Определение № 3158 от 23.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 685/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 427/23.01.2023 г. (с дата на пощенското клеймо – 20.01.2023 г.), подадена от С. Н. С., Р. Г. С. и Р. В. С., чрез адвокат О. Л., срещу решение № 244 от 14.12.2022 г. по гр. д. № 340/2022 г. на Окръжен съд – Ловеч в частта, с която е отменено решение № 112 от 15.06.2022 г. по гр. д. № 376/2021 г. на Троянския районен съд по претенцията по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като вместо него въззивният съд е постановил друго, с което е признал за установено на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР по отношение на С. Н. С., Р. Г. С. и Р. В. С., че ищците П. Н. С. и С. Н. Г. са собственици с равни права по наследство на 370 кв.м, заключени между червените линии и оцветени в сиво на скица-проект № 1/08.04.2022 г. (л. 350 от гр. д. № 376/2021 г. на РС - Троян) към заключението на съдебно-техническата експертиза, които неправилно са заснети като част от имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], област Л., одобрени със заповед № РД-18-113/29.12.2008 г., находящ се в [населено място], местността „Д.“, [община], която скица е неразделна част от въззивното решение.

Окръжен съд – Ловеч е приел за установено следното:

На 20.01.1988 г. е съставен констативен нотариален акт № 5, том I, н. д. № 11/1988 г., с който Н. К. Г.от [населено място] е признат за собственик по силата на давностно владение върху неурегулирано дворно място със селищен характер, извън блоковете на АПК, в строителната част на махала „Б. “, землището на [населено място], Л., около 800 кв.м, при граници: път Троян - Дебнево - С., М. Н. Г. и от две страни АПК - Троян, застроено с двуетажна паянтова жилищна сграда през 1928 г., върху 50 кв.м, разгърната площ 100 кв.м, еднофамилно жилище, плевня и сая. Ищците са наследници на Н. К. (П.) Г., починал на 05.12.1994 г. С договор за покупко-продажба от 23.09.1997 г., оформен в нотариален акт № 70, том 4, дело 1206/1997 г. по описа на РС - Троян, С. Н. Г. и П. Н. С. са продали на С. Н. С., който купува за себе си и в полза на своята внучка Р. В. С., гореописания имот. С решение № 199128/02.10.2002 г. на ОСЗГ - Троян на наследниците на Н. К. П. е възстановена собствеността в стари реални граници на следните имоти: друга селищна територия от 1.118 дка, в местността „Д. “, имот № * по картата на землището, при граници: № * - друга селищна територия на неустановен собственик, № * - ливада на М. Н. Г., № * - ливада на наследници на П. П. К., № * - ливада на [община], № * - нива на наследници на Н. К. П. и № * - път III кл. на Министерство на транспорта; нива от 1.800 дка в м. „Д. “, имот № * по картата на землището, при граници: № * - нива на [община], № * - път III кл. на Министерство на транспорта, № * - друга селищна територия на наследници на Н. К. П., № * - ливада на [община] и № * - ливада на наследници на А. М. Н.. Решението е постановено въз основа на заявление вх. № 123Х/18.12.1991 г. от Н. К. П., наследодател на ищците, за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на собствеността върху конкретно посочени имоти в землището на [населено място]. Искането се основава на приложено към заявлението удостоверение № 822/19.12.1991 г. по декларация от 1957 г. При изготвяне на кадастралната карта и кадастралните регистри за района, одобрени със заповед № РД-18-113/29.12.2008 г., поземленият имот е с идентификатор *, записан като собственост на С. Н. Г. и П. Н. С. в съсобственост при равни дялове. До СГКК - Ловеч е подадено заявление вх. № 01-34162-22.01.2020 г. от К. М. за издаване на удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР за ПИ *, [населено място]. Към заявлението е приложен проект за изменение на процесните имоти, изработен от инж. К. М.. В обяснителната записка е посочено, че се касае за изменение на границата между ПИ *, ПИ *, ПИ * в [населено място] и нанасяне на три броя съществуващи сгради в ПИ *, в съответствие с геодезически измервания на съществуващите огради и сгради. Подадено е и заявление вх. № 01-75557-12.02.2020 г. от С. Н. С. за нанасяне на настъпили промени в КК за поземлен имот *, [населено място], м. „Д. “, ливада с площ от 3481 кв.