Определение № 874 от 10.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2832/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 2881/19.06.2020 г. на Държавата, представлявана от министъра на финансите, чрез юрисконсулт И. Г., срещу въззивно решение № 20/25.02.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 555/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 1013/12.08.2019 г., постановено по гр. д. № 83/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което на основание чл. 189, ал. 1, изр. 1 ЗЗД по иска на Н. Г. П. срещу Държавата /конституирана на основание чл. 11 ЗН като наследник на починалия Р. С. Н./, е развален договор за покупко–продажба на недвижим имот от 22.05.2007 г., обективиран в нотариален акт № 161, т. II, вх. рег. № 4681, нот. дело № 326/2007 г. ВН № 335, вписан акт № 81 т. ХLІІ, вх. рег. № 13831/23.05.2007 г. на СВ, относно следния недвижим имот: Ѕ идеална част от място с площ от 750 кв. м. по документ за собственост, а по скица с площ от 577 кв. м., представляващо имот № 3243 с площ от 309 кв. м. и имот № 3244 с площ от 268 кв. м. по плана на к. к. „Чайка“, при посочени в акта граници на целия имот: ПИ 3247, ПИ 3245, ПИ 3242 и улица, представляващи заедно ПИ идентификатор 10135.2572.208 с площ от 532 кв. м., при граници: ПИ идентификатори 10135.2572.37, 10135.2572.128, 10135.2572.34, 10135.2572.32 и 10135.2572.33 по действащите КККР, одобрени със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на ИД АГКК, за цена от 25 000 евро, платена на продавача в брой, тъй като имотът е принадлежал на трето лице; и Държавата, като правоприемник на продавача по посочения договор, е осъдена да върне на Н. Г. П. сумата от 25 000 евро, представляваща продажна цена по договора, изцяло заплатена от нея. В тежест на Държавата са възложени и сторените от ищцата разноски пред въззивна инстанция в размер на 1 400 лева. В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила – основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Оплакването за недопустимост на въззивното решение се обосновава с обстоятелството, че са налице други наследници на починалия Р. С. Н., които не са се отказали от откритото наследство – видно от удостоверение за наследници № РД 20003795ВН_002МЛ_001МЛ /приложено към касационната жалба/, респ. не са налице предпоставки за конституиране на Държавата като последен наследник на починалото лице по реда на чл. 11 ЗН и същата не е процесуално легитимирана да отговаря по предявения иск. Искането е за обезсилване на въззивното решение като недопустимо, евентуално – отмяната му като неправилно. В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите: 1./ Допустимо ли е осъждане на държавата в качеството ѝ на правоприемник по чл. 11 ЗН извън размера на полученото наследство? – сочи се противоречие с решение № 1511/01.07.1975 г. по гр. д. № 1056/15 г. на ВКС, I г. о. и решение № 3464/16.01.1979 г. по гр. д. № 2160/78 г. на ВКС, I г. о.; 2. / Необходимо ли е обсъждането на всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и на всички доводи на страните, свързани с твърденията им? – сочи се противоречие с ППВС № 1/13.07.1953 г., решение № 388/17.10.2011 г. по гр. д. № 1975/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др.; 3.1./ Само наличието на автентичен подпис на наследодателя върху документ – разписка, достатъчно основание ли е да се приеме, че наследодателят фактически е заплатил сумата по прикритата сделка?; 3.2./ Разписката, като частен свидетелстващ документ, има ли обвързваща доказателствена сила, щом се касае за признаване на изгодни обстоятелства за страната, която се позовава на документалното удостоверяване?; 3.3./ Длъжен ли е съдът с оглед на всички доказателства по делото и по свое вътрешно убеждение да се произнесе относно доказателствената сила на частния свидетелстващ документ ? – сочи се противоречие с решение № 422/22.06.2010 г. по гр. д. № 918/2009 г. на ВКС, IV г. о.; 4./ Следва ли преценката относно обема на отговорността на наследник, приел наследството по опис, задължително да се извърши в производството по предявен срещу него иск за задължения на наследодателя и има ли отношение към пасивната му материалноправна легитимация? – сочи се противоречие с решение № 226/04.08.2018 г. по т. д. № 1906/2016 г. на ВКС, II т. о. Ответната страна по касационната жалба – Н. Г. П., в писмен отговор по чл. 287 ГПК, подаден чрез адвокат П. С., изразява становище