Определение № 1680 от 01.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3271/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 3429 от 29.05.2025 г., подадена от Н. Х. М.-И. чрез адв. А. от АК - П. против решение № 97 от 17.04.2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново по в.гр.дело № 262/2024 г., с което е потвърдено решение № 96 от 11.05.2022 г. по гр.д. № 218/2021 г. на Ловешкия окръжен съд за отхвърляне на предявения от нея срещу Д. Т., действащ като ЕТ „Д. Т.“, осъдителен иск за заплащане на сумата 40 021 лева, представляваща законна лихва върху 134 902,63 лева за периода от 16.10.2017 г. до 17.09.2020 г. Касаторът развива съображения за неправилност на изводите на въззивния съд, че ответникът по иска не е извършил злоупотреба с процесуални права при обжалване на актове в заповедното производство, по което е пропуснал да предяви установителен иск след възражение на длъжника. Навежда доводи за очевидна неправилност на въззивното решение, както и за съществуване на пороците по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава единствено на очевидна неправилност на крайния въззивен акт. Ответникът по касация оспорва касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима. Постъпила е в предвидения от закона срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена против въззивно решение, което подлежи на обжалване. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е разгледал предявен от Н. Х. М.-И. срещу Д. Т., действащ като ЕТ „Д. Т.“, иск за заплащане на обезщетение на имуществени вреди, съставляващи законната лихва върху сумата 134902,63 лева за периода 16.10.2017 г. -17.09.2020 г. Посочената сума ищцата, купувач на имот от публична продан, била внесла на 19.12.2011 г. по изп.д. № 18/2006 г. по описа на ЧСИ Ц. Н. като заделена за обезпечения ипотекарен кредитор – ответника ЕТ „Д. Т.“. Ответникът се снабдил с изпълнителен лист по чл.417 ГПК за обезпеченото си вземане, но при направено от длъжника възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение не предявил в срок иск по чл.422 ГПК, поради което изпълнителният лист бил обезсилен с разпореждане от 16.10.2017 г. Изпълнителното производство било прекратено с постановление от 2019 г., което ответникът обжалвал. Едва след влизане в сила на постановлението за прекратяване на изпълнението внесената от ищцата сума била възстановена на 17.09.2020 г. Действията на ответника по обжалване разпореждането за обезсилване на изпълнителния лист; обжалване на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, представлявали злоупотреба с права и увреждали ищцата; целта им била препятстване връщането на заделената сума на ищцата. Размерът на вредата бил измерим със законната лихва върху сумата за периода от издаване на разпореждането за обезсилване на изпълнителния лист до връщането на сумата на ищцата от ЧСИ. Произнасянето на въззивния съд е в производство по чл.294 ГПК след като с решение № 308/23.05.2024 г. по г.д.№ 2394/2023 г. по описа на ВКС, ІV г.о. е отменено предходното решение на въззивния съд по жалба срещу първоинстанционното решение. Съдът намерил за установени фактическите твърдения в исковата молба, но приел, че действията на ответника по обжалване на посочените от ищцата актове не представляват злоупотреба с право, тъй като не е доказано да са били извършени с умисъл за навреждане на ищцата – че единствената цел на ответника при тези обжалвания е била да препятства ищцата от получаването на заделената сума. Като приел, че не е доказана недобросъвестността на ответника, въззивният съд направил извод, че не е налице хипотезата на чл.45 ЗЗД вр. чл.3 ГПК. По тези съображения предявеният осъдителен иск е отхвърлен. При така изложените от въззивния съд съображения и данните по делото следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Въззивното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на поддържаната от страните защитна позиция, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. В настоящия случай подобни констатации от прочита на мотивите към обжалвания съдебен акт не могат да бъдат направени. Изводите на въззивния съд са логични, последователни и съответстващи и на правилата на формалната логика, както и на трайно установената практика на ВКС за същността на очевидната неправилност като основание за допускане на решението до касационен контрол. Липсва основание да се приеме за очевидно неправилен изводът на въззивния съд, че упражняването от страна на ответника на правото му да обжалва неизгодни за него съдебни актове е с оглед признатия на страната интерес, а не с цел да бъдат увредени правата и интересите на ищцата и доколкото не се доказва тези права да са упражнени в несъответствие с целта на процесуалния закон и принципа на добросъвестност, не е налице злоупотреба с право. По тези съображения и доколкото касаторът не е формулирал въпроси, обосноваващи основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване, жалбата му не следва да се допуска до разглеждане по същество. В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените от него разноски в размер 1968,47 евро (равностойност на заплатената сума от 3850 лева за адвокатско възнаграждение). Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение