Определение № 2848 от 13.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1889/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ответника “ВОСТОК ТРЕЙД” ЕООД, ЕИК[ЕИК], против определение № 1493/06.06.2025 г. по в.ч.гр.д. № 1131/2025 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение № 397/29.01.2025 г. по т.д. № 1354/2024 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на възражение за неподведомственост на спора. В частната касационна жалба се въвеждат оплаквания за неправилност на определението на апелативния съд. Сочи се, че претендираната от ищеца купувач “СУФЛЕ АГРО БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК[ЕИК], сума от 160 000 лева е платена авансово на ответника продавач “ВОСТОК ТРЕЙД” ЕООД по неформален договор за продажба и доставка на ечемик от м. август 2022 г., който е прекратен по взаимно съгласие на страните на 25.10.2022 г. Отделно от това, между “СУФЛЕ АГРО БЪЛГАРИЯ” ЕООД, като купувач, и “ВОСТОК ТРЕЙД” ЕООД, като продавач, е сключен договор за покупко-продажба на минерални торове с плащане на депозит № S033-U/10.11.2022 г., към който са приложими общите условия на продавача за такива договори при условия на доставка FCA Incoterms 2010, като в чл. 8, ал. 5 от същите е предвидено споровете между страните да бъдат решавани от Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата. На 30.12.2022 г. е подписан анекс към договора за покупко-продажба на минерални торове, с който е договорена доставка на допълнителни количества, както и прихващане на вземането по незаплатения депозит от 160 000 лева със задължението на продавача за връщане на платените 160 000 лева по прекратения /развален/ договор за продажба и доставка на ечемик от м. август 2022 г. При тези данни се поддържа разбирането, че плащането на процесната сума е по договора от 10.11.2022 г., споровете по който са подведомствени на арбитражна институция, което обосновава наличие на процесуална пречка за разглеждането на иска от държавния съд. Претендира се отмяна на обжалваното определение и уважаване на възражението на страната за неподведомственост на спора. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се поставя следният въпрос: “Когато се претендира връщане на сума на отпаднало основание, но в процеса се въведе самостоятелно правоотношение по договор от ответната страна, който е сключен с ищеца по делото, за решаване на споровете, по който договор е уговорено между страните, те да бъдат решавани от арбитражен съд и претендираната сума е заплатена именно по този договор, приложим ли е чл. 19, ал. 1, предл. 1 ГПК, и респективно подведомствен ли е за разглеждане спорът за заплащане на сумата на гражданските съдилища?”. Насрещната страна “СУФЛЕ АГРО БЪЛГАРИЯ” ЕООД оспорва подадената частна касационна жалба като недопустима, тъй като атакуваното определение на апелативния съд не подлежи на обжалване. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, намира следното: В случая апелативният съд, за да потвърди определението на Софийски градски съд, е приел, че първоинстанционният съд е сезиран от “СУФЛЕ АГРО БЪЛГАРИЯ” ЕООД с искане ответникът “ВОСТОК ТРЕЙД” да бъде осъден да върне сумата от 160 000 лева, който е преведена авансово по договор за продажба на ечемик, за която очаквана сделка била издадена фактура № [ЕГН]/01.08.2022 г. Ответникът не доставил стоката, а на основание чл. 115, ал. 1, вр. ал. 3, пр.3 ЗДДС издал кредитно известие № 222/25.10.2022 г. към посочената фактура с основание на известието “недоставено количество ечемик по договор”. При твърдение за отсъствие на съгласие по отношение на цена за единица мярка и количеството на стоката оспорва да е сключен договор между страните, от което извежда и претендираното задължение за връщане на сумата. При условията на евентуалност поддържа, че дори да се приеме за валидно възникнало правоотношение по договор за продажба, то основанието му е отпаднало с обратна сила от 25.10.2022 г., съответно от завеждане на исковата молба в съда, с която е обективирано изрично волеизявление за разваляне на договора поради неизпълнение на задължението. При тези данни апелативният съд е отбелязал, че ответникът свързва арбитражната клауза със сключен между страните договор за покупко-продажба на минерални торове. Така противопоставената от ответника причина да задържи претендираната сума се различава от описаната в исковата молба претенция за връщането й поради отсъствие на причина за нейното задържане. След като не се твърди, а и не се установява постигнато съгласие очертаният в обвързващия съда предмет на искането да бъде разрешен от определено лице, съдът разполага с правораздавателна власт рагледа спора. Споделил е съжденията на първоинстанционния съд, че въведеното от ответника в процеса самостоятелно от правна страна правоотношение по договор за минерални торове не е в състояние да рефлектира върху подведомствеността на очертания с исковата молба правен спор. Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Съгласно задължителните постановки на т. 9в от Тълкувателно решение от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, от касационен контрол е изключено определение на въззивния съд, с което се потвърждава първоинстанционно определение за оставяне без уважение на отвод за неподведомственост, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. Посочването от апелативния съд на неговата обжалваемост пред Върховния касационен съд е без значение, тъй като за допустимостта на частната касационна жалба съдът следи служебно. По изложените съображения настоящият състав намира, че подадената частна касационна жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,