за липса на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване. Претендира разноски в настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 22.05.2007 г. е сключен договор за покупко – продажба на недвижим имот между Н. Г. П. и Р. С. Н., обективиран в нотариален акт № 161, т. II, вх. рег. № 4681, н. д. № 326/2007 г., относно следния недвижим имот: Ѕ идеална част от място с площ от 750 кв. м. по документ за собственост, а по скица с площ от 577 кв. м., представляващо имот № 3243 с площ от 309 кв. м. и имот № 3244 с площ от 268 кв. м. по плана на к. к. „Чайка“, за цена в размер на 7 800 лева, платима след подписване на договора и преди вписването му в служба по вписванията. Съгласно разписка – декларация от същата дата продавачът декларира, че действителната цена по договора е 25 000 евро и тя е изцяло получена от него. Във връзка с оспорване автентичността на положения от продавача подпис по делото е изслушана съдебно – графологична експертиза, която установява, че подписът в разписката принадлежи на Р. С.. При тези данни, въззивният съд е счел процесния договор за покупко – продажба за действителен, като е намерил същия за сключен при привидно уговорена цена в размер 7 800 лева и прикрита цена в размер 25 000 евро. От представен по делото нотариален акт № 198, т. ІV, вх. рег. № 9773/4.10.2007 г., се установява, че Н. Г. П. и дружеството „РОМЕЛ КОНСУЛТ“ ЕООД, собственик на другата Ѕ от процесния имот, са прехвърлили изцяло имота чрез договор за покупко – продажба на С. Д. В. и Д. В. В.. С решение № 4524/21.10.2013 г. по гр. д. № 3715/2012 г. на Варненския районен съд, влязло в сила на 14.10.2015 г., приобретателите по посочения договор са отстранени от придобития имот, по иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от лицето Г. П.. В рамките на това производство, при участието на ищцата, е установено, че през 1992 г. Р. С. Н. и неговата сестра К. С. С. са продали процесния имот на Г. П., респ. последната е негов собственик. В настоящия процес не се направени възражения за лошо водене на производството по гр. д. № 3715/12 г. на Варненския районен съд. Съобразявайки приложени заверени преписи на удостоверения, установяващи, че към 01.03.2007 г. и към 10.04.2007 г. няма вписани актове за имота, собственост на продавача по договора от 22.05.2007 г., съдът е направил извод за добросъвестност на купувача по същия – ищцата Н. Г. П.. При така установеното и като е взел предвид, че всички наследници на продавача Р. С. Н. са изгубили правото си да приемат наследството му, въззивният съд е приел предявения срещу Държавата иск за разваляне на процесния договор за основателен и е уважил претенцията на ищцата за осъждане на насрещната страна за връщане на продажната цена по договора в размер на 25 000 евро. Посочил е, че Държавата отговаря до размера на актива на наследството, като въпросът за обема на отговорността се поставя едва при изпълнението на наследствените задължения, а не при гражданския спор. При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Съобразно разрешенията по спорни въпроси на касационното обжалване, дадени с ТР№1/19.02.2010г., преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд се произнася дали са налице изчерпателно изброени от законодателя общи и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касаторите основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. В съответствие с нормите на чл.5 и чл.7 от ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. С оглед възприетото и с т. 1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009 г. въпросът, относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора. При съобразяване гореизложеното, в случай, че в производството по чл.288 от ГПК, съдът констатира пороци, обосноваващи извод за евентуална невалидност или недопустимост на съдебния акт, следва да допусне до касационно обжалване въззивното решение. В процесния случай довод за недопустимост на решението е въведен от касатора, подал касационна жалба вх. № 2881/19.06.2020 г. - Държавата, представлявана от министъра на финансите, чрез юрисконсулт И. Г.. Съобразявайки изложеното, ведно с обстоятелството, че е налице спор между страните досежно това кой е действителният ответник, процесуално легитимиран да участва в производството, съдът намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение за преценка евентуалната недопустимост на съдебния акт. Воден от горното съдът