Определение № 459 от 18.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3294/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. С. З. и Ц. Н. С., двамата от [населено място], П. о., приподписана от адвокат Д. Д., срещу определение №304 от 19.03.2014 г. по ч. гр. дело №217/2014 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено определение от 19.11.2013 г. по гр. дело №697/2012 г. на Радомирския районен съд. С първоинстанционното определение е допълнено определение №276 от 19.12.2012 г. по гр. дело №697/2012 г. на Радомирския районен съд в частта за разноските като жалбоподателите са осъдени да заплатят на Д. К. Д. 250 лв. деловодни разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Пернишкият окръжен съд е приел, че ответникът по иска Д. К. Д. в производството пред Радомирския районен съд е представляван от адвокат Б.. В договора за правна помощ е посочено, че уговореното възнаграждение от 250 лв. е изплатено. В последното по делото заседание, в хода на делото по същество, процесуалният представител на ответника е поискал, да му бъдат присъдени направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. С постановеното по делото и влязло в сила прекратително определение, съдът не се е произнесъл по искането за разноски. Ответникът по иска е упражнил правата си по чл. 248 ГПК и в срока за обжалване на определението е поискал допълване на същото в частта за разноските. Съгласно ТР № 6/2013 год. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 6/2012 г., т.1 съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка. Според т. 8 от същото ТР, липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Липсата на списък по чл. 80 ГПК е основание да се откаже изменение на акта на съда в частта за разноските, но не и допълване. Жалбоподателите излагат доводи за произнасяне в определението по процесуалноправни въпроси относно възможността да се иска допълване на съдебния акт в частта му за разноските при непредставяне на списък по чл.80 ГПК, несвоевременно направеното искане и недоказване на плащането. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС - ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 6/2012 г. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.2 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Посочените по-горе въпроси са правнорелевантни, тъй като са обусловили изхода на спора. Те обаче са решени в съответствие с практиката на ВКС - ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 6/2012 г. Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.