м, поземлен имот *, [населено място], м. „Д. “, с площ от 1118 кв.м, стар номер *, както и за издаване на скица-проект за делба на ПИ в неурбанизирана територия. По така подаденото заявление СГКК - Ловеч е издала удостоверение № 25-40012/12.02.2020 г. за приемане на проект за изменение на КККР за обекти *, * и *. С констативен нотариален акт № 50, том II, peг. № 1622, дело № 215/2020 г., съставен на 19.05.2020 г., С. Н. С., Р. Г. С. и Р. В. С. са признати за собственици по давностно владение на поземлен имот с идентификатор * по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-113/29.12.2008 г., с трайно предназначение - земеделска и начин на трайно ползване - за друг вид застрояване, при граници и съседи на имота: имот № *, имот № *, имот № *, имот № * и имот № *, ведно с попадащите в този имот сгради: сграда с идентификатор , със застроена площ от 60 кв.м, на два етажа, жилищна; сграда с идентификатор , със застроена площ от 44 кв.м, на два етажа, селскостопанска сграда, и сграда с идентификатор , със застроена площ от 44 кв.м, на един етаж, селскостопанска. Против изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] по отношение на имот № * с площ от 1118 кв.м е подадено възражение вх. № 02-466/29.05.2020 г. от С. Н. Г. и П. Н. С., в което са заявили правото си на собственост на този имот по реституция, като признават, че част от този имот - 800 кв.м, са продали на С. С. и неговата внучка Р. С.. Изложени са твърдения, че не са уведомявани за промяната на границите, както и за липса на предпоставките за това по смисъла на чл. 52 ЗКИР. С писма изх. № № 24-12895/10.06.2020 г. и 24-12896/10.06.2020 г. СГКК - Ловеч е уведомила ищците, че на 25.05.2020 г. е подадено заявление от С. Н. С., към което е приложен нотариален акт № 78, том IV, дело № 741, вх. peг. 1016/19.05.2020 г. Против изменението С. Г. и П. С. са подали ново възражение вх. № 02-579/22.06.2020 г. до СГКК - Ловеч. Във връзка с подаденото възражение, на 29.06.2020 г. е съставен протокол за извършено контролно замерване на съществуващите на терен огради, трайно материализиращи границите на недвижим имот с проектен индентификатор *, като е констатирана разлика в площта от 29 кв.м между проектната площ на имота и контролните измервания. На 12.11.2020 г. до СГКК - Ловеч е подадено заявление с вх. № 01-532029 за издаване удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение на КККР за ПИ *, [населено място], към него е приложен проект за изменение на КК, удостоверение за наследници на Н. К. Г., пълномощно, решение № 19128/02.10.2002 г. на ОСЗГ - Троян. С уведомление изх. № 24-30563/07.12.2020 г. заявителят е уведомен от СГКК - Ловеч, че производството по заявлението ще се процедира след приключване на производството по заявление вх. № 01-208089/26.05.2020 г., по което по повод жалба на С. Г. и П. С. се води преписка в РУ - Троян. На 02.02.2021 г. е съставен констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № *, том I, peг. № 214, дело № 17/2021 г. по описа на нотариус М. Г., с който С. Н. Г. и П. Н. С. са признати за собственици на ПИ № *** по КККР на [населено място], м. „Д. “, с площ от 1118 кв.м, въз основа на решение № 19128/02.10.2002 г. на ОСЗ и скица от 28.05.2020 г.

Въззивният съд е възпроизвел показанията на разпитаните по делото свидетели:

Свидетелката Г. И., дъщеря на една от ищците и племенница на другата, излага, че в имота живеели баба й и дядо й, като след тяхната смърт леля й и майка й решили да го продадат, тъй като не можели да го стопанисват, два пъти го разбивали. Твърди, че продали само 800 кв.м, заедно с постройките, тъй като останалата част била внесена в ТКЗС. Едва през 2002 г. им го възстановили с решение на поземлената комисия на името на дядо й. При изработването на кадастралната карта през 2008 г. целият имот автоматично бил записан на дядо им до 2021 г. Имотът, който продали, се простирал до съществуващ каменен зид, който го ограждал, останалата част от имота им била възстановена през 2002 г. и го ползвали като градина, включително и от тяхна братовчедка. До този имот имали и друг имот. Посочва, че баща й позволил на ответниците да ползват герана, който се намира в тяхната част. През 2009 г. бащата на свидетелката и съпруг на ищцата П. Н., установил, че каменният зид е съборен и поискал обяснения от С., който му отговорил, че зидът е паднал вследствие на снеговалежите. Свидетелката твърди, че от този момент станали подозрителни и започнали често да посещават имота. За промяната в кадастъра разбрала, след като през 2020 г. решила да пусне уведомление за скица-проект за отделяне на техния имот (процесната част), като самостоятелен имот. И. посочва, че от 2009 до 2020 г. не са имали проблеми. Ответниците ползвали само герана, който ползвали и други съседи, тъй като в местността нямало вода. Можело всеки да влезе, тъй като вратичката била завързана с тел. Свидетелката С. К., съседка на имота, сочи, че след като починали родителите на ищците, те решили да продадат имота със селскостопанските постройки до дувара. След това си работели мястото между дувара и телта. П. С. дала имота на нейна първа братовчедка и съпруга й да работят спорното място. Твърди, че преди 7-8 години се установило, че дуварът е съборен. Заявява, че всичко си е така, както е било по времето на дядо Н. и жена му, които живеели в къщата, продадена на С.. Едва през 2020 г., по време на пандемията, видяла, че били наслагани червени и сини точки на къщата й. След като се поинтересувала, разбрала, че С. (ответникът) идвал да прави скица за продажба. Свидетелят И. Л. твърди, че знае къде е имотът на С., но не знае какви са границите. Посочва, че имотът е ограден е дувар и си спомня, че ответниците са ползвали водата от герана, но не знае къде се намира той - в двора или извън него. В двора имало постройки, които преди били на „чичо К.“, а след това се ползвали от С. и Р.. Свидетелят М. М. заявява, че познава ответниците, както и че живеят от 1999 - 2000 г. в имота. Били посадили отпред покрай оградата лешници, които били доста големи. Посочва, че самият имот има ограда, отпред има стар дувар, откъм страната на улицата, от север на юг граничи с мястото на ищците около 3 дка, след това има ограда до навес и след това са зидовете на постройките. Знае, че има геран в имота някъде до входа, те го ползвали, тъй като махалата не била водоснабдена и всеки си имал геран. Дворът изглеждал както го помни - дуварът отпред, геранът. Чувал е, че има спор за мястото, тъй като част от къщата не попадала в мястото, което някога купили.

Въззивният съд е обсъдил и заключението от назначената от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, съгласно което площта на имот с идентификатор * е 1084 кв.м, като на комбинирана скица вещото лице е показало измерените на място огради и кладенец, както и претендираната от ищците граница (каменен дувар), и границата по ЕТК (едромащабна топографска карта) в мащаб 1:5000 от 1960 г. Претендираният от ищците имот е с площ от 370 кв.м. Площта на имот * по КККР на [населено място] е 1118 кв.м. Експертът е посочил, че с нотариален акт № 70/23.09.1997 г. ответниците са закупили имот извън регулация, находящ се в м. „Б. “ в [населено място], който има селищен характер, представляващ дворно място от 800 кв.м, с граници: шосе Троян – С., М. Н. Г. и от две страни земеделска земя, ведно с построените в него едноетажна полумасивна жилищна сграда, плевня, сая и други стопански постройки. Излага, че описаната в нотариалния акт скица не съществува по делото, поради което не може да определи границите на имота от изток и юг, тъй като представляват земеделски земи. По съществуващата ЕТК закупеният имот се намира в северната част на имот *. На скиците е отразено и местоположението на кладенеца. Експертът е установил, че вътре в границите на имот 62 съществуват останки от стар дувар, който е отразен на скицата, показал е и границата на застроения имот по ЕТК от 1960 г. Имотът, описан в т. 1 на решението на ОСЗ, по КВС е 142014, който по КККР е *. Статутът на имота, описан в нотариалния акт от 1988 г., според вещото лице е на неурегулирано дворно място със селищен характер извън блоковете на АПК, в строителната част на махала „Б. “, в землището на [населено място]. В открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че скицата, визирана в нот. акт от 1997 г., според него не е издавана по картен материал, тъй като кадастрален план и заснемане към този момент не е имало. Практиката била, при застроени имоти извън регулация в строителни полигони, в махали, да се прави окомерна скица от техника към общината, чрез измерване с рулетка.

Въззивният съд е съобразил, че в хода на първоинстанционното производство, на основание чл. 214 ГПК, е направено изменение на исковата претенция относно размера на претендираната площ от 318 на 370 кв.м.

Въз основа на така изложеното, Окръжен съд – Ловеч е приел, че делото пред първоинстанционния съд е образувано по иск за установяване право на собственост върху реална част от поземлен имот, с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР, предявен от П. Н. С. и С. Н. Г. – за признаване за установено по отношение на С. Н. С., Р. Г. С. и Р. В. С., че ищците са собственици, с равни права по наследство, на 370 кв.м, които неправилно са заснети като част от имот с идентификатор * (предишен *), находящ се в [населено място], местността „Д.“, [община], и присъединени към частта на ответниците след влизане в сила на КК, одобрена със заповед № РД-18-113/29.12.2008 г.

Съдът е приел за безспорно установено по делото, че наследодателят на ищците се е снабдил през 1988 г. с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение върху неурегулирано дворно място със селищен характер, извън блоковете на АПК, в строителната част на махала „Б. “, землището на [населено място], около 800 кв.м, застроено с двуетажна паянтова жилищна сграда, построена през 1928 г. върху 50 кв.м, разгъната площ 100 кв.м, еднофамилно жилище, плевня и сая. Съгласно заключението на вещото лице не може да се определи точно какви са били границите на имота, предмет на сделката, предвид това, че имотът е извън регулация, не е имало изработен кадастър и от две страни имотът е граничил със земи, включени в АПК. Съдът е приел за установено и че през 1997 г. този имот е продаден на ответниците в посочените в констативния нотариален акт размери и граници. През 1991 г. по реда на ЗСПЗЗ от наследодателя на ищците са заявени за реституция земеделски земи, сред които и процесният имот, описан като нива от 1 дка в м. „Б. “ по декларация от 1957 г. През 2002 г. на ищците е възстановен имот по КВС № * - друга селищна територия, от 1.118 дка, която по КККР на [населено място] е отразена като ПИ * и включва имота, продаден на ответниците, и спорната част. С решението е възстановен и ПИ *, който граничи със спорната част от имот с идентификатор * (предишен *). Според заключението на съдебно-техническата експертиза и приложеното извлечение от ЕТК имотът, предмет на констативния нотариален акт и прехвърлителната сделка, е съществувал в приблизителни граници по зелената линия, като на ЕТК от 1960 г. са отразени и постройките. Площта била по-малко от 800 кв.м, предвид това, че по скицата-проект № 2/08.04.2022 г. към заключението площта на застроения имот на ответниците до съществуващия стар дувар (по червената линия) е 714 кв.м. От преписката на ОСЗ се установява, че наследодателят на ищците по декларация от 1957 г. е притежавал 13.6 дка земеделски земи, от които нива в м. „Б. “ от 1 дка. Към този момент махала „Б.“ (м. „Д. “ по КВС) е нямала одобрен кадастрален и регулационен план. От заключението на съдебно-техническата експертиза и данните по двата нотариални акта, както и по реституционната преписка се установява, че част от имота е била включена в ТКЗС. Съгласно чл. 11, ал. 2 от Примерния устав на ТКЗС от 1950 г. и чл. 10, ал. 2 от Примерния устав на ТКЗС от 1967 г. членовете-кооператори на ТКЗС при внасяне на земеделските земи в ТКСЗ, ДЗС, АПК загубват правото на реална собственост само върху земеделските имоти, които се намират извън регулационния план на населеното място (извън чертите на селището). Собствеността върху земите, включени в регулационния план на селището (чертите на селището), се запазва в нейните реални граници. В този смисъл, съгласно Примерния устав на ТКЗС, при липса на кадастрален или регулационен план, за имоти, включени в регулационния план, се считат и дворните места, в които са построени жилищни и стопански постройки и кооператорът няма друго жилище в същото или друго населено място. Правото на собственост се запазва до размера на един урегулиран дворен парцел по нормите на ЗПИНМ (отм.) и § 42 ППЗПИНМ (отм.). „Парцелите в селата трябва да имат размери: 1. в планинските села - от 250 до 800 кв.м повърхност и най-малко 12 м лице; 2. в полските села - от 500 до 1200 кв.м повърхност и най-малко 16 м лице. В полски села при особени теренни условия, както и за центъра и главните улици, по решение на органите, посочени в следващата алинея, се допуска по изключение образуването на парцели и с по-малки размери, но не и под размерите по точка 1“ - ППВС № 4/1963 г. и ППВС № 7/1971 г.

Въззивният съд е заключил, че в конкретния случай от данните по делото се установява, че наследодателят на ищците заедно със семейството си е живеел в частта от имота със селищен характер (заключението по СТЕ), която е била застроена. Тази част е останала извън блоковете на ТКЗС в съществуващи реални граници. Посочил е, че фактът, че процесният имот има селищен характер, не е спорен, като от събраните доказателства е видно, че се касае за неурегулиран дворен парцел, в който през 1928 г. е построена жилищна сграда с обслужващи я стопански постройки, ползвана от наследодателите на ищците за задоволяване на жилищните им нужди. Приел е, че по аргумент от чл. 44, ал. 3 ЗПИНМ (отм.) и § 289, ал. 2 ППЗПИНМ (отм.) изграденото в имота е законно. Около имота има и други застроени имоти, обитавани постоянно, които са електрифицирани. Окръжен съд – Ловеч е визирал, че действително, съгласно практиката на ВКС, притежаваните към момента на образуване на ТКЗС имоти, собствеността върху които е запазена в реални граници, не подлежат на реституция, но в случая по отношение на частта, която е била включена в масивите на АПК, е приложима процедурата по ЗСПЗЗ. Спорът между страните е за размерите, респ. границата на имота, предмет на прехвърлителната сделка.

Съдът е кредитирал показанията на свидетелите И. (които е ценил при условията на чл. 172 ГПК и ги е намерил за достоверни, като подкрепени от останалите доказателства, вкл. отразеното в ЕТК от 1960 г.), Л. и К.. Приел е за изолирани тези на свидетеля М.. Въз основа на кредитираните свидетелски показания, ЕТК от 1960 г. и запазения на място зид е направил извод за недоказаност на възражението на ответниците, че процесният имот е бил придобит в границите на имот № *** по КККР на [населено място], като е посочил, че същият е съществувал в границите, очертани по червената линия по скица-проект № 1/08.04.2022 г. към заключението на вещото лице по делото. За неоснователно е намерено и направеното възражение за придобиване на спорната част по давност, тъй като според въззивния съд не е проведено пълно главно доказване на владението – според свидетелските показания не е налице явно и необезпокоявано владение на ответниците по иска върху спорната реална част за срок от десет години.

Въз основа на така изложеното, Окръжен съд – Ловеч е приел за безспорно установено от събраните доказателства, че ищците са останали собственици на имота от 370 кв.м, заключен между червените линии по скица-проект № 1/08.04.2022 г. (л. 350 от гр. д. № 376/2021 г. на РС - Троян) към заключението на съдебно-техническата експертиза. Поради това е налице грешка по смисъла на ЗКИР при изработването на кадастралната карта на землището по отношение на процесния имот, като не е отразено действителното положение на имота, съобразно правото на собственост.

Жалбоподателите считат решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се позовават на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Запазват ли член-кооператорите собствеността в реални граници върху застроени с жилище и обслужващи постройки имоти в земи със селищен характер (за които няма действащ регулационен план), с размер на един урегулиран дворен парцел по нормите на ЗПИНМ и правилника за прилагането му, и допустимо ли е частичното им включване в ТКЗС.

По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с приетото в: решение № 100/23.07.2010 г. по гр. д. № 3426/2008 г. на ВКС, IV г. о., решение № 88/17.07.2015 г. по гр. д. № 6225/2014 г. на ВКС, I г. о., препращащи и към ТР № 104/26.06.1964 г. на ОСГК на ВС.

2. Подлежат ли на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ имоти, които не са били земеделски земи, а земи със селищен характер извън регулационните граници, респ. в населени места без регулационни планове.

По този въпрос се сочи противоречие с решение № 338/28.03.2012 г. по гр. д. № 27/2011 г. на ВКС, II г. о.

От насрещните страни е постъпил отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

Атакуваното пред ВКС решение е валидно и допустимо.

Не се констатира противоречие на решението с визираната от жалбоподателите практика на ВС и ВКС по първия въпрос от изложението към касационната жалба. Напротив, решението на Окръжен съд – Ловеч е съобразено с нея. Съдът е заключил, че продаденият на ответниците по исковата молба имот е бил извън регулация, но е имал селищен характер, като в него са били построени сгради (жилище и обслужващи го постройки), задоволяващи жилищните нужди на собственика. По тази причина последният, при внасянето на притежаваните от него земеделски земи в ТКЗС, е запазил собствеността върху този имот в реални граници. Именно в този смисъл са и постановките на ТР № 104/26.06.1964 г. по гр. д. № 87/1964 г. на ОСГК на ВС и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК.

Вторият въпрос е формулиран в контекста на фактическа обстановка, която не е приета за установена от въззивния съд по отношение на процесната реална част. В случая Окръжен съд – Ловеч е намерил, че спорните 370 кв.м, заедно със съседни имоти (включително на праводателя на ищците), са запазили земеделския си характер и са били включени в АПК, за разлика от дворното място с постройките, поради което са подлежали на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.

Ето защо, така формулиран, този въпрос се явява ирелевантен и не може да обуслови допускане на касационно обжалване.

Решението на Окръжен съд – Ловеч не е и очевидно неправилно, тъй като не е постановено при грубо нарушение на материалния и процесуалния закон и не е явно необосновано.

Изложеното обуславя недопускане на касационно обжалване.

Ответниците по касационната жалба имат право на направените разноски за адвокат пред ВКС в размер на 700 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,