Определение № 1908 от 18.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 421/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца, „Биософт“ ЕООД, срещу решение № 693 от 27.11.2024 г. по т. д. № 504/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260110/12.02.2024 г. по гр. дело № 11854/2015 г. по описа на Софийски градски съд, поправено с решение № 260255 от 25.04.2024 г. по същото дело, с което са отхвърлени предявените от „Биософт“ ЕООД иск с правно основание чл. 79 ЗЗД срещу Национално бюро за правна помощ за сумата от 2 880 лв. с вкл. ДДС – претендирана цена по договор № 63/04.01.2010 г. за абонамент и обслужване на софтуерната програма „Правна помощ“ за периода от месец януари 2015 г. до месец август 2015 г., и иск с правно основание чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП (ред. ДВ. бр. 14/20.02.2015 г.) срещу Национално бюро за правна помощ и Министерство на правосъдието за установяване по отношение на ответниците, че Национално бюро за правна помощ е извършило нарушение на авторските права на ищеца, като е допуснало без съгласието му трето лице да копира компютърна програма „Правна помощ“, и са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Оспорва като противен на нормата на чл. 47 ГПК и практиката по приложението й извода на въззивния съд, че нотариална покана с нотариална заверка на подписа рег. № 18608 от 21.11.2014 г. му е редовно връчена. Излага, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да мотивира съдебния акт и да отговори на всички възражения и доводи по сезиралата го въззивна жалба, както и да извърши анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Сочи, че цитираните процесуални нарушения са довели и до необоснованост на съдебния акт, като неправилно въззивният съд е приел, че по делото не се установява твърдяното нарушение на авторското право на ищеца. По тези доводи моли решението да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски по делото.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. При уведомяване по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК на юридическо лице /търговец/ чрез нотариална покана съобразно разпоредбата на чл. 50 ЗННД, намират ли приложение правилата на чл. 47, ал. 1 ГПК, като се извършат най-малко три посещения на адреса с интервал от поне една седмица между всяко от тях и ако не се намери служител или работник, съгласен да я приеме, се залепва уведомление, като следва ли конкретните обстоятелства, относими към връчването, да се съдържат в самото съобщение върху нотариалната покана, респ. следва ли да се отразяват конкретните обстоятелства или е достатъчно възпроизвеждането общо на текста от закона и къде следва да бъде залепено уведомлението — на външна входна врата на жилищен блок или на врата на апартамента, в случай че не е отбелязана липса на достъп до апартамента?

2. Длъжен ли е въззивният съд да мотивира надлежно своето решение, като изготви собствени мотиви към решението си, които да отразяват неговите фактически и правни изводи, направени в резултат на самостоятелна преценка на правнорелевантните факти и събраните по делото доказателства, съобразно обсега на дължимата второинстанционна проверка или може да препише дословно мотивите на първата инстанция, т. е. решението да отразява проверяващата му дейност, а не решаващата?

Поддържа, че решението е очевидно неправилно в частта му по разгледания иск по чл. 79 ЗЗД, с което обосновава искането си да бъде допуснато до касация в тази част на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, Министерство на правосъдието, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Не прави искане за присъждане на разноски по делото.

Ответникът по касация, Национално бюро за правна помощ, оспорва касационната жалба като недопустима в частта й, насочена срещу въззивното решение в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иска по чл. 79 ЗЗД. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски по делото.

Третото лице помагач на страната на ищеца, „Дуеър“ ООД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е недопустима в частта, която е насочена срещу въззивното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Биософт“ ЕООД иск с правно основание чл. 79 ЗЗД срещу Национално бюро за правна помощ за сумата от 2 880 лв. с вкл. ДДС – претендирана цена по договор № 63/04.01.2010 г. за абонамент и обслужване на софтуерната програма „Правна помощ“ за периода от месец януари 2015 г. до месец август 2015 г.

Предвид нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване съдебните решения по въззивни дела с цена на иска до 20 000 лв. за търговски дела и до 5 000 лв. за граждански дела.

В случая исковата претенция е за сумата 2 880 лв., което определя решението в тази му част като неподлежащо на касационно обжалване – чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, а подадената от ищеца „Биософт“ ЕООД касационната жалба срещу решението в тази част като недопустима, на което основание следва да бъде оставена без разглеждане.

В останалата част, която е насочена срещу решението в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Биософт“ ЕООД иск с правно основание чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП (ред. ДВ. бр.14/20.02.2015 г.) срещу Национално бюро за правна помощ и Министерство на правосъдието за установяване по отношение на ответниците, че Национално бюро за правна помощ е извършило нарушение на авторските права на ищеца, като е допуснало без съгласието му трето лице да копира компютърна програма „Правна помощ“, касационната жалба е допустима и редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд, за да постанови решението си в подлежащата на касационно обжалване част по иска по чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП (ред. ДВ. бр.14/20.02.2015 г.), е обсъдил всички събрани по делото доказателства – писмени доказателства, гласни доказателства и заключения по съдебни експертизи, заедно и поотделно. Посочил е, че за да бъде ангажирана отговорността на ответниците Национално бюро за правна помощ и Министерство на правосъдието по предявения иск по чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП (ред. ДВ. бр.14/20.02.2015 г.) следва да са налице кумулативно следните предпоставки: 1) да съществува обект на авторско право, подлежащ на закрила по смисъла на чл. 3 ЗАПСП; 2) ищецът да е носител на авторското право или да му е отстъпено изключително право за използване на произведение – обект на закрила; 3) срокът на закрила на авторското право да не е изтекъл (чл. 28а ЗАПСП) и 4) виновно и противоправно поведение на ответниците, изразяващо се в използване на произведението, обект на авторско право или отстъпеното на ищеца изключително право на използване на произведението в нарушение на авторското право на ищеца – допускане да бъде копирано от трето лице, като е изтъкнал, че липсата на която и да е от кумулативните предпоставки е достатъчна, за да обоснове извод за неоснователност на исковата претенция.

Счел е, че не е спорно между страните, че е налице годен обект на авторско право, подлежащ на закрила по ЗАПСП съобразно чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, представляващ компютърна програма, а именно процесната софтуерна система „Правна помощ“, и че ищецът е носител на авторското право върху нея съгласно чл. 14 ЗАПСП. Приел е, че няма спор между страните, че срокът по чл. 28а ЗАПСП за закрила на авторското право върху процесната компютърна програма не е изтекъл.

Подчертал е, че спорна е идентичността на ползваната от Национално бюро за правна помощ софтуерна система „Правна помощ“ на „Бисофт“ ЕООД и компютърната програма, използвана впоследствие – софтуерен продукт LEVENTS от 2014 г., респ. налице ли е допуснато от ответниците неправомерно (без съгласието на автора) копиране на програмата на ищеца от трето лице. Посочил е, че за изясняването на въпроса по делото са приети една единична и две тричленни експертизи с противоречия в становищата на вещите лица. Отбелязал е, че кредитира като обективно, обосновано и компетентно дадено заключението на вещите лица по повторната тричленна експертиза (проф. В. Д., проф. В. Цунижев и проф. М. П.), като съобразява квалификацията на вещите лица – професори от Софийския университет, Факултет математика и информатика, както и че вещите лица по тази експертиза подробно и мотивирано аргументират защо според тях не може да става въпрос за копиране между двата софтуера, като изводите им са категорични. Отчел е дадените разяснения от вещите лица, че при сравнение на отделните артефакти по RUP между същите не се установява сходство в степен, която да обоснове категоричен извод за извършено копиране, че са различни както програмните кодове на двете системи, така и графичното изпълнение на дизайна на екраните, описанието на потребителите и организацията на функционалността. Позовал се е на извода на експертите, че е налице сходството само в системите като логика и алгоритъм на действие, което произтича от еднаквото им предназначение, а именно – за поддържка на документооборота в Национално бюро за правна помощ, дейност, която е специфична по своя характер и не предполага извършването й да може да се осъществи по неограничен брой начини. Въззивният съд е намерил за неоснователни възраженията по въззивната жалба на ищеца, че се налага извод за заимстване на софтуера на „Диуеър“ ООД – LEVENTS от софтуера на „Бисофт“ ЕООД „Правна помощ“ предвид изложеното от вещото лице инж. Ц. П. по единичната експертиза, изготвена към м. октомври 2017 г., че разработката на софтуера LEVENTS била реализирана за 2-3 дни в тяхна собствена програмна среда, като заедно с внедряването отнело 2-3 седмици през октомври 2014 г. Счел е, че заключението не би могло да се кредитира с оглед липсата на категоричност – вещото лице посочва, че няма как да установи дали е налице копиране, че вероятно се касае за ползване на вече наличен модел или пример, съответно заимстване от него при разработката на софтуера на „Диуер“ ООД, който извод се обосновава най-вече с изключително краткото време за разработка и внедряване на програмата. Подчертал е, че само въз основа на това обстоятелство не може да се направи извод за копиране на софтуерна система, още повече предвид изявлението на вещото лице проф. Цунижев, направено при изслушването му в съдебно заседание, съгласно което система от типа на изследваните е възможно да се разработи за месец-два. Добавил е, че по делото не са ангажирани конкретни доказателства за това в какъв период е била разработена и внедрена компютърната система LEVENTS. Като неоснователни е счел и аргументите по въззивната жалба в подкрепа на твърдението за копиране на софтуерната система „Правна помощ“ поради наличие на идентични функционалности и идентични алгоритъм на действие и бизнес логика, еднаквост на размерите на полетата за въвеждане на данни с точност до милиметър. Съобразил е, че липсва категоричност в заключението на тричленната експертиза, изготвена от вещите лица инж. Д. К., М. А. и инж. Н. Х., като вещото лице М. А. категорично се разграничава от заключението на останалите две вещи лица и отстоява извода си, че не е налице копиране на компютърната програма на ищеца. Посочил е, че като обосновано приема обяснението, дадено от вещите лица по повторната тричленна експертиза при изслушването им в съдебно заседание, че сходствата в алгоритъма на действие на двете програми са продиктувани именно от еднаквото им предназначение – документалното обслужване на бюрото, а при създаване на поле за въвеждане, последното винаги има някакъв фиксиран размер в пиксели, и това, че две програми имат еднакви като големина полета за въвеждане на данни, изобщо не налага извод, че едната е копирана от другата. Възприел е като логично и обосновано обяснението на експертите, че неограничен брой програмни продукти могат да имат еднакви визуално и по размер полета за въвеждане на данни, без това да означава, че е налице копиране. Допълнил е, че извод за копиране на софтуерната система „Правна помощ“ не може да се обоснове и от събраните по делото гласни доказателства. Отчел е, че макар и обемни, свидетелските показания не съдържат никакви категорични и конкретни данни за копиране между двата софтуера, а както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, изразеното мнение на потребител, който няма нужната професионална квалификация, а само ползва съответната компютърна програма, поради което е счел, че събраните гласни доказателства са с несъпоставима доказателствена стойност в сравнение със заключението на вещите лица с най-висока степен на научните звания (професори от Софийския университет, Факултет Математика и информатика), чиито извод за липса на копиране е категоричен.

По тези мотиви е намерил за недоказано по делото извършването на твърдяното нарушение от ответниците и потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП (ред. ДВ. бр.14/20.02.2015 г.) е отхвърлен, като правилно.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението в подлежащата на касационно обжалване част.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Първият поставен от касатора въпрос не е относим към обжалваната част на решението с допустимата част на касационната жалба на ищеца и по същия не може да бъде допуснато касационно обжалване.

Вторият въпрос касае правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото. Същите са подробно разяснени в т. 1, т. 2 и т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в практиката на ВКС по множество постановени по реда на чл. 290 ГПК решения. Съгласно утвърдената практика на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възраженията на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени, в който смисъл са разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК.

Въззивното решение в обжалваната му част е постановено в съответствие с постоянната практика на ВКС, включително задължителната по ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд се е съобразил с доводите на страните по депозираните въззивна жалба и писмени отговори, извършил е самостоятелна преценка на повдигнатите като спорни с последните обстоятелства и е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решаващата дейност на съда е ясно отразена в мотивите към въззивното решение, като съдът е посочил защо при така събраните по делото доказателства приема предявеният иск по чл. 95, ал. 1, т. 1 ЗАПСП (ред. ДВ. бр.14/20.02.2015 г.) за неоснователен, с което е изпълнил изискванията на чл. 12 ГПК.

Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд касае правилността на постановения съдебен акт, по която касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството.

Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на акта, само по отношение на решението, в частта по разгледания иск по чл. 79 ЗЗД, в която част въззивното решение е влязло в сила. Цитираната предпоставка не е налице по отношение на решението в обжалваната му част.

При този изход на спора право на разноски имат ответниците по жалбата. Присъждането на разноски е поискал ответникът Национално бюро за правна помощ. Доказва разноски в размер на сумата 3 600 лв. за платено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС - сключен договор за правна защита с адвокатско дружество „П. и ко“, с което са представени договори за правната защита и пред долните инстанции, фактура и извлечение от сметка, удостоверяваща заплащането му. Приложеното към отговора на касационната жалба допълнително пълномощно в полза на адвокат П., не изключва доказаността на разхода, противно оплакванията по депозираната от касатора на 15.04.2025 г. молба. Неоснователно е и въведеното с молбата възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, като съдът съобразява предмета на делото, множеството събрани доказателства, както и осъществените от адвоката процесуални действия.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение