди изтичане на шестмесечния срок по чл.147, ал.1 ЗЗД, както по отношение на текущото неизпълнение на падежирали вноски, така и спрямо непадежиралия остатък от задължението. По отношение на кредита от 07.10.2010г. е изведено от представените доказателства, че ищецът е реализирал правата си спрямо главния длъжник и поръчителите в производство по чл.417 ГПК, като срещу издадените заповеди не е подадено възражение по чл.415 ГПК и те са влезли в сила и са станали изпълняемо право. Съдът изрично е подчертал, че доводите по срока по чл.147 ГПК е следвало да бъдат направени в производство по чл.422 ГПК, каквото не е инициирано от въззивника и като не е упражнил това си право, то е преклудирано и съответно не може да бъде заявено в това производство. С оглед така постановените мотиви, касаторът не е поставил правен въпрос, нито е обосновал връзка с въпроса, който предстои да тълкува ОСГТК на ВКС. Или, с оглед данните по делото и приетото от въззивния съд, въпросът е неотносим към правния спор, поради което искането за спиране на настоящето производство е неоснователно. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Както вече бе мотивирано във връзка с искането за спиране възпроизведения от висящото тълкувателно дело /№5/19_/ въпрос е необоснован като относим към конкретния случай и за предявения иск по чл.694 ТЗ, както и не е обвързан с твърдение, че е относим и към решаващите изводи на състава. Обозначения с №1 въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК тъй като е неотносим към решаващите изводи на състава а и към спора въобще, тъй като спорното право, очертано от спецификата на иска по чл.694ТЗ се изчерпва с установяване на дължимост на вземания, произтичащи от договори за кредит. Доколкото представен изпълнителен лист е бил оспорен от страната / която не е неконкретизирала въпроса си/, то ако е считала, че същият не е годно доказателство е следвало да представи доказателства за това, както и да поиска съответно събирането им. Доводи в този смисъл, както и допуснато нарушение, обосноваващо релевантност на въпроса, респективно необходимост от разглеждане на този въпрос, с оглед предявения иск и разрешаването на спорното право не е сочено от касатора. Следователно, въпросът не е установен от страната като релевантен, нито е обосновано приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съобразно приетата със задължителна практика дефинитивност на основанието – арг. Т.4 ТРОСГТК №1 /09г. Същото е относимо и към втория поставен въпрос, чиято връзка със спора не е изяснена, нито е аргументирана относимостта му към конкретен правен извод на съда, нито са посочени конкретно доказателствата представени извън срока, според страната, и тяхната относимост към постановения правен резултат. Дори, обаче от така поставения общ въпрос да бъде изведен релевантен, страната не е обосновала допълнителен критерий, тъй като е поставила въпроса, с оглед основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК но не е сочила конкретни актове, разрешили го по начин, различен от въззивния съд. Неотносими към настоящата фаза на касационното производство са общите оплаквания за необоснованост на съдебния акт, съставляващи оплаквания по чл.281 ГПК, а не по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед така депозираното изложение, не се обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване. На основание чл.78,ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП на ответника по касация следва да бъде присъдено юристконсултско възнаграждение в размер на 300лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение